Виновни по дефиниция

(Този текст е от 19.08.2010г.)

Относно сблъсъците от третия вид с местната администрация и неприятните изпълнения, с които се сблъсках, се оказах обзаведена с неизвестен трол, който заключи, че ако си родена в държава, която се бори да излезе от социална, икономическа и политическа зима, с кретаща администрация, вкаменени коловози от „ти-на-тебе-аз-на-мене“, с стряскащо количество некомпетентни институции, отговарящи и ръководещи И следващи индивиди, с проблемно образование и трудности за реализация… то ти си лично виновна за това. Ами да… въпрос на личен избор е да се родиш в тази държава. Лична вина е, разбира се и ако случайно семейството ти не е достатъчно богато, така че да не се налага да се притесняваш за бъдещето си.

Ако решите да коментирате проблемите… да бъдете критични и да опишете проблемите, с които се сблъсквате, за да не прави някой същите грешки, то ти си шибанo виновна. Да, точно ти.

Ако решите, че искате да промените нещата около себе си, че искате повече… то вие сте шибани. Всичките до един. Защото вината за неадекватни администрации, дребни душици, глупаци и неадекватни индивиди… е единствено и само ваша. Независимо дали иде реч за държавата, в която живеете, в която учите или просто някоя държава.

Не можете да бъдете критични, да бъдете саркастични или да бъдете идеалисти и разочаровани от света и да искате да го промените, не, просто приемете, вие сте виновни и туйто.

Логично, тази гледна точка е еквивалент на седене в потъващ пясък и ентусиазирано копаене надолу, но то не пречи. Мърморенето е национален спорт, който се практикува международно, можем да кажем, че всички сме обединени от мрънкането, но се иска специфичен светоглед, за да мрънкаш задето някой, също като теб, забелязва, че има проблем и мърмори на собствен ред. Разбира се, едното мърморене няма да промени нищо, въпросът е, че припознаването на проблема е първата крачка. Само че после има още десетки, че и стотици други крачки, което сякаш често се забравя. Идеята, че фактът, че има проблеми те тормози, някак те прави лично отговорен за тях, е някак основана на интерпретацията, че ако не припознаваш съществуването на даден проблем, то той не съществува… или ако го припознаеш, поемат отговорността и ставаш причина за съществуването му. Неслучайно когато нямаш възможност да сравниш това, което ти се случва с околните и околния свят, твоето ти се струва нормално, обичайно и без някакви реални алтернативи, т.е. припознаването, че нещо въсщност не е правилно може да се интерпретира като агресивен акт, защото пукаш нечий балон и вместо да е доволен или поне примирен с нещо, изведнъж се оказва, че всъщност нещата са скапани. Това си е едно разстройване на статуковото и би било доста неприятно, знам. Само че неработещите системи са си неработещи системи и независимо дали го смятаме за нормално или не, крайният ефект е, че ние си го отнасяме.

Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: виновни по дефиниция, социални проблеми

Прочети цялата новина https://eneya.wordpress.com/2015/03/07/default-guilt/

Свързани новини: