Честване на 1000 години от рождението на Цар Киро в Брестница и Пещерна

http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/WIifkOC1mFo/1000.html

Получих информация, че инициативен комитет цигани от село Пещерна са построили пет метра висока статуя на Цар Киро насред главното кръстовище, до чешмичката на здравната служба. Това било подготовка, за честванията от хиляда годишнината от рождението на Цар Киро, цар на циганите от Пещерна!
По този повод, и циганите от Брестница съставили инициативен комитет, обрали пари, и построили паметник на Цар Киро, 6 метра висок, да го сложат на път E772, на площада срещу училището, до църквата.
Обаче малко се били понапили, и настанал бой, извадили ножове и полицията едвам ги усмирила, та и за това ние въобще разбираме за тези паметници, и свързаните с тях културни събития.
По принцип Брестница смята, че Пещерна не е село, а махала на Брестница. Така било и в миналото когато Цар Гого, бащата на Цар Киро, държал нещата здраво в своите здрави ръце! За доказателство, Брестнинските цигани посочват факта, че двете села са много близо един до друг и са населени със селяни. Имало и други доказателства. И двете села били говорили на цигански диалекти. "Пещерници са Бресненци, обаче са много тъпи та не го знаят!" смята Хасан Димитров-историка, най-старият Брестненски циганин - на 42 и следователно пазител на историята, народната памет и национално усещане. Историка е придобил голямо уважение и популярност сред местните, защото твърди че е намирал у гората заровени вампири и дори често носи кравешки черепи за доказателство! "Само Брестненец, може да е толкова тъп, че да си мисли, че не е Брестненец" добавя той. "Не може да съществува цар на Пещерна, щом Пещерна не съществува като отделно село! Ако има цар, да роби всички, то той ще да е робил най-вече Брестница!". Димитров също смята, че голямо доказателство за какво наистина смятат Пещерници за техният произход е и факта, че постоянно прииждали в Брестница. Всички твърдения, че това може да се обясни и с по-евтините Брестненски жени както и магистралата Е772 с автобусна спирка, която позволява лесно заминаване за София или Ловеч, са остро отречени! Дори заплаши, че ще ме омучат вампири ако продължавам с тези глупости!
Пещернинци обаче не са съгласни. Те смятат, че по принцип са по-древни дори от Брестнинци, и дори произлизат от древни пещерни хора, и за това са хем толкова черни, хем така и са се нарекли. Всякакви хипотези за произход на чернотата от евентуални индустриални прахове от недалечната Златна панега, са напълно отхърлени. Какво черно можело да идва от там, щом се казва Златна? Те също смятат, че първият който е признал Пещерна за това, което наистина си е, бил Цар Киро, и за това те с основание го смятат за своят си цар, а не за цар на Брестненци.
Брестненци естествено не приемат тези твърдения. Те посочват, че Цар Киро се е самоопределил за цар на всички роми, което може да значи единствено Бресненци, а правото му на самоопределение е легитимно, защото произлиза като наследство от баща му Цар Гого, който се е самопровъзгласил за цар на всички роми още преди това, а за него се било знаело със сигурност, че е Брестненец, от историка!
Пещерници оспорват това. Цар Киро всъщност не бил син на Цар Гого. Дори не бил роден в Столипиново, както сам твърдял, а в село Миравци. Миравци обаче на староцигански било значило църни манговци, следователно директно свързвало Цар Киро с Пещерници, а липсата на реална роднинска връзка с цар Гого, означавало, че няма как да имал връзка и с Брестница!
Изглежда факта, че няма как Цар Киро да е на 1000 години не притеснява местните хора. Това и е едно от малкото неща, по които те са взаимно съгласни, тъй като двама византийски цигани им го били обяснили още преди няколко месеца. Нищо че тия двамата византийски цигани по принцип били известни с това, че много лъжели.
Не ги притеснява и това, че Цар Киро по принцип царува в южната част на страната тъй като те са убедени, че ако все пак бъде осъден, ще бъде изпратен в Ловечкият затвор, близо до техните сърца! Въпреки това, било и малко вероятно да бъде осъден, защото имало слухове и твърдения от попа, че може и вече да е получил шести инфаркт в затвора, като бил видил върволицата ослепени цигани, дето пили от неговата ракия "Цар Самуил".
За местните, безспорни са и заслугите на Цар Киро за културното и историческото развитие на местният регион: заради него са ставали поне два големи и исторически боя, и също така има оставено древно писмо "Цр Кири" написано със спрей на стената на пощата, за което легендите говорят, че било написано още в най-древни времена от Гошо Паисия, почитаният местен учен и писател. Всеки друг цар или човек не можел да се сравнява по стойност, важност и наследство с Цар Киро, и за това не заслужавал паметник на толкова централно място.
Никой от местните не е виждал и не знае как изглежда Цар Киро. За това са използвали различни модели за направата на паметниците, които са гипсови, че железото е кът.
В Пещерна за модел е послужила Жозефина с големите цици, защото истинноста на всеки цар се крие най-вече в големите му цици! Наблегнато е основно на царственоста та за това паметника представлява две големи цици качени на един стол, с чучур от чешмичката, някога стояла на същото място!
В Брестница пък е бил обявен естетичен конкурс за предварителен макет с размер не по-голям от 20см, та из между всички железа докарани за участие само един фалос е покрил изискванията замервани по гърлото на бутилка за боза на широчина, и на дължина. За това и самият паметник изобразява един 6 метров фалос, с преклонена от прекаленото тежък труд глава. И тъй като на площада си е тъмно и постоянно се стелят мъгли от циментовият завод, авторите се съгласили да сложат отгоре му две крушки за очи, за да светят и да осветляват околноста, така както Цар Киро осветлява душите им! И децата много го обичали, наричали го Лазерният дилдо взор!
Като разбрали за това, Пещернци сложили един голям фар на техният паметник за да има височина, и за да свети, и го увили в гирлянди и коледна украса! Само огромният фалос на фара е достоен да се мери с едно дилдо! Брестненци отговорили с жива духова музика свиреща класически сонети от Кондьо и Софи Маринова до паметника. Изнервени Пещернци разпръснали около своят паметник бонбони, и от чучура на фара потекла боза - та децата да могат да си пият направо.
Артистична репрезентация на
статуята на Цар Киро в Брестница
(очите и светят)

Въпреки меренето на фалоси и присвояването на Цар Киро, двете групи са съгласни в едно: важно е тия паметници да са си сложени баш в центъра, без значение дали другите хора го одобряват или не! Те българите отдавна си били свикнали и без това никой за нищо да не ги пита, та не ги и питали. "Как може някой да не е съгласен с фалос, кич и духова музика бе бате?" затапва Историка! "Аз не знам какво да мислия" каза Освалдо местно момче "Но се радвам, че най-сетне ромската култура достигна до това ниво да слагаме паметници на самозвани ромски царе насред селото". На откриването на паметниците присъствали знатни и учени особи, от кмета, през пощальона, до попа. Дори аз бях там, и пих и се веселих, и за това сега мога да ви разказвам за тези важни културни и ограмотителни народни инициативи!

Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози + съобщение

http://feedproxy.google.com/~r/kulinarno-joana/feed/~3/FX8_HW9r8p8/

Вече е юни и аз най-после съм готова с тазгодишния си розов десерт. За времето откакто се каня да приготвя вариант на петифурите с матча и жасмин, като вместо кашу за основата използвам шамфъстък и вместо двата вида мус, заложа на един с розова вода, десертът премина през няколко трансформации в ума ми и дори измислих версия за декорация, която не знам как да направя. Това не е особено окуражаващо, затова вместо да измислям нови и нови, все по-сложни вариации, най-накрая се намерих в усамотението си, за да приключа с тази си идея започнала преди няколко месеца. Бих казала, трудното и мъчително идване на пролетта осуети розовите ми намерения, но все пак те се появиха два пъти в менюто под формата на ориенталски парфюм, колкото да поддържат разхвърляните ми мисли за настоящия десерт.

Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози

За тези, които сега започват да следят блога или не са внимавали по това време на годината през последните четири години, нека обясня защо толкова имам желание всяка година да приготвям десерт с рози. Всичко започна с една непринудена разходка до Казанлък по време на фестивала на розата. Набрах много розови цветове, които се превърнаха в сладолед с рози, в захаросани розови листенца, в желе с рози и пенливо розе и накрая в една грабваща окото и вкусът торта. Пет рецепти с казанлъшки рози за няма и два месеца говори достатъчно за обсебването ми по този невероятен аромат и така реших да продължа и на следващата година, когато след като се върнах от Казанлък приготвих сладко от рози и тарталети с него. Третата година, в която посетих Казанлък на фестивала е 2013 и тогава приготвих ето тези нежни рула. Това е и годината в която забременях с Даниел, а на самата разходка бях в петия месец с него. Както каза една позната: „Къде го скри този корем на снимките!“ Това беше и последната година, в която посетих Казанлък. И ми е много мъчно.

Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози

И причината не е, защото вече имам Даниел или по-скоро това не е основната причина да не отида пак. Главната причина е несигурността – в хотелите и къщите за гости никога няма свободни места по това време на годината, а като ни видят двама, които искат нощувка за една вечер, директно ни отказват. Не искам да си представям как ще ни отпратят като ни видят трима и за третия всъщност няма да плащаме легло. В хотел Казанлък винаги са ни намирали места в нереновирани стаи, но цената им за една нощувка растеше всяка следваща година, като последния път отказах да остана там и си намерихме добра стая на добра цена в едно общежитие. За да я намерим тази стая обаче ни трябваше почти половин ден в обиколки из града и разпитване за свободни стаи. Тогава носих Даниел в корема си и не ми тежеше, но сега не бих причинила това нито на себе си, нито на него, защото със сигурност бързо ще се изморим от всичко това.

Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози

Докато намеря добър начин всички заедно да започнем отново да посещаваме ежегодния фестивал на розата ще се простя със захаросаните розови листенца за декорация и приготвянето на сладко от рози, но ми остава розовата вода, която мога да ползвам във всичко, в което ми хрумне. Всяка година, по това време на годината. Точно между свежестта на пролетта и слънчевото лято, когато розите са навсякъде.

Веган шоколадова торта със сладко от ягоди и малини.

Съобщение: На 13 юни е моят рожден ден. Този 13 юни ще бъде специален. Все още нямам планове за вечерта, но през деня от 14 до 18 часа ще празнувам в магазин Ulla Popken и ще приготвя няколко рецепти от „Аромати от сърцето на дома“. Една от тях ще бъде веган шоколадовата торта с ягоди и малини, която приготвих за 32-рия си рожден ден (на страница 13 от книгата; и това ако е съвпадение!), защото когато има празник има и торта. На чаша вино може да си говорим за рецептите от книгата, за рецептите от блога или за каквото друго искаш. Изненадата е, че в тези няколко часа от 14 до 18 часа на 13 юни, събота само в магазин Ulla Popken в Сердика Център „Аромати от сърцето на дома“ ще се предлага с голяма отстъпка за 28 лв, вместо коричната цена от 38 лв. Разбира се подписана от мен за теб. Заповядай да отпразнуваме заедно 34-тия ми рожден ден!

Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози

Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози

Няколко думи за този десерт няма да бъдат достатъчни, но нека думата „ефирен“ в заглавието бъде насоката за онова, което той представлява. Рецептите за основата и мусовете за първи път приготвих в петифурите с матча и жасми, които взаимствах от laceinsecretplaces.blogspot.com – кулинарен блог, който за съжаление вече не съществува. След като видях тези нежни сладкиши, реших в моя десерт с рози да включа и ягоди. От идеята за малки хапки, десертът се превърна в по-големи правоъгълни парчета, които вече искаха своята си впечатляваща декорация. Тя беше причината да не подхващам все още десерта, защото минах през много идеи и още няколко проби, докато намерих това, което търсих.

Различното в този десерт е използването на агар-агар като желираща съставка, вместо желатин. По този начин десертът се запазва вегетариански. Работата с агар-агар е по-различна от тази с желатин и за разлика от него, агарът трябва да поври в течността, която ще желира, за да се активира. Тъй като се приготвя от вид водорасли е напълно нормално когато се загрее да отдели аромат на море, солена вода и водорасли, но този аромат не се усеща в десерта.

Десертът се състои от четири слоя – основа с шамфъстък, желе от ягоди, мус с бял шоколад и рози и тънка прозрачна глазура за гланц, чиято рецепта взаимствах от food.com. Декорацията на десерта също е от четири части – смлян шамфъстък, ягоди, шоколадова плочка и ягодови перли (хайвер) в два цвята, чиято рецепта взаимствах от lexieskitchen.com.

Редът на приготвяне на отделните части в десерта е редът даден в рецептата. При приготвянето на желето, мусът и перлите или там където в съставките има агар-агар трябва да се работи бързо, тъй като агарът може да стегне бързо дори на стайна температура. Всичко останало, което те интересува за десерта ще намериш в обясненията към рецептата. Разбира се, ако съм пропуснала нещо и изникнат въпроси, пиши в коментар.

За 14 броя.

За основата с шамфъстък:

  • 100 г фино смлян шамфъстък
  • 20 г брашно
  • 10 г царевично нишесте
  • 100 г меко масло
  • 100 г захар
  • 2 големи яйца

За ягодовото желе:

  • 300 г почистени ягоди
  • 40 г пудра захар
  • 120 мл вода
  • 50 г течна глюкоза
  • 5 г (1 1/2 чаена лъжица) агар-агар
  • 150 мл сметана 35%, добре охладена
  • червена сладкарска боя

За муса от бял шоколад и рози:

  • 150 г бял шоколад
  • 120 мл вода
  • 50 г течна глюкоза
  • 5 г (1 1/2 чаена лъжица) агар-агар
  • 2 чаени лъжици розова вода
  • розова сладкарска боя
  • 350 мл сметана 35%, добре охладена

За глазурата:

  • 120 мл вода
  • 50 г захар
  • 15 г царевично нишесте
  • 25 г течна глюкоза
  • 1 чаена лъжица розова вода
  • розова сладкарска боя

За шоколадовите плочки:

За ягодовите перли (хайвер):

  • 65 г пюре от ягоди
  • 1/4 чаена лъжица агар-агар (кухненската електронна везна не засече грамове тук)
  • 1 чаена чаша неутрално на вкус олио (от гроздови семена, рафинирано слънчогледово, рапица)
  • пипета или спринцовка

За декорация:

  • смлян шамфъстък
  • ягоди
  • шоколадовите плочки
  • ягодовите перли (хайвер)

Приготвяне на основата с шамфъстък

Фурната се нагрява на 180ºC. Подготвя се квадратна форма с подвижни стени със страни 23 см. Дъното на формата се покрива с хартия за печене.

В купа се смесват фино смленият шамфъстък, брашното и царевичното нишесте. В друга купа с миксер се разбиват маслото и захарта докато се получи гладък и пухкав крем. Добавят се яйцата едно по едно, като след всяко сместа се разбива хубаво докато яйцето се поеме от нея и се образува гладка и въздушна маса. Накрая се добавят сухите съставки и се разбъркват с шпатула.

Приготвяне на основата от шамфъстък

Приготвяне на основата от шамфъстък

Сместа се изсипва в подготвената форма и се разпределя равномерно. Слага се на средна скара в предварително нагрятата фурна и се пече 12-14 минути или докато започне да придобива лек златист цвят на повърхността, а клечка забодена в центъра на платката трябва да излезе суха. След като се извади от фурната се оставя да се охлади 5 минути и се освобождава от формата. Поставя се върху решетка и се охлажда напълно.

Изпечената основа

Изпечената основа се охлажда

Формата от печенето се измива, подсушава и отново се покрива с хартия за печене. В нея се поставя охладената платка.

Приготвяне на ягодовото желе

Ягодите и пудрата захар се смесват в блендер и се пасират. Изсипват се в широка купа.

Сметаната се разбива на крем с меки връхчета.

В тенджерка се смесват водата, глюкозата и агарът. Загряват се докато глюкозата се разтопи и сместа започне да ври. Вари се 1 минута. Отстранява се от котлона и се изсипва към ягодите. Разбъркват се хубаво. Към тях се добавя сметаната и се разбърква внимателно, но бързо с шпатула. Добавя се червена сладкарска боя, така че да се получи интензивен червен цвят.

Приготвяне на ягодовото желе

Приготвяне на ягодовото желе

Сместа се изсипва върху охладената платка. Разпределя се равномерно и формата се поставя в хладилника докато се приготвя мусът с бял шоколад и рози.

Приготвяне на муса с бял шоколад и рози

Шоколадът се нарязва на дребно и се смила в кухненски робот докато се образуват фини трохи. Изсипва се в широка купа.

Сметаната се разбива на крем с меки връхчета.

В тенджерка се смесват водата, глюкозата и агарът. Загряват се докато глюкозата се разтопи и сместа започне да ври. Вари се 1 минута. Отстранява се от котлона и се изсипва върху смления шоколад. Разбъркват се докато шоколадът се разтопи и се получи еднородна смес. В нея се добавя розовата вода, толкова розова боя, че да се получи интензивен розов цвят (той ще избледнее след добавянето на сметаната) и накрая на 2-3 пъти се добавя разбитата сметана. Разбърква се внимателно, но бързо с шпатула за да се запази обемът и преди да започне да стяга агарът.

Приготвяне на муса с бял шоколад и рози

Приготвяне на муса с бял шоколад и рози

Сместа веднага се изсипва върху желето от ягоди и се разпределя равномерно. Формата се връща в хладилника докато се приготви глазурата.

Приготвяне на глазурата

Половината от водата и цялата захар се смесват в тенджерка и се загряват докато захарта се разтопи и сиропът заври. В останалата вода се разтваря царевичното нишесте. След като сиропът заври в него се добавя разтвореното нишесте и сместа се разбърква с телена бъркалка за около минута докато се сгъсти и стане прозрачна. Отстранява се от котлона и се добавя глюкозата. Връща се на котлона и се оставя само да започне да ври отново. Маха се от котлона. В глазурата се добавя розова вода и съвсем малко розова сладкарска боя, колкото да придобие блед розов цвят. Оставя се 5-6 минути да се поохлади.

Приготвяне на глазурата

Приготвяне на глазурата

С част от глазурата се покрива мусът с бял шоколад и рози. Разпределя се равномерно с помощта на шпатула. Трябва да се нанесе тънък слой само за гланц. Останалата глазура се запазва за по-късно. С нея ще се намажат ягодите за декорация. Глазурата ще стегне, но само с леко загряване отново ще стане подходяща за ползване.

Формата с десерта се оставя в хладилник за една нощ. През това време се приготвят елементите за декорация.

За шоколадовите плочки

За да улесня работата си използвах шоколад за топене в бял цвят. Предимството му е, че не е капризен на по-висока температура и бързо стяга без да има нужда от темпериране.

Шоколад за топене се разтопява на водна баня. Една част от него се заделя в купичка и се оцветява в розово. От ацетатно фолио се изрязват ленти удобни за работа. Върху тях се нанася от розовия шоколад и се заглажда на тънък слой с шпатула. С помощта на шпатула със зъбци се оформят линии като се мине еднократно с лек натиск върху все още течния розов шоколад. Оставя се да се втвърди.

Ако белият шоколад за топене е стегнал се нагрява отново на водна баня. Ако е твърде горещ се оставя да се поохлади. Нанася се върху розовия шоколад и се заглажда с шпатула. Малко преди да е стегнал напълно ацетатното фолио с шоколада върху него се нарязва с ножица на квадрати, с такава големина, каквато се иска да се използва за декорация.

Приготвяне на шоколадовите плочки

На снимките квадратите са големи, но когато започнах да декорирам десерта видях, че тази големина не е уместна. Затова, след като бях отлепила шоколада от ацетатното фолио, нарязах плочките на по-малки квадрати с помощта на назъбен нож и движения като при работа с трион.

Шоколадът се оставя да стегне напълно. След това фолиото внимателно се отлепя от него. Страната, от която е било фолиото ще бъде гланцирана, блестяща. Това е и лицевата страна, която се има предвид, когато се започне с декорацията.

За ягодовите перли (хайвер)

Предварително се изсипва неутрално на вкус и аромат растително олио (от гроздови семена, рафинирано слънчогледово, рапица) в чаша и се оставя за една нощ в хладилник или за около час във фризера за да се охлади добре. Ако олиото стегне във фризера се оставя за известно време в хладилника за да се отпусне, но да се поддържа студено.

Около 100 грама ягоди се пасират в блендер и се минават през цедка, за да се отделят останали по-големи парчета от тях. Измерват се 65 грама в тенджерка и към тях се добавя 1/4 мерителна чаена лъжица агар-агар. Загряват се докато заврат и се варят 2 минути като се разбъркват.

Една част от ягодовата смес се оцветява с червена сладкарска боя. Така ще се получат два цвята перли – един в розово, който идва от естествения цвят на ягодите и един в наситено червено.

Приготвяне на ягодовите перли

Приготвяне на ягодовите перли

С пипета с по-широк отвор (аз отрязах върха на моята пипета, за да я направя с по-широк отвор) или спринцовка се взима от сместа с ягодите и се капва на капки в изстуденото олио. Ще се образуват топчета, които ще стегнат в студеното олио. Оставят се там поне 5 минути за да фиксират формата си.

Приготвяне на ягодовите перли

Перлите се прецеждат от олиото

След това се прецеждат от олиото и се потапят в студена вода за да се изплакнат. Докато дойде ред да се използват се съхраняват в студена вода в хладилника. Преди да се използват се отцеждат от водата и се поставят върху кухненска хартия, която да обере останалата по тях вода.

Изплакване на перлите във вода

Съхраняване на перлите в студена вода

Ако сместа с ягодите стегне в тенджерката по време на приготвянето на перлите (което може да се случи ако работиш бавно или ако някой спешно те потърси по телефона, или ако някой точно сега е решил да ти дойде на гости без предупреждение), сместа може да се втечни отново като се загрее и заври, но нека се има предвид, че колкото повече ври, толкова по-бързо ще стяга когато започне да се охлажда.

Асемблиране на десерта

Десертът се освобождава от формата

Охладеният за една нощ десерт се минава с нож по ръба на формата и се освобождава от нея.

Краищата се изравянват

Краищата се изравняват.

Нарязва се на равни правоъгълни парчета

Полученият квадрат се срязва на две равни части през средата и след това на равни парчета, така че да се получат 14 правоъгълника.

Шамфъстъкът за декорация се смила фино. Поръсва се на едната половина по диагонал на правоъгълниците.

Остатъкът от глазурата се нагрява на умерен котлон докато стане мека и подходяща за намазване. Ягоди се нарязват на четвъртини и с помощта на четка се намазват с нея за да придобият гланц и за да не изсъхват. Една четвъртина се поставя в единия край на правоъгълника, противоположен на този върху който е поръсен шамфъстъкът. До ягодата се поставя една шоколадова плочка. В пространството до нея се поръсва с двата цвята ягодови перли.

Следваща стъпка: Наслаждавай се!

Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози

Още десерти и ястия с рози:

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози + съобщение е публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване