Ти празнуваш ли осми, ма?

Така нареченият женски празник ( който спокойно може да бъде кръстен и ” празник на мъжкото лицемерие” ) оцеля гъвкаво през годините като “жената каучук”, като самата осмица- както и да я въртиш, тя си остава същото число.

Нямам да припомням ( за хиляден път) произхода на празника 8 март. Това редовно правеха пропагандистите на червения реваншизъм в началото на т.н. преход, когато светът се беше сгромолясал върху главите им и те жално събираха отломките с магнит, насочен на…Запад. За да защитят отломката от соцбитието, каквато е 8 март, другарките и другарите стръвно призоваваха всички марксистки богове да свидетелстват, че този празник си и чисто западен, защото е възникнал на Запад и западните левичари изцяло имат заслугата за неговото зачеване.

С други думи, цакаха със западни козове възраженията, че 8 март е атавизъм от починалия социализъм.

Тези времена на отчаяни битка за съхраняване на отломките отминаха и пропагандистите вече не се чувстват длъжни да припомнят за западните корени на нещото, което по време на съветския колониализъм у нас преди всичко беше празник на труженичката и едва на второ място- на майката. Днес всяко „западно нещо” е обект на поругаване по указания на Москва, където обаче нямат нищо против възраждането на комунистическата митология под каквато и да било форма.

Далеч съм от мисълта да оспорвам правото на жените да се чувстват специални веднъж в годината. Би трябвало да са специални за своите близки, любими, деца, приятели и работодатели 365 дни в годината, но явно 8 март е тяхната примиренческа програма минимум.

Има много жени, които са постигнали усещането да са специални и на пиедестал сред тесен кръг мъже- баща, брат, съпруг, приятел и дори работодател ( лично познавам някои), но тези жени вероятно са незначително малцинство и този факт храни устрема на празника за останалото мнозинство. Преобладава всъщност лицемерието, което на 8 март гузно поднася цветя- някаква езическа, узаконена от колониалната съветска традиция форма на соцзаговезни, когато се иска прошка от всекидневно мачканите, избутваните с лакти, нагрубяваните и осмиваните от позициите на „мъжкото превъзходство” жени.

Това е известен факт, но срещу него обикновено изправят следното възражение: какво като е лицемерно, защо пък да не се възползваме поне веднъж да се почувстваме на почит!?

В страна, в която псувнята на майка е на поит целогодишно и е почти като „добър ден” , е много трудно да обясниш на някоя пепеляшка защо пък да не танцува в тази нощ като принцеса, преди отново да я качат на тиквената карета и да я върнат край огнището.

Да, всеки е в правото си да празнува и почита празника си, щом го припознава за такъв. Но е интересно, че този вносен празник, утвърден през годините на съветския колониализъм, не получава никакъв критичен прочит в медиите и в публичното подмазване на жените на днешния ден. Докато други вносни обичаи, като все по-оплювания в публичното пространство „Свети Валентин”, вече задължително биват закичвани в новинарските телевизионни рубрики с етикета „празник, предизвикващ противоречиви коментари”.

И защо за един западен по своя произход празник да има задължителни „противоречиви коментари”, а за друг, като 8 март, противоречията вече са отпаднали? Да не би празникът на любовта да е по-малко общочовешки от празника на майката?

Колкото и това да дразни някои читатели ( „ах, не бива да се идеологизира денят на майката”!), изводът се налага сам. Ако един празник, роден на Запад, е бил пришит към навиците на българското общество по съветско време по идеологически причини, за неговото дълголетие се грижат неуморно същите онези, които заклеймяват друг празник със същия произход, който обаче не беше разрешен и поощряван като празник на любовта в годините на комунизма.

Ако приложим аршинът на онези, които заклеймяват като чуждопоклонници българите, възползващи се от „Свети Валентин” в името на любовта, то по същата логика би трябвало днес да очакваме от тях да заклеймят и 8 март. Само че в техните очи той е „облагороден” от съветската му интерпретация и си мълчат. Това мълчание е също толкова гузно, колкото и лицемерието, с което политиците се подмазват на днешния ден на по-добрата половина от човечеството, която получава само част от заплащането, предвидено за по-лошата му половина.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител