В Москва беше убит Борис Немцов. Застрелян е на видно място в центъра на руската столица.

Биографията му на демократ, антипод на Путин и негов ярък политически противник, е достояние на всеки читател,”въоръжен” с компютър.

Колкото и да е рано да се правят изводи за извършителите и да се сочат виновници сред подбудителите, не е късно да се каже, че с това престъпление режимът на Путин се сдобива посмъртно с враг, който приживе беше по-малко опасен за шовинистичната шайка, превзела Кремъл преди близо 15 години.

На ранния етап от медийните реакции за “протокола” има значение онова, което следобърсачите на Путин биха искали да унищожат като следа или спомен.  Ето защо ivo.bg  препубликува една фотография от сайта Клуб Z, който твърди , че случайно направената снимка на местопрестъплението е била изтрита много бързо. Щом хората на Путин трият, значи има какво да крият.

Потребител на социалната мрежа Instagram се оказал на място. Малко след публикуването, тази снимка беше свалена от мрежата.

Немцов бе сред най-заклетите противници на президента Владимир Путин. Той неведнъж бе арестуван за участие в забранени от руските власти протести.

Борис Ефимович Немцов е роден през 1959 г. в Сочи. Влиза в политиката след края на комунизма. Бил е депутат във Върховния съвет и пълномощен представител на президента Борис Елцин.

По време на августовския пуч срещу Михаил Горбачов през 1991 г. е неизменно до Елцин в Белия дом в Москва. Води преговори с Таманската дивизия и дивизия “Дзержински” на КГБ и ги убеждава да заемат страната на властите.

През 1997-1998 г. Немцов е вицепремиер на Русия. Бил е и губернатор на областта с център Нижний Новгород.

Share on Facebook

Max Raabe Oops I did it again

The post Петъчна музикална пауза appeared first on ExtremeCentrePoint.

The post Новите варвари пред портите на Европа appeared first on ExtremeCentrePoint.

Стана известно Решение на Общия съд по дело T-188/12 Patrick Breyer/Комисия.

Достъп до документи на институциите на ЕС: гражданин иска да види позицията на държавата си, предназначена за производство пред Съда:  и ще може.

Регламент № 1049/2001  урежда   достъпа до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Според регламента  държава  може да поиска от институция да не оповестява документи без нейно предварително съгласие. Съдът на Европейския съюз  е обвързан с това задължение за прозрачност само когато упражнява административни функции, а  самата правораздавателна дейност е изключена от правото на достъп.

Един австрийски гражданин иска от Комисията  нейното становище по дело пред Съда – и го получава. Той обаче иска и достъп до писмените становища на Австрия по дело пред Съда за установяване на неизпълнение на задължения, образувано от Комисията срещу Австрия за нетранспониране на директивата за запазване на данни 2006/24.  Комисията отказва с мотива, че счита, че спорните становища не попадат в приложното поле на Регламент № 1049/2001 – те  били адресирани до Съда, били са предоставяни на Комисията от Съда само като преписи и представлявали съдебни документи, които не се отнасят до административната дейност на Комисията, поради което не са от нейна компетентност.

Според днешното решение:

• отменя се решението на ЕК, с което се отказва достъп до становището на Австрия относно транспонирането на Директива 2006/24/ЕО за делото Комисия/Австрия (C‑189/09);
• без значение е дали становищата са оригинали или преписи;
• неправилно е твърдението на Комисията, че спорните становища не са ѝ били предоставени в рамките на упражняваните от нея правомощия: те са предоставени на Комисията при обжалването на неин иск за установяване на неизпълнение на задължения, който тя е предявила при упражняване на своите правомощия по член 226 ЕО (понастоящем член 258 ДФЕС). По този начин Комисията ги е получила при упражняването на своите правомощия (т.61).  Поради това   тези становища попадат в приложното поле на  Регламент № 1049/2001.
• самите становища  на Комисията попадат в приложното поле на тази регламент, въпреки че те са включени в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, спрямо която  не е приложимо правото на достъп до документи съгласно член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС (т.74) и, по-общо, въпреки включването им в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, подадените   становища на дадена институция не са изключени  от правото на достъп до документи (т.79).
  
• няма норма, която да позволява или да забранява на страните в дадено производство да оповестяват своите собствени писмени становища  –  освен в изключителни случаи, когато оповестяването би засегнало доброто правораздаване, страните са свободни да оповестяват своите собствени писмени становища (т.93).
• това дело се отнася до заявление за достъп до писмени становища, свързани със съдебно производство, приключило към момента на подаването на това заявление. Но страните могат да оповестяват и писмени документи, които се отнасят до висящи съдебни производства – а и при приключено производство    доводите в становищата са възпроизведени поне частично в съдебното решение (т.96).
  
• общият критерий е   да се гарантира, че упражняването на правото на достъп до документите на институциите няма да засегне защитата  (т.103). В този смисъл е интересно още, че страната може да използва документите по делото за защитата си,   независимо от всякакво външно влияние, по-специално от страна на обществеността  – но не  с друга цел, например  подбуждането на обществена критика срещу предявените по делото доводи на другите страни (т.119 и следващите) – важно за активизма: имайте предвид становището на Съда: публикуването на писмените материали на Комисията в   интернет, което противоречи на принципа на доброто правораздаване, представлява злоупотреба с право.

Груби злоупотреби с евросредства в дом за деца с проблеми във Велинград

Група Jeremy?, Пейо Колев и Виктор Лилов
с червени токчета срещу насилието на жени

Петата колона се вижда в чудо по пропагандна линия и излиза на поправителен изпит пред Москва с нов митинг в София утре, събота.

След като станаха за смях и постигнаха обратния ефект на търсената „масова подкрепа” чрез всекидневни площадни издънки под знамената на БСП, „Атака” и други елементи от руската информационна война в България, този път организаторите на митинга са решили да слеят редиците на атакаджиите и социалистите без отличителните им белези. Нещо като червени човечета на Путин, за които могат да кажат „ а, те не са нашите червени човечета, това са местни сили за самоотбрана срещу българския милитаризъм”. За целта организаторите призовават на протеста, формално обявен срещу парафирането на международния заем от 16 милиарда лева за България, този път да не се веят партийни знамена ( за да не се излагат колко са малко и доколко белезите на „Атака” доминират над соцсимволиката).

Ако няма партийни знамена, организаторите вече ще могат да помолят другарите си да приберат поне веднъж руските флагове.

Всъщност реалната опасност, която организаторите искат да избегнат, но не могат да си позволят да формулират задната си мисъл, е именно да се избегне постоянното веене на руското знаме и на флаговете на руските сепаратисти в Украйна. Защото картинката с руските знамена е едновременно жалка като антинационална демонстрация и ярка като потвърждение, че нещо с русофилството на българите, на което се подмазват от Петата колона, не е наред. Уж българите били първи русофили, но нещо ги няма да се възхитят на идеята да браним Русия от България. Конфузът е голям!

Смешното е, че какъвто и надслов да измислят на уличните си изяви, същите тези организатори ( а те са едни и същи, резервирали са си място пред сградата на омразния им президент Плевнелиев до 3 март), в края на краищата лозунгите в защита на Русия от България, гарнирани със съответните руски знамена, цъфват като ярка демонстрация на факта, че над всичко в техните редици стои руският интерес. Агресивните приоритети на Петата колона са като руските кукли „неваляжки”- накъдето и да се наклонят, пак се изправят с червените бузи в едно и също положение.

И ето че Петата колона на Кремъл в България днес си призна косвено, че е разтревожена от липсата на всенароден ентусиазъм в изпълнението на задачата клетата малка Русия да бъде защитавана площадно от озверялата, дрънкаща оръжие българска агресивност, която се очаква да бъде подсилена с цели 14 допълнителни танка като страховита американска демонстрация на бронирана мощ в учение от няколко дни на българска територия. Ще бъде интересно да се види: ако наистина свият руските знамена ( поне на една демонстрация), ще си самозабранят ли смехотворните лозунги в защита на Русия, която никой не се кани да напада?

Можем със сигурност да очакваме обичайната игра на криеница пред медиите утре, когато мобилизираните да покажат масовост другарки и другари ще декларират пред репортерските микрофони своя независим статус на граждани, които са толкова активни потребители на интернет, че са научили спонтанно за протеста срещу ограбването на България и по собствено желание, без никакви партийни подканяния, са дошли в почивния ден да развалят почивката на властта със своята си саможертва.

Share on Facebook

В Русия искат да се откажат от върховенството на международното право

Наскоро ви разказах за това "Колко па(т)ри(оти)чни са депутатите от па(т)ри(оти)чния фронт?", където ставаше дума за новосформираната парламентарна комисия, за ревизия в енерГЕПИката, оглавена от па(т)ри(оти)чния лидер Валери С...

Продукти за 4 порции:
300г телешко за готвене
300г обезкостен свински бут
1 стрък праз
5- 6 картофа
1к.ч.  мариновани гъби
2- 3 моркова
2 червени чушки
¼ глава целина
½ ч.ч. червено вино
3ч.ч. червени домати
1ч.л. сол
1с.л. мед
1ч.л. червен пипер
2- 3 зърна бахар
1с.л. сушен девесил
3с.л. краве масло

Приготвяне:
Хрумката ми е да сготвя гювеч с два вида месо. Класическият гювеч е вид яхния с агнешко или телешко, зелен фасул, картофи, патладжан и бамя. Аз използвам фантазията си, защото не винаги разполагам със зелен боб и бамя. Освен това, домочадието ми не е почитател на бамята. В днешната рецепта ще заложа на картофи, моркови и целина. Свинското и телешкото режа на малки пържолки. Запържвам за кратко, в тиган с разтопено краве масло. Запечатаните медальончета прехвърлям в гювеч. В тигана наливам чаена чаша топла вода, за да обере остатъчната мазнина. Наливам течността при месото. Почиствам зеленчуците и ги измивам. Кореноплодните и картофите режа на кубчета с къдраво ножче. Праза режа на дебели кръгове леко по диагонал, а чушките надребнявам на ленти. Прехвърлям зеленчуците в гювеча. Разпределям гъбките. Наливам вино и доматен сок. Поръсвам сол, червен пипер и сушен девесил. Добавям мед и бахар. Похлупвам и пека на умерена фурна, два часа. Гювечът е ароматен. Месото е крехко, а зеленчуците се топят в устата.

Когато ни разказват пълни небивалици, ама такива, дето на тях и малко дете няма да повярва, ние придърпваме с пръст долния си клепач и питаме: „Плува ли ми корабче в окото?“. С това искаме да покажем, че не само не сме се хванали на раздувката, но и не можем да разберем как изобщо някой би могъл да се хване на нещо толкова плоско.

Наскоро в мрежата попаднах на страстна дискусия по повод публикация със заглавие „Президентът Плевнелиев: Свети Валентин е един от най-светлите християнски празници!“, представляваща „Обръщение на президента Росен Плевнелиев по случай националния празник Свети Валентин“:

- Този…наистина ли е казал това!? Боже пази сляпо да прогледа!!!

- Моля, Патриархът да предприеме мерки да впише Свети Валентин като най-светлия християнски празник, а Чехлю да не се мота, а да обяви Янки Дудъл за химн на РБ. Ква е тази “Мила Родино”…

- измислиха на всяко име ,имен ден,направиха за резил мартеницата,ще ни накарат да се замислим дали сме християни .

- Tapotia brat4e – bez dymi no toia redovno 4ypi Prostomera

(Правописът е автентичен)

Тревогата за орезилената мартеница, този изконен християнски символ, би била напълно оправдана, ако президентът наистина беше направил това обръщение и то беше стигнало до нацията и по други комуникационни канали, а не само в сайт на име „Клети новини“. В този сайт половината „новини“ започват с „Извънредно!!“, а другата половина с „Бомба!!“. В него се казва, че ДНК тест доказва турския произход на Волен Сидеров и че Влади Въргала ще става министър на културата вместо Рашидов. Това обаче не помага на обществено чувствителните и „патриотично“ настроени коментатори да различат чистата монета от майтапа, граничещ с подигравка. Не им помага и ясната декларация в същия сайт: „КЛЕТИ НОВИНИ е сатиричен сайт. Всички текстове в него са измислица и плод на въображението на клетите автори, т. е. НЕ представляват истински новини“.

Но това не бива да ни учудва на фона на прословутото „предсмъртно писмо на Левски“, което предизвиква възвишено просълзяване у публиката вече повече от пет години, въпреки че непрекъснато се повтаря, че е фалшификат и дори сайтът на Министерство на културата писа: „До момента още никой не е показал оригинала на писмото-завет, то не е публикувано в нито едно научно изследване или документален сборник, дори и във великолепния, изчерпателен компендиум „Васил Левски. Документи”, издаден в два тома през 2000 г. от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Общобългарския комитет „Васил Левски” (д-р Г. Владимиров).

Светът е такъв и хората са такива – Уикилийкс ражда Бъзикилийкс. Хората не обичат здравия разум, те обичат сензацията. Сензацията е един от основните продукти на постмодерното общество, който гордият потребител има свещеното право да потребява с пълни шепи. Ако разкритията на сайтове от типа „Уикилийкс“ може би са истина и хората ги поглъщат жадно, само защото са били тайна, то защо да не се появят и сайтове от типа „Бъзикилийкс“, които признават, че „разкритията“ им не са истина, но пак се поглъщат жадно? В крайна сметка каква е разликата между журналистиката и фикцията – първата разказва за това, което се е случило, а втората – за това, което би могло да се случи. Аристотел нарича това „правдоподобност“.

За съжаление обаче, когато става дума за сензации от типа „Бъзикилийкс“, хората не се вълнуват от тях, защото са правдоподобни, а защото ги приемат за истина. До един момент това е смешно. Обаче става страшно, когато си дадем сметка какво може да се постигне чрез медиите. Ако публиката се връзва толкова лесно на невинен майтап, как би реагирала на една сериозна, професионална и добре финансирана манипулация, ако някой реши да я проведе? А дали вече не е решил?…

___________________________________

БОНУС: Смъртоносните свойства на водата :)

Tweet

Зациклянето на ниво immediate goal е сериозна спънка в глобалното развитие… особено ако нямаш някаква основна идея какво искаш да направиш и да постигнеш. Краткосрочните планове и цели могат да помогнат да влезеш в релси, оосбено на непознато място, в друга държава, среда и култура… но също могат да те поставят в ужасно пасивната позиция на постоянната реакция, вместо да изграждаш, да изграждаш, се концентрираш на макро ниво.

Набива ми се на очи в Англия, основно защото откакто съм тук имам задачи, квартира, университет, задания, работа… все конкретни цели, а основната цел остава неясна. Добре, да си довърша образованието, това е… план, а после? Какво искам да правя с него? За какво ми е, как ще го прилагам, имам ли някакви цели отвъд самото образование, то самото самоцел ли е или стъпка към нещо друго, средство за изучаване и надграждане?

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Вече месец в България тече скандал за незаконно подслушване от предишното правителство. Разработката, наречена „Червеи”, вече доведе до оставката на висш съдия, очакват се и още по-сериозни мерки. По темата разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, едра или дребна риба са уловили хората, които са поръчали и реализирали разработката „Червеи”?

– Нещата изглеждат доста шизофренично раздвоени, Фили. От една страна, никаква риба няма. Ако вярваме на бившия вътрешен министър Цветлин Йовчев, операция „Червеи” е стартирана за разкриване на къртици, проникнали в информационната система на МВР и теглили оттам неизвестно какви данни.
Нищо такова няма разкрито в резултат на цялата операция. Нещо повече, няма изобщо никакви останали следи от нея не само като резултат, а и като конкретни действия, освен първичните документи, които доказват, че такава операция има. Ако направим аналогия с криминален роман – със сигурност имаме убийство, но нямаме труп, оръжие на убийството, свидетели, нищо.
От друга страна, известното до момента във връзка с „Червеи” сочи, че в мрежата всъщност са хванати доста – и то твърде едри – риби. Те още мърдат, но този път не би трябвало това да е задълго.
Първи е Тодор Костадинов, бивш шеф на дирекция „Вътрешна сигурност” в МВР, сега служител на ДАНС, временно отстранен от работа, който е изготвял напълно незаконосъобразни искания до съда за разрешаване на подслушването. Вторият – Владимира Янева, председател на СГС, която, въпреки незаконността на исканията, лично е разрешавала подслушване и то далеч над крайните законови срокове. Това са най-видимите фигури. А малко по-назад се мержелеят и други, още по-едри риби, Фили.

- Пламен, нека първо обаче изясним някои основни факти относно операцията.

– Става дума за операция, Фили, започнала през 2013-та, малко след като кабинетът „Орешарски” дойде на власт, и продължила 300 дни, почти до самото му падане. Информацията за „Червеи” се появи на бял свят сега, в началото на февруари, покрай проверки заради основателните съмнения, че дълго протестиращите тогава граждани са следени и подслушвани от службите.
Оказа се обаче, че нещата са много по-лоши. Оказа се, че е пробита и източена цялата Автоматизирана информационна система на МВР, включително всички лични данни на всички българи – от паспортната служба, от оперативни разработки, досиета – изобщо, наистина всичко, което може човек да си представи. И едновременно с това, през всичките 300 дни, червеите наистина са имали възможност за пълен контрол и следене не само на протестиращи срещу кабинета Орешарски, а и на когото си поискат в държавата – от президента, до теб и мен, Фили.

- Това звучи чудовищно и се учудвам как изобщо е възможно да се случи…..

– Всъщност – много просто. Споменатият началник отдел „Вътрешна сигурност” на МВР Костадинов получава разрешение от министър Йовчев за провеждане на операцията и отправя искане до съда да разреши достъп до системата. При извършената сега проверка, Бюрото за контрол на СРС установи, че в искането липсват всички основни атрибути, които то трябва да има, включително самото основание за провеждане на операцията.
На практика, от законова гледна точка, това е празен лист хартия.
Но все пак съдия Владимира Янева разрешава, тоест, органът, призван да следи за закона, затваря очи пред беззаконието. След изтичане на първия срок, идва второ искане и второ затваряне на очите. И така до четири пъти, когато се изпълват 180 дни, най-крайната възможност, до която може да се удължава използването на СРС.
Обаче нищо не свършва и операция „Червеи” спокойно си продължава още цели 120 дни, без нито едно от замесените в нея правно образовани лица да се смути ни най-малко. Сигурно защото още отначало следите са донякъде заметени.
Ето как. При получено от МВР разрешение, министър Йовчев прехвърля реализацията на операцията „Червеи” на ДАНС. Там шеф е Владимир Писанчев, човек, известен като алтер его-то на Йовчев, негов дългогодишен сътрудник в – няма да те мъча да познаеш, Фили – руското направление на българското контра-разузнаване. Същото това направление, за което, поне от 2001 година насам, не е известно да е реализирало нито една операция в посока Русия или руска пета колона в България. Така или иначе, в споменатия вече доклад на Бюрото за контрол на СРС, допълнителни данни за който онзи ден изнесе Медиапул, се казва, че Владимир Писанчев носи отговорност, задето не е прекратил реализацията на „Червеи” заради нейната незаконност. Все повече стават аргументите, че и главният секретар на МВР Лазаров, макар първоначално да отрече, също е бил наясно с операцията.

- С други думи, не може да се очаква „Червеи”-те да се разминат само с оставката на съдия Владимира Янева, единственият конкретен резултат от скандала досега?

– Надявам се, че няма да се размине само с това, Фили, макар да има видимо колебание у премиера Борисов. Той първо каза, че не иска да пипа ключови фигури в системата на МВР и специалните служби, защото така може да се предизвика напрежение, от което няма нужда в момента. После поиска арести, но прокуратурата също не дава вид да се е разтичала. Нещо повече, отначало главният прокурор Сотир Цацаров дори заяви, че, видите ли, престъпление едва ли не няма, защото не е подслушван никой конкретно, а е пробита някаква си Автоматизирана информационна система. После изглежда и той се ориентира по-добре и обеща скорошни арести на важни фигури.
Тревогата в обществото във връзка със случая обаче с основание е твърде голяма, затова този път нещата не би трябвало да се разминат току-така. Още повече, скандалът тече в момент, в който и без това на дневен ред е въпросът за смяната на шефа на ДАНС и главния секретар на МВР във връзка с някои законови промени, приети от новото мнозинство.

- Добре, Пламен, но да се върнем пак на въпроса за източената система на МВР. Кой има интерес от това, какво може да прави човек с този огромен обем информация?

– Може да я продава, Фили, както смята и бившият главен секретар на МВР Николай Радулов. Например, може да се продава информация за една българска мафиотска група на друга. Или данни за склонни към корупция политици и административни лица. Може да се изнудват хора.
А да си представим и как стоят нещата от гледна точка на двете основни, официално признати заплахи за българската национална сигурност в момента.
Дали ислямски терористи няма да проявят интерес към всички най-подробни данни от българската паспортна система, за да фалшифицират истински паспорти и да проникнат по-лесно в Австралия например? Или съответните служби в Москва, които водят открита и брутална информационна война срещу България, дали ще откажат да получат цялата информация на българската полиция, за да стане пропагандата им още по-ефективна?
Наистина няма думи, Фили, за да се опишат възможните поражения от подобна операция. Затова този път не само всеки червей трябва да понесе наказание, но и трябва да се разбере съвсем точно как и какво е станало. И накъде е изтекло съдържанието на тази огромна дупка, зейнала в българската национална сигурност.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com