70 години след края на Втората световна война на много места по страната, а и извън нея, на войнишките паметници и войнишките гробища оказваме заслужена памет на падналите в боеве знайни и незнайни български войници и офицери. Поднасяме цветя, служат се помени и заупокойни литургии. Годишнината направи календара богат на събития не само на 6 май - в Деня на храбростта и празника на Българската армия.

В средата на април на Мемориалния комплекс „Българско военно гробище - Харкан”, където са положени тленните останки на 1439 български войни, загинали в боевете по време на Дравската операция, се поклони лично министърът на отбраната Николай Ненчев, заедно с ветерани от Дравската епопея. Те отдадоха почит на всичките 3 370 български войници и офицери, които преди 70 години жертват живота си за свободата на Унгария и европейските народи, давайки своя принос за свободното бъдеще на днешна Обединена Европа. На отслужената панихида присъстват заместник-министър на отбраната на Унгария, заместник-кмет на гр. Харкан, представители на българската общност в Унгария, много гости от областта , сред българските гости са .българският посланик Бисерка Бенишева, зам.- министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, командирът на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев. „Смирено се прекланям пред вашия героизъм и пред вашата всеотдайност. Не може да се изрази с думи признателността на българския народ пред незабравимия ви подвиг”, казва в обръщението си към ветераните министър Ненчев и с тези думи изразява чувствата на много българи в тези дни.

Мемориалния комплекс „Българско военно гробище - Харкан” е изграден през 1956 г. През август 2004 г. в обновяването му са вложени 11 000 евро чрез Програмата „Войнишки паметници” на българското Министерство на отбраната, разказа експертът по войнишките паметници във военното ведомство Иво Антонов. Той сподели, че в навечерието на празника български войнишки паметник ще бъде открит след обновление и във Виена. Монументът бил направен още през 30-те години на миналия век, но от години бил изоставен и запуснат сега в резултата на усилията на военнотоо аташе полк. Андреев и министерство е получил достойен за поклонение вид.

Подобаващо поклонение на българско военно гробище на Гергьовден ще има и в Ново село, Македония. За осма поредна година тържественото честване на Деня на храбростта там се организира от Фондация „Българска памет” на д-р Милен Врабевски. В инициативата участват свещеници от Македонската православна църква, граждани, политици и общественици от България и Македония, както и Детският хор и Духовият оркестър на НМУ „Любомир Пипков“ – София. На поклонението пристигат и 250 младежи от Югозападна България, Македония и Западните покрайнини. С полагане на венци от името на българските държавни институции, почит към паметта на падналите в защита на националните идеали ще отдадат и гвардейци от Националната гвардейска част.
Военни и религиозни церемонии за отдаване на почит на падналите герои в обновеното военно гробище в Ново село се организират от 2006г. В него са погребани 71 български войници, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Фондацията организира честванията на 6 май с идеята това да е добър пример за добросъседския диалог и солидарност между България и Македония, а в перспектива – и на общото европейско бъдеще. Заупокойната литургия в памет на падналите герои ще бъде отслужена от главата на македонската църква Стефан, архиепископ Охридски и митрополит Скопски.

Голямо честване на 70-годишнината от края на Втората световна война ще има на 7 май и град Брезник. Градчето е изиграло важна роля в сръбско-българската война, а по-късно там е разквартируван Пети конен полк. Брезник е военен гарнизон от 1899 до 1998 г. Организаторите Община Брезник и местното читалище „Просвещение-1870“ са подготвили изложба за военни паметници в района, два от които са в самия град, а третият е обновеният съвсем наскоро храм „Св. Георги победоносец”. Храмът е замислен от брезнишкото патриотично население в началото на 20 век в памет на падналите във войните българи и като гарнизонен храм. Събирането на средства за изграждането му е започнало през 1907г. Архивни документи разказват какви усилия е положил свещеникът Страхил Сотиров Илиев, дългогодишен архиерейски наместник на духовната околия. Но до 1944 г. така и не се стига до завършването на храма. След установяването на „народната власт” срещу поп Страхил се посипват доноси в милицията и той е осъден от „Народния съд” на доживотен затвор. През 1948 г. е освободен предсрочно от Софийския централен затвор за добро поведение и се установява като енорийски свещеник в родното си село Главановци, Трънско.
През това време храм-паметникът е завършен и на 21 юли 1948 г . е осветен от епископ Пимен. Сега военната черква има подобаващо импозантен вид след като преди две години беше основно ремотирана. Това беше първата българска църква, обновена чрез проект, финансиран от Програмата за развитие на селските райони.
Честването на годишнината от края на войната ще бъде използвано и за да се върне на фасада й паметната плоча за построяването на храм-паметника, а след това ще се отслужи и заупокойна молитва в памет на загиналите воини. В храма се пази тронът на цар Фердинанд, който се е намирал в параклиса на Военното училище в София и при бомбардировките над София през Втората световна война е бил евакуиран в Брезник.