Journalism is dead, long live blogging!??

(Този текст е от 03.12.2009-та година, втора година „Журналистика“ в СУ)

Първият ми сблъсък с журналистиката беше в лицето на есетата на Джордж Оруел и оттам се заплетоха конците.
Мисля, че бях на 8 или 9, когато започнах да пиша първите си разкази и есета, които не бяха художествени в същността си. Събирах интересни статии, търсех подробна информация за събитията, за които ставаше дума в споменатите публикации и си разширявах кръгозора.

Давам си сметка, че обръщах внимание само на най-добрите статии, най-добрите журналисти и автори, което до някаква степен е причината да имам идеализирана представа за журналистиката и как работи тази концепция.

Защото журналистиката не е лесна. Един журналист трябва да има безкрайно любопитство, много сериозна обща култура и желание да се образова, преди да пише по някаква тема. Още нещо, трябва да е безпристрастен и след като е наясно, че безпристрасността е непостижима, да се бори да се приближи максимално до нея. Не звучи никак лесно, особено когато се вземе предвид, че журналистите се налага да се съобразяват с чужди интереси, изисквания и ограничения. За мен поне беше лек шок, че хората, които списват жълтите вестници, всекидневниците и останалите парцали, които наводняват реповете, се величаят с името журналисти. Нещо много погрешно, поне според мен.

Журналистиката обаче не може да я кара на голата чест и слава, те трябва да се издържат, журналистика е труд, който отнема време, енергия и усилия. Нещо повече, това е труд, който бива оценяван на база това колко хора го четат, за да го четат максимално много хора, трябва да се случват твърде много неща. Например вестниците/списанията/предаванията/пр. да достигат до максимално голям кръг хора. Което иска пари. За да има пари, нещо се продава (както е в голяма част от западния модел) и се стига до ситуацията „който плаща, той поръчва музиката“, а реалността става… „въпрос на гледна точка„, което самостоятелно изличава нуждата от обективност на журналиста и прави ВСИЧКО подлежащо на дискусия. Логично, това довежда до ситуация, в която всеки си подбира само фактите, които го/я/ги устройват, а останалите игнорират, а всяка критика по темата бива отхвърлена с „ами като не ти харесва, не го гледай, ето, онази телевизия/медия са с еди-каква-си-насоченост и там представят нещата под друг ъгъл“… което е абсурд.

Допълнително, че чурнализмът не помага. Какво е чурнализъм? Ами това е серийното производство на максимално количество публикации, количество, за сметка на качество. Причината е конкретна и тя е 24 часовия цикъл новини. Факт, постоянно някъде нещо се случва и светъе е доста по-малък отпреди… ако уточним изрично, че говорим за западния свят. Ние сме свръх сатурирани с информация… относно западния свят. Не се случват ЧАК толкова много интересни неща в западния свят, които да са лесно достъпни, за да може да има много статии, което е и причината ПР индустрията да направи такъв бум, както е последните години. Писането на комюникета и разпращането им до всички медии, които после на свой ред ги препубликуват, за да имат максимално често ъпдейти, довежда до свръхинформираност по дребни теми свързани с хора, които са известни, защото са известни или са публични личности, музиканти, актьори и други личности, които имат нужда публиката да говори максимално често за тях, защото това е тяхната работа и тъй като техните пиари постоянно бомбардират медиите, крайния ефект е, че за всяка сериозна новина, има 500 несериозни. Не че има нещо лошо в несериозните новини, но се стига до момента, в който просто не се стига до сериозните теми, които просто не могат да преборят.

За да имаш добре направена история (статия/текст/публикация/репортаж/пр.), трябва да бъде отделено време. Да се измисли тема, да се проучи, да се провери, все неща, които няма как да станат достатъчно бързо, за да бъдат изкарани за следващия цикъл, съответно сложните и комплексни теми са изоставени или ако не са, те са прегледани набързо, по диагоналната система и опростени максимално, туитове, отколкото статии, а както вече уточнихме, когато зависиш от реклама, за да се издържаш, безпристрастността и независимостта излитат през прозореца, защото целта става масовостта, а не качеството, комбинирано с нуждата от огромна производителност.

Виртуалния свят даде възможност хората самостоятелно да започнат да търсят, но и да създават информация. Възможността за обратна връзка, за коментар и за развиване на темите, които не са били развити или са  били тотално игнорирани, е всеобхватна… и основната разлика това са лични пространства, т.е. няма претенция за обективност или безпристрастност, а в случаите, в които хората искат да създават такава информация, ограниченията са изцяло собствените им умения, желания и възможности.

Логичния извод би бил, че блогването би заместило или би било наваксало медиите, което би бил… погрешен извод. Блогването, макар да дава огромни възможности, по-скоро би било допълнение, алтернатива или средство за поддържане честността на медиите, защото медиите не могат да се конкурират с милиони хора с интерес и телефони в ръцете, можещи и искащи да отделят време, за да развият дадена тема, ако и да имат спънки, която една медия не би имала (достъп и източници до информация, пък и не само).

Това, което по-скоро се случва е бавната промяна на настоящата парадигма, в даден момент излишната информация ще залее всичко, след което ще има, надявам се, завръщане към качествените опции или просто тяхното извоюване за пространство под слънцето, защото въпреки все по-франатичното… да кажем изпростяване на медиите, в гонене на заветния рейтинг, популярност и редовност, доверието пада все повече, както и отделянето на времето, вместо да се гледат предаванията, те стават фонов шум, а като алтернатива се отваря интернет.

Ние знаем как трябва да изглежда това, което търсим и се стремим към него под една или друга форма, а фактът, че има ли търсене, има и предлагане, комбинирано с фактът, че има достатъчно хора желаещи да отделят времето, енергията и желанието, за да се опитат да запълнят този вакуум, включително такива, които имат адекватното образование и интелектуално любопитство, само увеличава качеството и количеството.

Journalism is dead, long live… change?

Filed under: виртуална нереалност, култура уж, медийна безотговорност Tagged: блогване, журналистика, медии, промяна

Прочети цялата новина https://eneya.wordpress.com/2015/03/02/journalism-is-dead-long-live-blogging/

Свързани новини: