Тери Пратчет – правото да умреш

02/25/15 08:16
(http://eneya.wordpress.com/)

Тери Пратчет – правото да умреш

Тери Пратчет, който е болен от Алцхаймер, пише за мнението си асистираното самоубийство да бъде легализирано във Великобритания. Макар че се отказа (за сега) от планът си, темата е сериозна и честно казано, като част от разговора на тема „контрол над собственото тяло“, гледната му точка заслужава да бъде разгледана.

„Пиша това като човек, който за съжаление стана известен с това, че има Алцхаймер. Макар да бъдеш известен напоследък е ужасно популярно, спокойно можех и да се размина точно с това.
Достатъчно запознат съм с темата, за да зная, че няма да бъде открит лек докато съм жив, както и че по-късните етапи на болестта могат да бъдат много неприятни. Това е една от болестите, от които най-много се плашат хората над 65 години.

Естествено, гледам към бъдещето с надежда, някога имаже израз в смисъла на „милостиво убийство“. Не зная някога да е имал някога някаква съдебна тежест, но все още съществува като идея в социума и в по-голямата си част, се интерпретира правилно като концепция.

Не бихме изоставили човек, ако е нападнат от някакво чудовище и ако не можем да помогнем, бихме могли да вземем решението или да помогнем да си спести мъките пред това този човек да бъде изяден жив от чудовището…

Наслаждавам се на живота си максимално и се надявам да мога да продължа да правя това колкото се може по-дълго. Ала също така имам намерение, преди да са ескалирали нещата, да умра седнал на стол в собствената си градина, с чаша бренди в ръката мии Томас Телис на айпода ми, защото музиката му може да доближи и атеист като мен до небесата и евентуално още едно бренди, ако остане време.

И понеже става дума за Великобритания, е добре да отбележа, че ако е мокро, е бъде в билбиотеката.

Може ли някой да каже, че това е лошо? Къде е злото в тази идея?“

Темата за евтаназията, асистираното самоубийство и прочие е… сложна тема. Възможностите за злоупотреба, много. Не може да вземем еднократно и абсолютно решение, но да дадем възможност на лично засегнат и лично повлиян от темата човек да сподели собствената си гледна точка опит и желание какво да се случи с тялото му е необходима. Има нещо безкрайно зло в идеята някой да бъде превърнат в пленник на собственото си тяло, когато няма никаква надежда и просто се чака моментът, в който вече нищо не може да се направи и ще издъхне.