Поредната книга на популярния богослов от Перник доц. д-р Виктор Банов вече е факт. „Православните храмове на Перник” беше представена при голям интерес в Камерната зала на Двореца на културата в Перник на 24 март, в навечерието на големия християнски празник Свето Благовещение.

За изданието на публиката разказа неговият редактор проф. д-р Димитър Киров. „В книгата си авторът успешно свързва историята на Перник с неговото настояще, съживява стари традиции, влива нов дух в отминали обичаи и духовни практики. В този смисъл това не е просто историческо изследване, а е послание, адресирано към днешните жители на Перник, което изгражда културни и духовни хоризонти.“, сподели проф. Киров.



В прочетения от кмета на Перник Иван Иванов поздравителен адрес беше подчертано, че „изследвайки и описвайки най-старите църкви и параклиси в града още от VI-ти век и в същото време най-новите построени такива, Виктор Банов изгражда един своеобразен мост от миналото, настоящето и бъдещето на пернишкото духовно богатство.”




но дава ценни сведения за тяхната история, архитектура, стенопис и иконопис. Перничани несъмнено имат нужда от един такъв пътеводител към духовното, затова книгата на доц. д-р Банов има огромна културна стойност. Безспорно предимство на изданието е, че не е насочено само към посветените в богословските науки, а е достъпно четиво и за всеки, който проявява интерес и желае да получи повече сведения за християнското културно-историческо наследство на Перник“, пишеше още в поздравителния адрес. 

На събитието присъстваха още зам.-кметът Румяна Гьорева и директорът на дирекция "Образование и култура" в Община Перник Юлияна Ефремова.


Поздравителни адреси към автора имаше и от партия ГЕРБ, и от областния управител Ирена Соколова.

След тях водещият на премиерата Иван Гюров даде думата на епископ Тихон, предстоятел на катедралния храм „Св. Александър Невски” и викарий на българския патриарх Неофит.
Той сподели, че представата му за Перник била като за „комунистическо поле, доста добре намазано с атеизъм” и за това си мислел, че в книгата на Банов, когото той познавал още от времето на следването на автора в Рим, ще се разказва само за 2-3 храма. Обществото не може да съществува без религия, каза още епископ Тихон и разясни по популярен начин с пример от книгата на Хенрик Сенкевич „Стас и Нели” как вярата регулира представите за добро и зло.

Своето ласкаво мнение за големите достойнства на книгата споделиха още писателят Цанко Живков, журналистката Руми Борисова, колегата на Банов Григор Григоров – преподавател в университет в Букурещ. „Трябва да сме щастливи, че в Перник живее интелектуалец като Виктор Банов.”, подчерта той и допълни, че човек с Вяра, какъвто е Виктор, е като израсло край извор дърво.

Дълго след официалната част авторът раздаваше автографи на перничани, пожелали да имат тази книга, а някои бяха купили и екземпляри за подарък.

Достойнствата на тази книга са в това, че в нея за първи път на едно място са описани черкви, параклиси и култови места на разширената територия на град Перник, съществували някога, съществуващи и сега, както и новопостроените Божии домове. Много от тях са илюстрирани със снимки, направени от Снежанка Борисова и автора. Досега за много от тези свети места е разказвано откъслечно в отделни публикации в медиите. Освен важните и основни сведения за тяхното изграждане, се цитират и исторически свидетелства, съпътствали построяването, изписването и обгрижването им към момента. В книгата си доц. Банов описва и деветте храма на крепостта на Кракра, както и древното светилище "Св. Спас" в подножието на крепостния хълм. В поредния труд на богослова са включени описания на неизвестни досега параклиси, разказва се и за донасянето на частицата от мощите на св. Йоан Рилски за съхранение за вечни времена в посветения на него пернишки храм.

Редно е да се подчертае, че тази книга е и израз на дейността на спонтанно възникналия в Перник като гражданска инициатива Духовен обществен съвет във връзка с идеята на отец Борис Котев Перник са има частица от мощите на небесния си покровител св. Йоан Рилски. Активен член на тази гражданска инициатива е и самият Виктор Банов. Преди да получи благословение от Светейшия патриарх Неофит за книгата си, Виктор Банов получи насърчение за проекта си от Духовния съвет и неговия председател по онова време Илинка Никифорова, която се ангажира с финансова подкрепа от общината за отпечатването на книгата, посветена на 85-годишнината от обявяването на Перник за град.

В този си вид изданието има повече краеведски характер, отколкото научна стойност, защото съдържа предимно известни факти, повечето от които добре известни на интересуващите се от темата. Появата й, благодарение на волята, усилията и ината на автора има своето значение, но като паметник за поколенията разработката има нужда от допълване и обогатяване на базата на по-разширени търсения и изследване на документи. Би следвало да се прецизират и източниците на информация, за да е ясно кой е отговорен за грешките, ако има такива. Необяснимо е и защо автор като Банов си позволява да нарича средновековната крепост с нейното народно име „Кракра”, а не както е известна в историческите източници „Перник”, при все че като източници на информация се цитират авторитетни издания на БАН, където недвусмислено се говори за крепостта Перник. При представянето на книгата си Банов подчерта, че има свидетелства за това, че е имало епископска катедра в Перник, с което сам опроверга себе си, че това не е крепост „Кракра”.

Още по-малко обяснимо е в книга с претенция за научност св. Йоан Рилски и името на централния пернишки храм да се заменят с народното „Св. Иван Рилски”.

Подобна разработка предполага по-висока степен на прецизност и отговорност, отколкото това е характерно за информациите в медиите и краеведските проучвания.