В навечерието на тазгодишния Трети март БНТ излъчи (на запис?!?) своето предаване „История.БГ“, което обикновено сблъсква, но на живо, различни гледни точки на трима водещи учени и един просветен лаик (най-често журналист или писател) по важни и интересни проблеми на българската история. Този път темата беше за изворите на русофилството и русофобството у нас .

На пръв поглед – похвално. Изглежда като че ли националната телевизия дава в навечерието на празника възможност да се разчистят митологемите, с които е обрасла проблематиката на нашето Освобождение. В предаването обаче веднага направиха впечатление някои особености на българската свобода на словото.

Освен нетрадиционното излъчване на запис на токшоу, утвърдило се именно като предаване на живо, БНТ изненада и с формата на поканените за обсъждането гости. Историците бяха редуцирани до доц. Лъчезар Стоянов и доц. Стефан Дечев (все пак и двамата – уважавани специалисти, съответно от НБУ и ЮЗУ), а до просветения (видно от текстовете му в портал „Култура“) по темата журналист и философ Тони Николов бяха поставени Панко Анчев – „литературоведът-публицист, историк и философ, определил филията и фобията като политически чувства към други държави, присъщи преди всичко на малките нации“, и д-р Владимир Брезоев – „независимият изследовател на културното и професионално управление на държавата, с интереси във философията на политиката за обединение и утвърждаването на индивида в общността“ (според анонсите за тях в предаването).

Зад променения формат и под излъчването на запис на „История.Бг“ обаче се крият някои особености на свободата на словото за русофилията и русофобията по български, които трябва да се разкрият поне малко. И ако Панко Анчев е с ясни позиции, доколкото е известен като бивш директор на съществувалото през социализма книгоиздателство „Георги Бакалов“ и автор на книги за руската и българската литература като „Руският разум“ и „Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски“, то другият събеседник, „независимият политолог“ Владимир Брезоев, трябваше да ни убеди, че не иска аудиторията да разбере „-фил“ ли е „-фоб“ ли е, и че е компетентен с титлата си на „д-р“.

Ала „независимият“ политолог, д-р Брезоев, е защитил „дисертация“ във Висшата школа на ЦК на ВЛКСМ през 1989 г. в Москва на тема „Идейната убеденост на кадрите на ДКМС като фактор за повишаване ефективността на тяхната работа с младежта“. „ДКМС“ означава Димитровски комунистически младежки съюз и през 1989 г. кадрите му са активно и ефективно ангажирани по младежка линия, например, с т.нар. „Възродителен процес“ и с противодействие на крехките, неформални дисидентски групи… Ето и линк към това четиво, защитено като „дисертация“ не в университет, а в подобната на българското АОНСУ „Висша школа на Централния комитет на Всесъюзния Ленински комунистически съюз на младежите“:
http://old.rsl.ru/table.jsp?f=21&t=3&v0=%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%B8+%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0&f=1009&t=1&v1=&f=4&t=2&v2=&f=21&t=3&v3=&f=1016&t=3&v4=&f=1016&t=3&v5=&cc=a1&i=821&s=2&ss=-4&ce=4

Интересно как е представен обаче независимият доктор Брезоев в интервю във в. „Новинар“ – „Дълги години е бил парламентарен експерт на левицата“, но дисертацията му тук е наречена просто „Идейната убеденост в контекста на възпитанието“…:

http://novinar.bg/news/brezoev-v-balgariia-ni-upravliavat-totalitarni-partii-triabva-da-smenim-kursa_MzU3NTsyNg==.html

Доколко това е докторска дисертация по философия и дали тя може да си сменя името през годините, тук не се наемаме да обсъждаме. Но за зрителите на БНТ, които я издържат с данъците си, трябва да стане ясно защо се променя успешният формат на актуално публицистично предаване и как в него попадат, може би неканени, гости, прикриващи своята истинска „идейна убеденост“. Продуцентът и водещият на „История.Бг“ от 2 март ни дължат тези отговори