Нацизмът е една от двете големи злини (знаете коя е другата), сполетели света през 20–ти век и победата над него е изключително постижение.

Втората световна война пък е ужасяваща трагедия, погълнала десетки милиони животи и прекършила стотици милиони съдби, чието приключване оправдано е едно от най–радостните събития в историята на човечеството.

С капитулацията на нацистка Германия пък приключва войната в Европа, а в Западна Европа приключват и други ужаси, като концентрационните лагери.

Затова е и редно да отбелязваме тази капитулация като деня, в който е победено едното голямо зло (за другото трябва да почакаме още 45 години) и сме длъжни да отдадем почит на жертвите и загиналите.

Германия капитулира на 7–ми май 1945г. и това са подписите на подписалите капитулацията. (източник)


Две са интересните неща в този списък с подписи.

1. Капитулацията е подписана на 7–ми май;
2. От съветска страна е подписал неизвестният днес на широката публика ген. Суслопаров.

Обърнете внимание също на съвсем делничния вид на документа, и на това, че подписът на съветския представител е без никакъв намек за особено мнение и е подписан като страна, а не като свидетел.

Ето и снимка от церемонията, също съвсем делова и непретенциозна. В залата има хора, които имат по–сериозна работа от това да гледат как се слагат подписи:

източник

В дъното вляво, виждате ген. Иван Суслопаров, подписал акта от страната на СССР. Ето и целия документ:

източник

В съветската литература и популярна култура битува схващането, че Суслопаров е подписал капитулацията „без разрешение“ от висшестоящите си началници. Без разрешение? След десетилетия чистки и след 6 години война, през които съветски генерали са разстрелвани на тумби за много по–дребни неща, съветски генерал прави такова нещо без разрешение? Едва ли. Може би просто е подписал без разрешение от „правилния“ висшестоящ?

За всеки случай, налага се лично Сталин да защити Суслопаров пред страшния Вишински, като му обясни, че няма претенции към „непослушния“ генерал.

Само че съветското командване не е доволно от подписаното споразумение. Защо? Формално, защото Суслопаров „не е бил упълномощен“ да подписва, а и защото е подписал друг текст, а не предварително уговорения. Неформално, заради изключителната ревност на Георгий Жуков, първи заместник на върховния главнокомандващ, който не е могъл да понесе факта, че някой друг съветски офицер пред камери и фотоапарати, а не той, е подписал капитулацията.

Затова по един срамен начин церемонията се повтаря на следващия ден, 8–ми май, този път в тържествена обстановка и с друг участник от съветска страна – маршал Георгий Жуков (същият, на когото кметът на Стрелча вдигна паметник преди няколко дни). Дуайт Айзенхауер, главнокомандващ на съюзническите войски в Европа, смята второто подписване за „безвкусен“ спектакъл и заявява, че не би участвал в него (оригиналният израз е tasteless, което може да се преведе и като „пошъл“), затова предоставя тази висока чест на друг американски генерал, подписал от името на САЩ, този път като „свидетел“ (и така вероятно намекващ коя е истинската капитулация).

Ето и текстът на второто, „поправено“ споразумение, според в–к „Правда“, подписано на 8–ми май в в Берлин (за съжаление, не открих варианта на английски, за да мога да сравнявам двата текста на един и същи език, 1:1, а не през превод)


Очевидно, текстът е абсолютно същият като този от предишния ден. Разликата е в подписалите и в мястото на подписването.

Защо обаче в Европа и САЩ отбелязват победата над нацизма на 8–ми май, а бившият Съветски съюз и свързаните с него лица, на 9–ти?

За Западна Европа е очевидно. Първата капитулация (тоест истинската, когато германската армия реално се отказва от съпротива), е на 7–ми. Тогава се дава едно денонощие време на германците, до 23:01ч на 8–ми май, да прекратят всякакви бойни действия, а втората „капитулация“, която задоволява и егото и пропагандните нужди на Жуков, е подписана на 8–ми май в 22:43 ч., като точният час за прекратяване на германската съпротива не се променя, той си остава в 23:01ч, 18 минути след второто подписване. Така че, по всички признаци, победата над нацизма трябва да се отбелязва или на 7–ми май, когато е чествана от Общността на нациите (организацията, по–известна със старото си име – Британската общност) или на 8–ми май, когато се отбелязва от Европейския съюз.

В Съветския съюз (както и рублофилите в Стрелча и на други места), желаят да наблегнат на историческата роля на Георги Жуков и затова за Ден на победата в СССР официално е определен 9–ти май, заради часовата разлика, понеже подписването в Берлин се пада в 0:43ч по московско време.

А кога ние в България трябва да отбележим деня на победата над нацизма и да почетем жертвите? И по двата признака при нас капитулацията се пада или на 7–ми, или на 8–ми май. ЕС я отбелязва на осми, а и по българско време втората подписване се пада на 8–ми май, буквално в дванайсет без седемнайсет (в 23:43).

Днес няма особен смисъл България да угажда на егото на Георги Жуков, нито пък да следва пропагандните клишета на СССР, междувременно наследени от путинския режим, хеле пък да се води по московската часова зона. Осми май, тоест днес, е годишнината от тази голяма победа и денят, в който трябва да почетем героите и жертвите си.


Снимката е направена днес, 8–ми май, пред паметника на част от българите, загинали във Втората световна война. Да си отбележим контраста с паметника на червената армия като размер, лукс и местоположение в градското пространство. Както забелязвате, цветя няма, нито някакъв друг знак за голямата годишнина.

Вместо това, хора деклариращи се за „антифашисти“, УТРЕ ще носят цветя и венци пред тотема на червената армия, утре ще си дерат ризите и гърлата, а тази нощ ще дежурят край него, за да го пазят от случайно „оскверняване“, а дори може и да запалят някое европейско знаменце като миналата година.

„Три пути га мери, еднуж га режи.” Това е трънска поговорка, приписана на легендарния трънски майстор Гига Ранчин. Преди много години, по времето на соца, тя стоеше изписана с бакърени букви на фасадата на култовия мотел на „Балкантурист” при Ждрелото на река Ерма, редом до барелеф на дюлгерина. Сега негова скулптурна фигура стои изправена срещу сградата на общинската управа в Трън. Думите му ги няма изписани като едно време, но за сметка на това премиерът Бойко Борисов от време навреме споменава думите „трънска сметка”, вероятно имайки пред вид тъкмо тази поговорка. А фигурата на майстора и взорът му, макар и каменен, ги напомнят на трънската кметица Станислава Алексиева. Този трънски принцип сякаш е важен и в нейното управление, защото макар и да има светкавични реакции, тя бързо преценява вариантите и рисковете, а със същата светкавична скорост и взема правилното решение. 

Така беше и съвсем наскоро, когато отново стана медийно интересна заради един електрически стълб, озовал се между прясно положен асфалт на средата на пътното платно по шосето към селото, в което живее нейната баба Студен извор. Снимката с бандерата ( една от думите в трънския език за стълб) бързо обиколи интернет, но още преди да стигнат телевизиите до любопитния обект Алексиева имаше готов отговор и решение и буквално на другия ден стълбът вече не беше пътното платно. Цялата работа се оказа не някаква шега, а несъгласувани графици в дейностите по проект с финансиране от програмата за селските райони, с който за около 5 милиона лева ще се направят като нови пътните отсечки, свързващи повече от десетина села с главното шосе към границата със Сърбия. То е сравнително добро, защото е държавно, но по някои от общинските пътища до скоро имаше толкова много дупки, че представляваха само спомен за асфалт. Обновяването започна с пътищата до селата, където са единственият музей на киселото мляко в Студен извор и на Бусинската керамика в Бусинци, но и в другите села освен дивната природа има много археология, която ще може да се покаже на петимни за старини туристи макар и след време.

На грижите на трънската кметица е и още един голям проект, който се изпълнява в момента. С над 4 милиона лева, пак от селската програма, скоро старият стадион на Трън ще стане спортен комплекс по еврепейски тертип и ще може да домакинства големи състезания, но и да дава възможност за спорт, както на местните, така и на гостите на пограничния район, които стават все повече, а те са както любопитни туристи, така и хора с трънски корени, пръснати из страната и чужбина.

Съвсем неотдавна едно такова моменченце, син  на трънчанка от Ню Йорк, трогна целия свят с песента си за откъснатите от България цветя и даже просълзи кметицата. И тогава тя реагира бързо, защото преди словото си за 3 март на празненството в града и веднага след държавния химн пуснаха песента на Виктор, а когато я питаха ще го правят ли почетен гражданин, както предложиха трънчани в социалните мрежи, тя сдържано отговори, че първо ще потърсят близките, за които в онзи момент се знаеше малко.

Станислава стана кмет по средата на мандата, след като предшественикът й Станислав Николов се оттегли от поста с достойнство заради стоварени върху му упреци за нередности в управлението. Атаката не го уплаши, но увереността, че има на кого да довери отговорностите за довършване и продължаване на започнатото му позволиха да се върне в бизнеса си на крупен земеделски производител в района.

По това време Станислава вече беше секретар на общината и ръководител на някои от проектите, които общината осъществяваше с европейски пари. Нейният път в градската управа започва след като от санитарка в Спешния център става дясната ръка на избраната за председател на Общинския съвет д-р Веселина Шишкова, която е и лекар в бързата медицинска помощ на Трън. Преценила възможностите на Станислава, д-р Шишкова я оставя да се занимава с деловодството на ОбС. Отначало беше плаха, предпочиташе да си мълчи, но толкова бързо навлезе в работата, че никой не се учуди, когато стана секретар на Общината и върху и паднаха задълженията да организира цялата администрация, спомнят си сега по-стари общински служители. През това време Станислава завърши бакалавърска степен в Югозападния университет в Благоевград и магистратура по публична администрация в Софийския университет.

Нямаше и съмнение, че тъкмо тя ще е кандидат за кмет от ГЕРБ на частичния вот, насрочен след оттеглянето на предишния трънски управник. На изборите за нея гласуваха повече от убедително.

Наред с вече спечелените или готови за осъществяване проекти, които Николов завеща на Станислава, той й остави и неотговорени въпроси. Един от тях е мотелът при Ждрелото – този с надписа на поговорката на Гига Ранчин. Малко след промените имотът е даден на Митницата за ползване и дострояване и вече близо 20 години е само груб строеж и неприятна гледка край облагородените поляни под природния феномен, изсечен от Ерма в скалите. Общината настойчиво иска имота от държавата, за да го развие. При определени обстоятелства проблемът е изглеждал разрешим, защото и самият Бойко Борисов, и финансовият му министър от предното му правителство Симеон Дянков казваха, че ще го дадат на Трън, но после се намираше някой на по-ниските етажи, за да попречи работата да стане.

От години се говори и за отваряне на ГКПП при трънска Банкя и Петачинци, така че лесно и бързо да се стига до Погановския манастир, който е в Сръбско от другата страна на дивното Ждрело. Сега за да стигне до там се минава през Драгоман и се бие път с десетки километри, а оттук красотите са само на хвърлей разстояние. Но Станислава не се отказва и продължава да пише писма до институциите, търсейки и медийна подкрепа.

Не много отдавна с екипа й подготвиха нова концесия за минералната вода в трънска Банкя. Закъсалият финансово предишен концесионер затвори за години модерната фабрика и от общината решиха да търсят начин природната даденост да се използва по-скоро, а и да се отворят работни места, тъй като безработицата е проблем за района. Стигна се и до подписване на договор с нов концесионер, но работата зацикли в съдебни спорове, защото се оказа, че нещо в процедурата не е съвсем прецизно.

Малко преди да гръмне историята с асфалтирания стълб по инициатива на Станислава в Трън стана фолклорен празник с близо 500 участници, посветен на 120-годишнината от рождението на именитата певица на трънски народни песни Гюрга Пинджурова. От години местните искат да възстановят и да направят наистина традиционен провеждания през 1994 и 1995 г. национален конкурс за млади изпълнители на народна музика. Идеята вече е осъществена, макар и като празник за сега, а в Трън вече се стягат и за фестивала на киселото мляко, който ще бъде скоро. Освен като организатор и патрон на тези събития трънската кметица е и пряк участник в тях. С екипа си, в който са колегите й от общината, а сред тях Екатерина Цветанова, Евгения Такова, Милена Христова и заместникът й Цветислава Цветанова, Стаси е спокойна, че всичко ще е свършено, както са го замислили. Тогава може да си позволи да облече костюма и да се хване на хорото на трупата на Клуба за народни танци „Трънски ритми” . Двете с д-р Шишкова са в основния състав, а до Стаси е и нейната пораснала вече дъщеря, но тя предпочита да пази встрани от служебните си ангажименти своето семейство. И в профила й във Фейсбук личните снимки са рядкост, но всеки празник и тържество в Трън са подобаващо представени. Там вече съпругът й първан е публикувал и снимките на шосето към Студен извор, но вече без стълба.

Това е американска мечта, осъществена по трънски, каза наскоро един възрастен трънчанин, обикалял с професията си на лекар по света години наред, но сега все по-често връщащ се при корените си. Не мога да се нарадвам на това девойче, което си намери мястото и израстна пред очите ни, а личните успехи и просперитет са в полза за всички трънчани, реди докторът и бърза да стисне десницата на кметицата.