Пролетна разходка из старините в Лудогорския край

Люлякът ми замириса. Птичките пърхат из буйните цветове на плодните дръвчета, пеят любовни песни и ни подканват да излезем навън, където всичко изглежда като една хубава свежа салата, а когато времето е слънчево и има достатъчно почивни дни, обикновено гледаме да сме някъде сред зеленината, за да бъдем по-близо до природата. И там да си изядем свежата салата.

Лудогорският край предлага чудесна възможност за целта, все пак, издава го и самото му име – горите тук наистина са лудички, в хубавия смисъл на думата. Слабо познат, той разполага с гъста мрежа от исторически забележителности, което придава един по-интелектуален привкус на задължителните ракийки със салатки и пържоли на поляна, толкова типични за сезона.

Започваме от Разград – града шампион. Тук, освен да пиете кафе на джезве в модерния, лъскав бар на победителите, да се наслаждавате на спортни трофеи и да си говорите за футбол, можете също да се потопите в Епохата на древен Рим.

ABRITVS

Абритус е малко римско градче, по-скоро казарма с прилежащите й постройки, което е останало в историята със смъртта на император Деций Траян. Легендата гласи, че по време на изненадващо с численото си превъзходство нападение през нощта, неговият син и съ-управител загива от вражеска стрела. Озверелите готи посичат войската на императора пред очите му, той тръгва да се спасява с бойна колесница на две колела, затъва в блатата из местността и намира гибелта си там.

В самото начало на Разград, близо до фармацевтичния завод на гусин Домусчиев, още един от пилоните на местната икономика, ще намерите археологическа експозиция и чисто нов, интерактивен музей, плюс руини, основно надгробни паметници и жертвени камъни, както и остатъци от крепостната стена на Римския град. Тук се намират и разкопките на „Вила Урбана”, издържана в най-добрите традиции на класическия, късно-античен архитектурен стил. Повечето находки продължават да са затрупани от построения върху тях завод за антибиотици, издигнат още през комунизЪма. Може би това ще ги съхрани за следващите, надяваме се, по-умни поколения.

Територията е богата на историческо наследство от най-различни времена. Местните казват, че когато тракторите тръгнат да обръщат земята, след тях като мравки пълзят хора с металотърсачи в ръце, които нерядко намират я някоя стара монета, я връхче от стрела. Археологическата експозиция действително си заслужава. Опитните гидове ще ви разведат из миналото чрез артефакти от пра-стари времена: земеделски сечива, домакински съдове и инструменти на хора, живели тук преди 15-20 хиляди години. До тях са изложени далеч по-фините и съвършени находки от Тракийската епоха, следват Римските артефакти и накрая – ризници, шлемове, мечове, копия, стрели и боздугани от Второто българско царство.

На излизане от експозицията ще минете през лапидариума, богат на джипег от трети век и ще се озовете право при руините на античния град, където е разположен новият интерактивен музей. Той се отличава от класическите музеи по това, че не е скучен. Целта му е да прекарате няколко часа вътре, особено ако сте с деца. Идеален е да се скриете от жегата и да си разширите познанията за древния Рим. Все още не беше отворен, но предполагам, че през лятото ще работи.

Част от образователните му развлечения ще включват: възможността да си отпечатате глинена монета с лика на избран от вас император, да облечете римска тога или да се предрешите като матрона, да „посетите” древно-римска кръчма, да се запознаете с менюто на всеизвестните римски пирове, да сравните цените на жилищата, виното и основните хранителни продукти с днешните, изчисллени в левове и в евро, да разберете какви подправки са използвали, как са готвили, какво са пиели, да видите модните дамски и мъжки прически от онова време, да се запознаете с различните начини за разкрасяване при жените, да изучите знаците на търговците от пазарите, да подредите пъзел с антична мозайка, да разберете устройството на римската армия, да отговаряте на въпроси, които ще проверят какво сте научили и какво не сте успели да запаметите, да гледате филми, мултимедийни презентации и други. Предвиден е дори детски кът, където най-малките ще се правят на археолози, изравяйки от пясъчника различни „находки”.

Лично аз съм любопитен към детайлите и идеята за интерактивен музей ми харесва, въпреки неизбежния му бутафорен елемент. Много съм чел за живота в древен Рим, но именно от посещението си в Абритус разбрах, че за да получиш титлата „ветеран” е трябвало да служиш 25 години в армията. Самата титла е плочка с надпис, изложена сред археологическите експонати в досегашния музей. Тя дава правото на притежателя си да има собствени земи в пограничните райони, да получава пенсия и, забележете, да пие неразредено фалернско вино, принципно достъпно само за аристократите. Има, обаче, една малка подробност – ако не запише сина си в армията, всичките му привилегии се отнемат.

Ивановските скални манастири

Още неизтрезнели от доброто фалернско вино се озоваваме в крепостта на средновековното монашество от разцвета на Второто българско царство. Ивановските скални манастири са известни с добре запазените си стенописи. Тук в мълчаливо съзерцание са живели християнски монаси, последователни на исихазма. Обитавали са скални ниши, от които местността изобилства. Църквата на манастирския комплекс, където са най-запазените стенописи, също е вдълбана дълбоко в скалите.

Батката, който изнася „беседа” там, is a fucking joke – дразни се, че туристите му задават еднакви въпроси. На които отговаря със заядлив коментар. Не се набутвайте за „беседа”, няма да получите такава! Освен ако не сте мазохист, който обича да си плаща, за да го назидават с поучителен тон. По-добре си хвърлете парите долу – все някой ще ги намери в подножието на скалата и ще отиде да си купи бира с тях. Така ще бъдете в услуга на човечеството, а после се постарайте да откриете шефовете на тоя батка и направете всичко възможно, за да го уволнят. Така ще направите услуга и на него, тъй като очевидно се измъчва. Мястото му определено не е там. Другаде ще бъде по-щастлив. Но спираме с това недоразумение за екскурзовод до тук.

Гледката от високо е очарователна. Има панорамна тераса, но трябва да внимавате с разходката по канарите, защото духа силен вятър, стръмно е и всяко падане ще ви бъде последно. Местността изкушава с еко-пътека, където пък е хубаво да се оглеждате за влечуги и да си носите по-високи обувки. Самото изкачване до скалните ниши е удобно, по-скоро леко задъхващо, отколкото изваждащо езика на показ. Хубавото е, че каменните стъпала са потънали в сянката на гъста растителност и поне слънцето ще ви пощади, докато се потите. За разлика от злия батка, който ви очаква горе. Ако ви мързи да се катерите, можете да останете долу, при колите, където да лющите спокойно бири на сянка, по два лева парчето, от дюкнчето за сувенири. Тъкмо ще си спестите срещата със злия батка.

Средновековен град Червен

Оставаме на средновековна вълна. Още не ви е изсъхнала потта от катеренето до скалните манастири, когато паркирате в подножието на крепостта Червен, надвиснала над малко селце със същото наименование. Тя силно наподобява крепостта Овеч при Провадия. Функционирали са по едно и също време. Червен, обаче, е бил с по-голямо военно-стратегическо значение. Смята се, че е охранявал пътя към Царевград Търнов, един вид – последната отбранителна крепост преди столицата. Изглежда непристъпен, но не е успял да се опре на турците.

Винаги съм се питал, попадайки на такива места, как не ги е мързяло, аджеба, да мъкнат тежките ризници, шлемове, мечове и щитове нагоре-надолу по всичките тези стъпала в жегата? После се сещам, че, всъщност, войниците са прекарвали по-голяма част от времето си горе, по крепостните стени, че не е било жега през цялата година и, че, в крайна сметка, не е било въпрос и на личен избор.

Какво ще откриете, след като се изкачите най-после горе? Ами, руини от множество църкви и една епископска катедрала, частично запазена отбранителна кула, подобна на Балдуиновата в Царевец, основи на жилищни сгради, водохранилище, следи от железарски работилници и полуразрушени зидове от крепостни стени. Гледката отново е приятна, дори само заради нея си заслужава. Самият средновековен град има интересна история. Препоръчвам ви да се запознаете с фактите, преди да го посетите. Попитайте чичко Гугъл.

Долу, край рекичката, ви очаква кръчме на самообслужване. Не предлага много повече от скара, пържени картофки и бира, но дебелата сянка на дърветата и ромоленето на водата са чудесна отмора за слънчасалия турист.

Царската тракийска гробница в Свещари

Влизането е строго регламентирано. Задължително с екскурзовод, по групи, с предварително записване. Купувате си билети (14 лв на човек) и чакате да ви дойде редът. Чакането може да се проточи – между 20 минути и 2 часа, според големината на туристическия поток. Най-натоварено е през почивните дни. Вземете ли си билети, стойте там! Не е добра идея да ходите да се размотавате из околността, докато чакате, защото може и да не дочакате. Екскурзоводът идва, пита къде е вашата група и, ако никой не се обади, продължава със следващата, а билетите ви изгарят.

В местността има над сто неизследвани могили. В случая се редите на опашка само за една от тях – тракийската царска гробница, като имате възможност да посетите и съседните две, разположени в непосредствена близост. Цялата идея е да видите с очите си последния дом на владетел, умрял преди 2300 години. Трябва да ви кажа, че си струва парите и времето, тъй като гробницата е красива, много запазена, почти липсват реставрации по нея и е добре консервирана.

Представянето й също е ефектно – да не повярва човек, че се намира в български туристически обект! Влизате през голяма, плъзгаща се врата, която потъва в стените. Пред очите ви постепенно се разкрива гледката… Трябваше да добавят и малко музичка за по-така… Климатичната система вътре се грижи за поддържането на постоянна температура и влага. Не се допускат много хора наведнъж. Престоят им също е ограничен. Навсякъде има камери. Снимането е категорично забранено. Екскурзоводите са компетентни. Понякога бързат и може да са леко претоварени, но като цяло са услужливи, симпатични хора.

Ако трябва да използвам шестобалната система, то организацията на туристическия поток в Ивановските скални манастири е за две на релси, докато тази тук е за пет и половина. Изнурителното чакане е основната причина да не им достига за пълен отличен, както и фактът, че туроператорите са с предимство, заради по-ранните си записвания. Двете обстоятелства, обаче, си имат съвсем логични обяснения, така че спокойно могат да се преглътнат.

Едва ли ще ви занимавам с исторически сведения за тракийските гробници в Свещари. Траките, така или иначе, не са оставили писмени сведения, макар да са имали високо развита култура, която граничи с елинската. Така че, всичко, което ще чуете, са хипотези на историци и предположения на археолози. Има доста писано из нета за мястото. Посещението му на живо си заслужава. Оставя добри впечатления.

Демир баба теке

Вече бяхме при християните-исихасти, отдали се на мълчаливо съзерцание от скалите, сега идва ред и на алианите – разклонение на шиитските мюсюлмани. Наричат ги още „алевии”. Те се отличават по това, че почитат основно гробовете на своите учители. Демир баба (железният баща) е полу-историческа, полу-митична фигура, живяла тук през 16-ти век, която гледа еднакво благосклонно на християни и на мюсюлмани, на турци и на българи. До ден днешен гробът му е място за преклонение на хора от различни етноси и религии. Местността е била почитана като свещена още в древни времена, за което свидетелстват издълбаните в каменната ограда символи и надписи на различни езици, в това число и на иврит.

Аязмото в двора е лековито за очни заболявания. Залепен за самия храм ще намерите наклонен камък, върху който се поляга с главата надолу за здраве. Вътре, около отрупания с цветя саркофаг, има нахвърлени по земята възглавнички – чудесно място да се усамотите, да облегнете глава на стената и да помълчите. Мястото е много близо до Свещарската гробница. Има чудесни поляни за пинкик.

Плиска

За десерт си оставихме Плиска. Отново ще ви спестя историческите сведения, които са колкото известни, толкова и широко достъпни. В добре уреденото музейче има изложени археологически артефакти от ранното Средновековие, магазинче за сувенири и дружелюбен батка, който малко бързаше с обиколката, но поне беше добронамерен. Там ще видите и една от колоните на Омуртаг, но не тази, върху която пише, че човек и добре да живее се жени. :)

Чудесно са се справили с възстановката на прабългарска шатра в двора. Особено реалистичен е интериорът. Имаш чувството, че някой наистина живее вътре и обитателите всеки момент ще си дойдат. Опияняваща е миризмата на животинските кожи, което значи, че са използвани автентични материали. Останалото е ходене из остатъци от каменните основи на крепостни стени, на дворец, на водохранилище, на баня, на цитадела и на болярско жилище. Мултимедийният център беше затворен.

Поука:

За обиколка на изброеното до тук са ви необходими два дни. Ние нощувахме в живописната местност „Пчелина” – вилна зона край Разград. Хотел „Куванлъка” е непретенциозен – както по отношение на цените, така и по отношение на възможностите, които предлага. Персоналът е млад, леко несръчен, но супер любезен. Стаите са малко клаустрофобични, но добре поддържани и чисти. През лятото има външен басейн. Мернах дори фитнес зала, която не видях да се ползва. Почти всички канали по телевизията са на турски език. Язовирът наблизо е чудесен за пикник. Предполагам, че е подходящ и за риболов.

P.S

Снимките са датирани погрешно от май 2014-та, всъщност са от май 2015-та. Информацията е напълно актуална. Весели празници!

Тихомир Димитров 

Прочети цялата новина https://asktisho.wordpress.com/2015/05/05/ludogorie/

Свързани новини: