Завъртях и втора обиколка на Витоша. Време - 6 часа и 50 минути. Този път горе-долу бива. Поне си изпълних задачата да сляза под 7 часа.

Под 6 часа за мен ще е доста трудно постижимо със сегашната ми физическа подготовка, килограми и техника, но 6:30 не изглежда невъзможно.

Носех си достатъчно храна и нямаше проблеми с енергията (макар че от преживяне на корнита ме заболяха мускулите на ченето). Водата ми свърши след Смильо, та допълних чак на чешмата по пътя надолу към Железница. При официалната обиколка пунктовете където човек може да долее много ще помагат (ако имат и смазка за верига ще е направо wunderbar).

Този път карах почти навсякъде, а бутането беше ограничено само до най-гадните и изровени места.

Имаше много колеги велосипедисти, каращи по обиколката. За мой кеф изпреварих поне 50 човека по целия път (да речем, че се возеха), като само един сериозно изглеждащ пич ме настигна от нищото, точно на излизането за Боснек, профуча покрай мен и повече не го видях.

Техниката пак ме прецака. Имах точни измервания на времената до ключови места, но на слизане от Смильо реших на направя една снимка в резултат на което stop watch-а взел, че се занулил. Освен крайното време от 6 часа и 50 минути (което смятам между часа на тръгване - 10:40 и часа на пристигане - 17:30) ми останах само няколко други числа:

- До Бялата Вода - 30 мин.

- До Чуйпетльово - 3 ч. и 10 мин. (До там са ~47 км.)

- До Смильо - 3 ч. и 40 мин.

- Време в движение (според компютъра на колелото) - 6:02:23

- Максимална скорост - 56:83 км/ч.

- Изминато разстояние - 93 км.

Този път карах по табелите и не съм бъркал пътя. Оказва се, че при предишното минаване на две места съм се отклонил (от маркировката има какво да се желае).

По обиколната алея падналите дървета са разкарани и няколко моста са оправени, но все пак има две места без мостове, а три са все още счупени.

Сега само остана да се запиша за 13-ти, да се явя и да не се пребия докато се бутаме с хилядата други маймуни като мен.