Справедлivo.bg

Имал съм честта да бъда цитиран в световни медии през последните години ( ВВС, СNN, “Файненшъл таймс”, “Ню Йорк таймс”,”Монд” , норвежки и германски тв канали, и т.н.). Това поддържаше в мен мъждукащата надежда, че некрологът ми на журналист в България е малко прибързано (п)о(д)тпечатан.

Многократно съм се опитвал да подканя българските медии да подхванат зададени от мен въпроси. Всуе! Не им се видя интересно на 8 октомври 2006 г. да проверят на място дали е вярно, че на посочения от мен в предаването “В десетката”  по БТВ адрес в София нещо подсказва, че има два мезонета, придобити незаконно ( чрез подставеното като фиктивен собственик лице Владимир Лазов, близък на семейството) от президента Първанов ( с изключение на колегите от “Капитал”, които обаче не посмяха да използват доказателствата, публикувани от мен цели 4 години по-късно в книгата “Президент на РъБъ”) . Журналистите само трябваше да проверят на място и щяха да се уверят, че е вярно. Защо иначе вътрешният министър Румен Петков щеше да изпраща полицаи да охраняват адреса, като крещяща проява на самоувереност ( че никоя медия няма да посмее да провери)? Медиите можеха елементарно да потвърдят, че има далавера, щом патрулна кола е изпратена да спира любопитството на храбри журналисти.

Предлагал съм на колегите да попитат президента Петър Стоянов да потвърди как в кабинета му лидерът на БСП Първанов е бил заплашен от германски емисар, че ще бъде спряна субсидията на БСП, ако продължава да поддържа режима на Милошевич в Белград и в резултат на това, заради едни пари, БСП изведнъж реши да подкрепи членството на България в НАТО. Че двамата президенти солидарно се правят, че няма такава случка, е едната страна на въпроса. Но как пък нито една медия не ги попита нито веднъж с цел изясняване причините, поради които Първанов се “промени” заради едни пари в полза на НАТО? Нима това не е обществено интересно да се знае- най-вече от лъганите систематично червени избиратели?

Предлагам многократно вече от пет месеца някой колега ( или политик) да зададе въпрос на Борисов защо е наредил по телефона (и в качеството на какъв?) на служебния премиер Близнашки да редактира проектодокумента “Визия 2020″  в частта, която  описва Русия като страна, водеща хибридна информационна  война в България. Отново се натърквам на пълно мълчание, макар мнозина да знаят, че това е вярно.

Общото между трите (ми) предложения ( а имам и още много други подобни) е, че източникът съм аз. Ставам за източник на световни медии, но за българските съм покойник.

Най неочаквано и почти незаслужено ( защото само съм цитирал една угодническа спрямо САЩ статия на Волен Сидеров) днес бях леко възкресен на вълната на един парламентарен скандал. Нямаше да реагирам на следната претенция:

16:43 | 05.03.2015

ПИК успя да намери коментарния материал на Волен Сидеров. Ето какво е написал той преди 24 години за съветската армия:

ДА ОСВОБОДИМ АЛЬОША ОТ НАРЯД”

Обаче последва опровержение за това “сензационно постижение”.

Други обаче ме заместиха този път в отстояването на истината за моята  скромна заслуга, която е по-скоро в популяризирането, отколкото в изнамирането на публичния факт, какъвто е статията на Сидеров.

Нататък цитирам, както винаги правя ( вкл. по отношение на ПИК), дори и спрямо медии, които многократно, но малко преждевременно, са танцували на “гроба ми” ( като “24 часа” и “Труд”):

Дневник:

“Едно наум: След ботуша на Альоша остава само робство
Статията е публикувана на 4 март 1991 г., а по това време Волен Сидеров е главен редактор на вестник “Демокрация”, партиен орган на СДС. През април 2014г. в качеството си на лидер на формацията “Атака” Сидеров беше удостоен в Москва с руското отличие “Звезда на отечеството” . Тогава той заяви: “Скъпи приятели, приемайки високото руско отличие, искам да ви предам братски поздрави от преобладаващата част от българския народ, който обича руския народ и който помни, че от турско иго го освободи не Европейският съюз, а братска Русия. Благодаря за честта, желая успехи на руското държавно ръководство в укрепването на държавността и на братския, православен руски народ”.

Статията от “Демокрация” беше публикувана в блога на Иво Инджев. Заглавието е на “Дневник”, запазен е оригиналният правопис на текста. 

“Съветската армия е страж на мира” – тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия”. Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила. Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадане на империята”.

За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор. Слава Богу, никой няма да ме защитава от “враговете на социализма”.

Логично и закономерно беше това разтурване. Както е логично и закономерно това, че нито един съветски войник не участва във войната срещу Саддам. И как иначе – нали отсреща стрелят със съветски калашници. Не върви да се биеш срещу една армия, която е твоя рожба. За залива не заминаха и български кинтексаджиии, които години наред продаваха оръжие на иракския фюрер, след което се връщаха и купуваха от българския Кореком “Лада” и кожено палто за своята другарка.

Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт. Срам ме е за тези, които нападнаха Желю Желев, когато стана дума за българското военно присъствие в залива, пък макар и символично. Това са хората, които издигат паметници на своите агресори. За тях Альоша винаги е бил страж на собственото им дебелашко благополучие.

Войната в залива потвърди истината, че в края на двайсти век велика сила не е тази държава, която има голяма армия, а тази, която има голяма икономика и висока култура. За да гарантираш нечия свобода, собствената ти държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована. Тези две качества липсват в съветската империя. Нейната армия беше страж на мира през четиредесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в Чехословакия, през 79-та-а в Афганистан, през 91–а в Литва…Не е ли време вече да го освободим вече от този наряд този верен страж…Да изуе най-после мужишките си ботуши и да си гледа работата.

Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става това.”

Vevesti.bg

четвъртък 05 март, 2015

Статията на Волен Сидеров, която а-ха да доведе до бой „Атака“ и Патриотите

Иво Инджев публикува в блога си текста „Да освободим Альоша и от наряд“, писан през 1991 г.

Коментар на Волен Сидеров във в. „Демокрация“ от 1991 г. стана повод за поредния скандал между депутати на „Атака“ и Патриотичния фронт днес в пленарната зала..

Статията беше публикувана в блога на Иво Инджев.

05.03.2015

24 часа онлайн;

Коментар на Волен Сидеров във в. „Демокрация“ от 1991 г. стана повод за поредния безумен скандал между депутати на „Атака“ и Патриотичния фронт днес в парламента.

Димитър Байрактаров излезе на трибуната и успя да прочете само заглавието, когато Десислав Чуколов се засили срещу него и го замери с куп листи. Това предизвика мощен скандал, който прекъсна заседанието.

Въпросната статия е публикувана в блога на Иво Инджев.

В. „Труд”

Коментар на Волен Сидеров във в. „Демокрация“ от 1991 г. стана повод за поредния безумен скандал между депутати на „Атака“ и Патриотичния фронт днес в парламента..

Въпросната статия бе публикувана в блога на Иво Инджев.

 

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2015/03/06/%d1%81%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%b4%d0%bbivo-bg/

Свързани новини: