Народният представител от Движението за права и свободи Анастасов е завел срещу мен дело за нанесени неимуществени вреди в размер 15 000 лева. По принцип никога не съм смятал, че съдебни книжа трябва да бъдат размахвани публично. В случая обаче става дума за класическа недостойна политическа атака, а не за реален съдебен спор. По тази причина и публикувам и отговора на исковата молба, който в срок депозирах пред Софийския районен съд. Наистина съжалявам, че занимаваме съда с тези политически закачки, но това е избор на колегата от ДПС.
Ето и текста на отговора ми:

До:   СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД         ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 39 с-в    
гр.дело №  13048/2015г.                                                                                                           
   ОТГОВОР НА ИСКОВА МОЛБА
 от Радан Миленов Кънев,  ЕГН ...........................,
Адрес: гр.София, бул. Княз Дондуков ................. 

съдебен    адрес 1124 София, ул. Дамян Груев № 5 ет.1
адв. Радан Кънев         Уважаема г-жо СЪДИЯ,
 В срок депозирам настоящия отговор на искова молба, подадена срещу мен от Станислав Димитров Анастасов, на основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД – за нанесени вреди.

1. По отношение на допустимостта - считам, че предявеният иск е допустим.

 

2. По отношение на основателността – считам, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

  

3. По отношение на представените с и.м. доказателства:

 Представените два броя дипломи за висше образование са относими към правния спор и официални документи и следва да бъдат допуснати като писмени доказателства.
 Представените три броя текстове, наподобяващи стенограми от заседание на НС  и на телевизионно предаване, нямат белези на документ и съответно – не могат да служат за писмено доказателство. Това са просто разпечатани на хартия текстове, без данни за източника им, за лицето, от което изхождат и без подпис на издател. По изложените съображения, моля да не приемате тези доказателства.
 

4. По отношение на изложените в и.м. твърдения:

 Не мога да потвърдя истинността на цитата, който ищецът ми приписва в обстоятелствената част на исковата молба. Считам, че е в негова тежест да докаже – с допустими по ГПК доказателства и в предвидените в закона срокове – това фактическо твърдение.
Не оспорвам факта, че към момента на встъпването си  в длъжността „Министър“, ищецът е имал висше образование.
Оспорвам твърдението, че ищецът е претърпял каквито и да било неимуществени вреди. На първо място, в самата обстоятелствена част на исковата молба, ищецът твърди, че предполагаемото ми изявление в интервю по Нова Телевизия е засегнало „статута му на народен представител“ и участник в различни парламентарни комисии и делегации, както и че е наранило чувствата на избирателите на ПП ДПС в област Видин, членската маса на ДПС и престижа на младежката структура на ДПС, в чието ръководство участва, както и че думите ми са „от естество да засегне цялата нация“. Доколкото ищец по настоящото дело не е нито цялата българска нация, нито членската маса на ПП ДПС или нейната младежка структура, а още по-малко – избирателите на ДПС от Видинския край, то тези фактически твърдения, освен очевидно несериозни и неверни, са и неотносими към спора.
Неотносими към спора са и въпросите, които ищецът „се е питал“. Те не представляват данни за преживени болки и страдания. Вътрешните колебания на ищеца относно мотивацията на моите предполагаеми думи нямат никакво отношение към предмета на спора – понесъл ли е той преки и непосредствени вреди от мое противоправно поведение.
Относимо към спора е фактическото твърдение, че ищецът е изпаднал в депресия. Доколкото става дума за клинично състояние на душевно заболяване, напълно възможно е ищецът да страда от такова. Това душевно заболяване, което ищецът описва като нарушение на „нормалното му психическо състояние“ обаче следва да бъде доказано с предвидените в ГПК доказателствени средства, както и връзката между моето поведение и неговото психическо състояние.
Относимо към спора е и описаното от ищеца осъзнаване, „че политиката е и изпитание“. Именно то навежда на извода, че един политик би следвало да бъде по-взискателен към себе си и по-търпим към чуждите критики от обичайното. Считам, че твърдените от ищеца обидни думи, дори и ищецът да докаже твърдението си, не са от естество да бъдат окачествени като противоправно поведение в условията на изострен политически диалог, а още по-малко – да причинят болки и страдания на визираното лице. Остава основателно съмнение, че описаното от ищеца душевно заболяване се дължи на други, по дълбоки причини.
 Независимо от изложеното, правя и следните фактически твърдения:
На първо място, г-н Анастасов не е единственият народен представител от ПГ на ДПС, който е чел от парламентарната трибуна списъци с имена на уволнени лица.
  На второ място, ако г-н Анастасов разпознава себе си в думите „Министър без диплома“, то се дължи именно на неговото виновно поведение, а не на мои думи. Публично известно е, че г-н Анастасов, при представянето си като министър през м.юни 2014г., въведе обществеността в заблуждение, че е завършил престижния Технически университет в Мюнхен, Германия и едва след журналистически разследвания, установили, че той няма диплома от този университет, призна, че е „завършил семестриално“ и не се е дипломирал. Това е пример за липсата на взискателност към собственото поведение, проявена от младия политик, факт, за който – благодарение на „стреса“, изживян от мое интервю, той е започнал да осъзнава.
 За установяване на горните факти, моля да ми бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане за първото съдебно заседание по делото.
 В заключение считам, че при така изразените до момента фактически твърдения и събрани доказателства, настоящият правен спор се явява юридически безпредметен и по същество завеждането на този иск представлява политическа злоупотреба с предоставените от Конституцията и процесуалните закони права.
 ПРИЛОЖЕНИЕ: Копие от настоящото за ищеца гр. София,
08.06.2015г.
                                                             С уважение: