Психичното здраве и самолетните катастрофи

04/01/15 12:33
(http://eneya.wordpress.com/)

Психичното здраве и самолетните катастрофи

Въпреки информацията, която циркулира по жълтите вестници, все още не се знае причината за кататрофата на немския самолет. Има ужасно много елементи, които озадачават и над тях още се работи. Т.нар. запис от черната кутия от последната минута в кабината е ФАЛШИФИКАТ, държа да го подчертая още от самото начало… информацията, че е самоубийство, също още НЕ Е ДОКАЗАНА, а аспектът, че човекът е страдал от депресия (минало време), е нещо, което ОЩЕ НЕ Е ДОКАЗАНО ДА ИМА ВРЪЗКА.

Причината да уточнявам тези неща още от първия абзац е проста, масовата психоза и истерия, която обхвана хората и псевдоекспертните мнения, които заваляха изясниха един много, много сериозен проблем. А именно, че знанията, които има средния човек по темата какво е това психично здраве и има ли почва у нас, е несъществуваща.

Няма какво да го захаросваме, идеята, че някой може да има психичен проблем, дори да се помисли по темата, камо ли пък да се спомене, все още е табу в България. Повдигането на темата на глас или споделянето с околните… също е ужасяващо страшно преживяване. Човек, когото познавам от години, въпреки че ме познава добре и знае мнението ми по тези теми, изрази очакване, че ще реагирам негативно, че е потърсил помощ за психичното си здраве, едва ли не се извиняваше, че не се е справил сам с проблема. Говорим за дискусия между добре образовани, млади хора, които живеят в столицата и уж минават за егалитарни в някои аспекти, не мога да си представя в какво съостояние са нещата по-далече от столицата, но се съмнявам да са процъфтяващи.

Съгласна съм, нека има дискусия. Aвтоматичното демонизиране, което се случи, медиите, много от които демонстрираха откровена жълтина, постъпиха по най-некоректен начин и започнаха откровено да си съчиняват, използвайки скандалността и вече изградени идеи относно психичното здраве, болести и обществена стигма обаче НЕ Е дискусия.

„Луд, психопат, психар, ненормален“… очевидно между това да страдаш от депресия и да си сериен убиец разлика не съществува. Нещо повече, отношението е, все едно няма никакъв контрол над летците (или хората в натоварени и стресови професии, от чиято работа зависи животът на много хора), е мего казано… нелепо.

Не бива да се демонизира нещо, което може да няма връзка и отношение със случая. Представете си, че човекът не е страдал от депресия, а от нещо друго, бил е болен от левкимия… ала болестта е под контрол, не е излекуван, защото ракът е гадна болест, в която не можеш да си сигурен, че си се излекувал, ала е под контрол, посещаваш лекар, пиеш си лекарствата и си адекватен член на обществото. Случва се нещастие и първата истерична, първосигнална и недоказана реакция е паника, призив хората с хронични или предишни заболявания да бъдат свалени от опасни длъжности, защото такива коментари циркулират много активно конкретно в момента.

Това е, защото коментиращият си въобразява, че е първата личност, която се е сетила за темата. Защото за много хора това е първия миг, в който отделят време да се заинтересуват за хората, които страдат от дадената болест и си въобразяват, че понеже те не знаят нищо по темата, това важи за целия останал свят. Та… в процеса на разследването става ясно, че психичното здраве или физическото здраве на този човек нямат отношение за нещастието (или не е доказано да имат връзка), че всъщност вече има не-малко стъпки и дейности, с които се следи споменатото здраве, за да се избегне нещастни случаи или друго… реално това, което се коментира в момента е буквално да бъдат наказани хора, едно търсене на колективна отговорност почти… и то буквално БЕЗ основание и без вина. Невинен до доказване на противното, помните ли? Чиста случайност… пилотът е страдал от депресия. А ако не беше страдал от депресия? Ако беше нещо друго, нещо трето?

Не ме разбирайте погрешно, по никакъв начин не отричам, че не е невъзможно наистина да е вярно, човекът да се е самоубил и някакси никой да не е забелязал какво се случва, за съжаление е възможно. Само че дискусията не е по темата „нека се постараем да предпазим хората от нещастни случаи, нека обърнем повече внимание на психическото и физическото здраве, нека помогнем на хората, които имат проблеми или може би имат проблеми или обмислят да потърсят помощ, защото смятат, че може да имат проблеми„, реакцията беше една стъпка преди грабването на вилите и факлите и скок „махнете тия луди от важните позиции, с които застрашават живота на околните„.

Аз не съм психолог… учила съм една година психология в университета и то като част от друга специалност, но лесно мога да преценя, че ако това да потърсиш помощ, защото смяташ, че можеш да имаш проблем, доведе до загуба на работата ти, това ще доведе до хората да намалят още повече търсенето на помощ, когато имат проблеми.

Депресията е страшно нещо, игнорирането й не би я спряло, според статистиките, мъжете са високорисково застрашени, защото заради културата, в която живеем, включително в България, признаването, че има проблем и търсенето на помощ, особено психиатрична такава, се гледа с недоверие и съмнение, съответно много често се стига до фатален изход, защото се отлага до последния възможен момент. Или след него. Ако ще говорим по темата, трябва да обмислим глобално какви биха били последствията… защото депресията пък и не само тя от заболяванията, не е нещо, което се появява в определена възраст, протича по определен начин или има специфичен вид, колкото по-рано се хванат, толкова повече подлежат на контрол и лечение.

Създаването на страх от търсенето на помощ по-скоро би довело до много повече негативни последствия. Да, важно е да се предпази отделния човек и цялото общество, да се минимализира опасността ситуации, които могат да бъдат избегнати с по-внимателен контрол и внимание над служителите на стресови и напрягащи позиции, които държат в ръцете си живота на много хора като част от всекидневните им задължения. За да изградиш възможността хората спокойно да търсят помощ при нужда, тя трябва да е 1. достъпна, 2. да не е присъда за живота на този човек.

Ако се окаже, че съвсем напълно пилотът няма никаква вина за случилото се, за съжаление почти нищо няма да се промени. Паниката ще си остане. Премахването на лекарската тайна, в случай, в който този човек може да е опасен за себе си и околните, ако се погледне от другата страна, просто ще доведе до нерепортване на заболявания. Както уточних, психическото здраве е третирано неадекватно, все още е срамно да посещаваш психоаналитик, психолог или да се говори за това, в България дори още повече. Хората, които страдат от каквито и да е психични заболявания не са чудовища и макар филмовите клишета да създават представата за агресивните, буйстващи луди, които са опасни за себе и за околните, това не го прави вярно. Не е невъзможно, но слагането на равенство е изключително опасно и вредно.