Един член от закона с много последствия

Този текст е препубликуван от блога „Нещо се случи„, защото темата е ужасно важна и колкото по-голям отзвук има, толкова по-добре.

„В началото на 2015 година от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина отпадна един важен член. Член 217в, този, който се отнася за износа на лекарствени продукти. В него има един ключов момент:

(5) Изпълнителният директор на ИАЛ може в срока по ал. 4 да откаже с мотивирана заповед извършването на износ, когато при извършване на анализа по ал. 3 се установи, че:

1. наличните към момента на подаване на уведомлението по чл. 217б количества от съответния лекарствен продукт в Република България не са достатъчни за задоволяване здравните потребности на населението;

2. в резултат на извършване на износа може да настъпи временен недостиг на необходимите за задоволяване здравните потребности на населението количества от съответния лекарствен продукт;

3. липсата на достатъчни количества от съответния лекарствен продукт за задоволяване здравните потребности на населението може да застраши сериозно живота и здравето на населението.

Казано просто, това означава, че когато има съмнения, че лекарствата в страната няма да стигнат за нуждите на болните, износ може да бъде отказан. За да е сигурно, че пациентите в България ще имат количествата лекарства, които им трябват.

На 29 януари 2015 Конституционният съд обявява член 217в като неконституционен. (В края на текста има линк, от който можете да видите както извадката от закона, така и решението по делото).

Съответно, от края на януари 2015 година Виреад, лекарството, което се използва за лечение на хроничен хепатит В, започна да изчезва от аптеките.

Какво всъщност се случва?

Отпадането на съответния член от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина създава чудесни условия за реекспорт. Лекарството Виреад струва на българските пациенти 587 лв. на месец, които Здравната каса покрива. В други страни от Европейския съюз цената на Виреад е значително по-висока. Досещате се какво се случва, нали? Когато фирмата-доставчик за България зареди аптечните складове, част от количествата лекарства директно се изнасят и препродават, преди още да са стигнали аптеките. Разликата в цената отива в нечий джоб, а пациентите отиват на майната си.

В България болните от хепатит В са над 350 000 човека. Част от тези хора се лекуват с Виреад. За повечето лечението е доживот. Ако се наложи да прекъснат лечението, състоянието им рязко може да се влоши и да доведе до летален изход.

И това е само върхът на айсберга. Въпрос на време е и други лекарства, които са с по-ниска цена в България, отколкото другаде в Европа, да започнат „мистериозно“ да изчезват от аптечната мрежа. Премахването на чл. 217в от Закона може да убие много, много хора.

Лекарите, пациентите и фирмата-вносител призовават за спешни мерки, преди ситуацията да излезе тотално извън контрол. На ход е държавата.

Тук е сигналът, подаден от пацентско сдружение ХепАктив към институциите. В него са приложени извадка от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Решението на Конституционния съд от 29 януари.

Filed under: наука, политическaта отговорност, хуманизъм Tagged: виреад, злоупотреба, липса на лекарства, медицина, пациенти, реекспорт

Прочети цялата новина https://eneya.wordpress.com/2015/03/25/3717-consequences/

Свързани новини: