Един от отговорите, които със сигурно можеше да чуеш от мен при интервю за работа, поне доскоро, беше, че не обичам да оставям нещата недовършени. Междувременно мейлите на няколко месеца просто отиват в папка Архив, красиво обзаведеният апартамент си чака первазите от вътрешната страна на прозорците вече трета година, а казанчето за домашна бира стои в ъгъла - трябват му само няколко кранчета и врътки за да заработи.
Постингите в този блог се подготвят бавно и внимателно, но се пишат бързо и между другото. Не, че те интересува, все пак просто боря усещането за незавършеност.