Откакто имам дете, за което да приготвям закуска почти веднага след като станем от сън, последното нещо, за което си мисля е дали съм си измила очите и зъбите, а от сутрешния кафе ритуал няма и помен. Беше малко по-лесно, когато малкото човече се задоволяваше с банан (който само трябва да обеля), ябълка (която само трябва да нарежа) или овесена каша (която само трябва да залея с вода).

Закуските трябва да са разнообразни и достатъчно апетитни, така че да предизвикват интерес, а не монотонно и безкрайно продължително мрънкане (питай ме как реагирам на това рано сутрин, още докато съм между съня си и влизането в банята), тъй че вместо да си впрягам нервите си впрегнах въображението и започнах да мисля по въпроса как сутрините ни с Даниел да започват спокойно и с усмивка и за двама ни.

Според моите наблюдения е достатъчно да измисля 4-5 различни закуски, които да редувам. Една от тях безотказно се оказаха палачинките с ябълка и банан (без да пропускам канелата в тях и понякога смесвам бяло с пълнозърнесто брашно), но за съжаление, колкото и да са бързи тези палачинки или поне докато извадя първата от тигана, необходимо е да съм станала малко по-рано от Даниел, за да запазим и двамата спокойствието си. Все пак, палачинките се харесват на Даниел, дори когато нетърпеливо трябва да ги чака да изстинат. Идеални са за събота или неделя, когато всички в къщи може да закусим с тях, така че да не остават много за следващия ден.

Друго вкусно нещо за Даниел са мъфините с ябълково пюре, а за мен става лесно, защото мога да ги приготвя от предния ден. Със същия статус са сладките с чия (нужно ли е да казвам без шоколада), на които обаче вече смилам лешниците много фино, но за да бъда честна, няма да пропусна да спомена, че за възрастни, тези сладки са много по-интересни с едри парчета от ядките, които дават много добър контраст на леката и дъвчаща текстура.

Понеже говоря за закуска, нека това не се разбира непременно за сутрешната закуска, макар че тогава очевидно ми е най-трудно за момента. Даниел беше обсебен до преди няколко седмици от грозде и можеше да го яде по всяко време на деня. Беше като утешаващо зърно в моменти преди да е дошло време за обяд или за вечеря. Сега обаче рязко се прехвърли на ягоди, тъй че аз имам една голяма чепка розово грозде, която искам – не искам, налага се да добавям в моя снак от гръцки йогурт с мед и каквито ядки и сушени плодове хвана от кухненския шкаф.

Последното ми откритие обаче е в кондицията да покрие изискванията ми за закуска на Даниел и едновременно с това да задоволи и моята потребност от нещо сладко, от което най-често имам нужда в 3 следобед. То е леко хрупкаво, леко дъвчащо и може би най-важното за момента – бързо за приготвяне и трайно до седмица и повече, така че след първото приготвяне, същата закуска да се включи във втори и дори в трети тур от редуването на закуски за Даниел.

Първото лесно в цялата част, е че не е необходимо да планувам приготвянето, както когато трябва предварително да извадя масло и яйца на стайна температура. Първо, защото в рецептата няма яйца и второ, защото маслото се разтопява.

Второто лесно е необходимостта само от два съда. Единият, в който да се смесят всички сухи съставки и вторият, в който да се загреят до разтопяване другите съставки.

Третото лесно нещо е липсата от нужда на миксер и оформянето, но и печенето, което не продължава повече от 10-12 минути.

Сега, колко трохи се ръсят по пода, когато Даниел си взема една бисквита няма да обяснявам, но така или иначе ако имаш малко дете, метлата се явява твоята трета ръка. Тъй че, този казус го пропускам от разискване, аз така или иначе редовно си яхвам метлата.

Но трябва да отбележа също, че направих четири опита върху избраната рецепта, като с всеки следващ опит намалях захарта докато не получих това, от което и двамата с Даниел имаме нужда. Бисквитите Анзак се оказаха много лесни и бързи за приготвяне, но и твърде сладки за закуска. И представи си, това го казвам аз, маниачката на сладко, която явно или е загубила вкусовите си рецептори или се е поправила като всички нормално усещащи сладко хора. А може пък все още да съм си аз, просто сезонът е преходен и всичко покрай него също преходно в мимолетни желания и усещания. Все още не мога да потвърдя, така както ми се случи докато бях бременна с Даниел и съставях рецептите за „Аромати от сърцето на дома“, които в противовес на сладкия ми зъб се получиха не чак толкова сладки за мен сега и вероятно нормално сладки за повечето хора.  Човек никога не знае. И както често ми се случва да отговарям напоследък „Животът продължава да носи изненади!“.

Бисквити Анзак

Рецептата е адаптирана с някои промени от food52.com

Има някои промени, които направих по основната рецепта и те са свързани основно с две неща. Първо – редуциране на захарта и второ – заменяне на златния сироп със смес от мед и меласа. (Не че не искам да използвам златен сироп, но той отново не се предлага у нас, за съжаление.) Също така съкратих времето за печене, тъй като в началото със 160 грама захар в тестото и 15 минути печене се получаваха наистина твърди бисквити. Опитите продължиха със 100 грама захар, смес от бяла и кафява. Накрая в тестото оставих само кафявата захар. С намалянето на захарта проблемът с твърдите бисквити изчезна и все пак има вариант и за меки, и за по-хрупкави бисквити с вече редуцираното количество захар, затова чети в рецептата.

Ако искаш по-сладки бисквити, достатъчно е да се добавят още 50 грама захар, бяла или кафява, по твой избор, като времето за печене за меки бисквити е 10 минути.

Не на последно място искам да спомена, че в рецепти, в които сода бикарбонат се разтваря в топла или вряща вода, това (разтварянето на содата) никога не ми се получава, затова просто подходих по различен начин, който разбира се промени технологията. При всички положения не смятам, че съм сътворила нещо революционно или пък съм объркала нещо. Просто направих нещата удобни и логични за мен самата.

Содата в случая не е необходимо да се разтваря в киселина, защото и медът и меласата съдържат достатъчно, че да я активират. И понеже говорих за деца до преди малко, може би ще попиташ дали бялото брашно не може да се замени с пълнозърнесто. Разбира се, че може. Само си избери вид. Според мен брашно от спелта или лимец ще бъдат прекрасно допълнение. Вероятно ще бъде необходимо малко по-голямо количество от тях, може би 200-250 грама за една доза и ако опиташ с тях, ще се радвам да споделиш резултата си.

Обновяване от 1 юни 2015 – В коментарите под статията се надигнаха въпроси с различни предпочитания като заменянето на бялото брашно с типово или различни видове пълнозърнесто, както и някои замени на меда, меласата, количеството захар или мазнината. Направих още няколко проби на тези бисквити, при които единствената цел беше да пропусна бялото брашно и на негово място да използвам пълнозърнесто брашно от лимец или от спелта. За да запазя дъвчащата и леко хрупкава по краищата на бисквитата текстура увеличих захарта с още 50 грама, така че да се използват общо 100 грама. По-долу в коментар давам примерна рецепта за бисквити с брашно от лимец, в която добавям 250 грама лимец, но редуцирам кокосовите стърготини на 30 грама. Резултатът е добър, но при следващи опити запазих количеството на кокоса, тъй като той придава не само хубав аромат, но и допринася за желаната леко дъвчаща текстура на бисквитите. Запазвайки всички останали съставки като вид и количества от основната рецепта, замените с брашната са следните:

1. с пълнозърнесто брашно от спелта – бялото брашно се заменя със 160 грама пълнозърнесто брашно от спелта + 50 грама захар. Всичко останало по рецептата се запазва. Разликата с бисквитите с бяло брашно са по-пухкава и обемна текстура и привкус на ядки.
2. с пълнозърнесто брашно от лимец – бялото брашно се заменя с 200 грама пълнозърнесто брашно от лимец + 50 грама захар. Всичко останало по рецептата се запазва. Разликата с бисквитите с бяло брашно са по-жилава, дъвчаща в средата и хрупкава по краищата текстура с отличителен вкус на ядки.

Допълнителната захар от 50 грама, която използвам е бяла. Така при замените с двата вида брашно в рецептата се използват 50 грама кафява захар и 50 грама бяла захар. Би могло да се използва общо 100 грама от един вид, но нека се има предвид, че двата вида се разтопяват по различно време по време на печенето и едната дава повече сладост, докато другата повече вкус.

Всички промени по твой вкус са за твоя сметка, но както разбирам от коментарите, разнообразие в успешни вариации  на рецептата не липсват. Все пак, както винаги, апелирам рецептата или нейните вече изпитани вариации със замени на бялото брашно с пълнозърнесто от спелта или лимец да се спазят поне първия път, а след това, с вече усетена рецепта може да се развихриш в експериментите си. При всички положения ще се радвам да споделиш резултатите си, а ако имаш проблем в изпълнението, винаги може да ме попиташ в коментар.

За 12-14 броя.

Продукти:

• 120 г фини овесени ядки
• 70 г кокосови стърготини
• 160 г бяло брашно
• 50 г кафява захар тъмна демерара
• 113 г масло
• 25 г мед
• 25 г меласа
• 30 мл вода
• 1 чаена лъжица сода бикарбонат

Фурната се нагрява на 180ºC. Подготвят се две тави за печене като се покриват с хартия за печене.

В голяма купа се смесват овесените ядки, кокосът, брашното и захарта.

В малка касерола се смесват маслото, медът, меласата и водата. Слагат се на умерен котлон докато се разтопят. Отстраняват се от котлона и в тях се добавя содата. Разбърква се докато сместа шупне и веднага се изсипва при сухите съставки. Разбъркват се с дървена лъжица, колкото да се смесят. Ще се получи меко, но ронливо тесто.

С намокрени във вода длани се оформят топчета малко по-големи от топче за пинг-понг. С подходящ плосък и достатъчно широк уред, топчетата се притискат, така че да се получи диск с дебелина 5 мм. Аз използвах една мерителна купа.

Едната тава с бисквитите се слага в предварително нагрятата фурна, на средно ниво и се пекат 8 минути за много меки биксвити, 10 минути за меки бисквити, 12 минути за мека среда и хрупкави краища и 14-15 минути за по-твърди бисквити. След като се извади първата тава, във фурната се слага втората тава с бисквити. Когато се извадят от фурната ще бъдат все още меки, затова е необходимо да се оставят в тавата за 2-3 минути и тогава да се прехвърлят върху решетка. Оставят се да изстинат напълно. Съхраняват се в добре затворена кутия до 7 дни. Съхранявани в кутия, омекват, затова ако искаш по-хрупкави и дъвчащи бисквити ги съхранявай в затворен шкаф, но в открита кутия до 4-5 дни.

Овесени бисквити за закуска е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана