Винаги съм вярвала, че за едно момиче е много важно да има баба. А ако има късмета да има две грижовни и добри баби, всяка от които да поднесе и предаде светоусещането си по най-добрия начин, е голям късмет!
Щастливка съм, че със сестра ми имаме много мили и всеотдайни баби. За съжаление едната ни баба вече не е сред нас…
Научиха ни на много, най-вече на добрина и честност! И двете ни баби са били големи хубавици, добри майки и всеотдайни съпруги, много работливи жени. Наследих от тях любовта към живота, кулинарията и страстта към билки и подправки от цял свят.
Ако мога да обобщя петте най-важни урока, които съм научила от бабите ми, те биха били:
1. Не очаквай нищо от никого, в замяна давай най-хубавото от себе си! Един ден ще видиш, че си е струвало!
2. Посрещай любимите си хора вкъщи с усмивка и прегръдка, с вкусно ястие и аромат на чист, уютен дом! Една жена трябва да бъде жена в истинския смисъл на думата… И с всяка фибра мъжът да усеща, че е до ЖЕНА!
3. Изживей поне една голяма любов, преди да срещнеш добър и предан човек, с когото искаш да прекараш живота си и да го дариш с деца! Човек се учи да оценява, когато губи или когато има база за сравнение.
4. Научи се да мълчиш, когато ти се иска да изкрещиш! Мълчанието понякога наистина е злато.
5. Не винаги слушай какво ти говорят другите, научи се да слушаш сърцето си! В живота ще срещнеш много хора и на пръсти ще се броят тези, които те познават много добре. Вярвай на инстинктите си и гледай знаците на съдбата! Те показват пътя, ако успееш да ги видиш…
Точно в пика от кулинарния маратон, който си устроих миналата седмица, Никитата ми носят две огромни купи с череши, които сами са набрали и които хич няма да ме чакат първо да мине представянето на „Аромати от сърцето на дома“ в магазин Ulla Popken и да отпразнувам рождения си ден, после да мине курса за ронливо маслено тесто и най-после да сложа ред в кухнята и мислите си, за да реша какво да правя с тях.
Затова насред всичките приготовления за събитията започнах да чистя около 3 килограма череши, които да направя на мармалад. Не на сладко, а на мармалад. Точно така. Сега насред всички извадени съдове, уреди и джаджи, охлаждащи се блатове за торти, разточено тесто за кишове, купи с измерени продукти в тях за други рецепти, ми се налага да извадя и месомелачката, в която да смеля черешите. Мисля, че в един момент не остана нито една чиста паница, в нито един кухненски шкаф и нито едно непокрито с черешови пръски местенце в кухнята. Много обичам да си правя манифактури у дома, нищо че когато всичко приключи не знам къде се намирам. Но преди да приключи, нагорещеният ми мозък не спира да ражда нови идеи. Сякаш се самоизпитвам колко мога да издържа. Мога. Поне за още един сладкиш, мога.
Мармаладът стана супер! Но ми останаха още малко череши, които предвид препълнения с продукция хладилник и вече много топлото време за да стоят на кухненския плот, им намерих място в един импровизиран сладкиш. Докато бърках смес за шоколадовите блатовете за тортите ми хрумна, че това ще бъде много добра основа за плодов сладкиш и то не с какви да е плодове, а с череши. Напомни ми за вкуса на торта „Черна гора“, само трябваше да добавя малко разбита сметана. Може да го направиш, ако не държиш сладкишът да е веган.
Но и така е много вкусен, с наситен шоколадов аромат от алкализираното какао, което използвам; сочен не от черешите, а сам по себе си, докато самите черешите му дават приятен плодов вкус с хрупкав контраст.
Всичко, което ти трябва са една купа за сухите съставки, една купа за течните съставки, дървена лъжица и форма за печене. От съставките ще се наложи да пообиколиш тук-там за да си намериш хубаво пълнозърнесто пшенично брашно, кафява захар тъмна демерара (която дава много богат вкус на меласа и карамел, но не стои така тежка и влажна като мусковадо), не-сурово какао (това е важно за наситения, плътен и неустоим шоколадов вкус) и ванилово соево мляко.
Предпочитам да използвам ароматизираните и леко подсладени соеви напитки, като внимавам в тях да няма добавена растителна мазнина, която най-често е нерафинирано слънчогледово олио. Неговият остър аромат винаги ми пречи в печивата, затова го избягвам. Правилото ми е – ако соевото мляко ми харесва на вкус самостоятелно, значи ще бъде добро и в сладкиши. Същото се отнася и за другите растителни млека, като оризово, бадемово, овесено или смесени варинати, които впрочем спокойно може да използваш на мястото на соевото в рецептата.
Останалите продукти са малко олио и бакпулвер, които се намират в шкафа, и разбира се череши. Допълних ароматите в шоколадовата смес с черешов ликьор (не кирш, а сладък ликьор, в който се долавя лека горчивина от костилки), който е по желание.
Сладкишът свърши много бързо, като след първите две-три отрязани парчета го доизядохме директно от тавата. От шоколадовата смес стават и много хубави мъфини (180ºC/25 мин.), тях пък приготвих за закуска на курсистите. Изобщо, струва ми се открих поредната универсална рецепта, която може да се използва самостоятелно или в комбинация с предстоящите летни плодове. Отивам сега да си доизтъркам черешовите пръски, а ти не се бави, ако искаш да опиташ тази шоколадово-кадифена смес с череши.
За 6-8 порции. Сладкишът е подходящ за вегани.
Продукти:
Фурната се нагрява на 180ºC. Подготвя се форма се за печене с диаметър 23-25 см. Дъното и стените на формата се намазват с малко растителна мазнина.
В купа се смесват сухите съставки – брашното, захарта, какаото и бакпулверът.
Отделно се смесват течните съставки – соевото мляко, олиото и ликьорът.
Течните съставки се добавят към сухите и се разбъркват с дървена лъжица или шпатула, колкото да се смесят добре. Сместа се изсипва в подготвената форма. Отгоре се подреждат черешите като се забождат леко в сместа за да потънат до половината.
Сладкишът се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пече 40 минути. Охлажда се заедно с формата за печене. След деня на изпичане се съхранява в хладилник.
Лесен шоколадов сладкиш с череши е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана
2004 - 2018 Gramophon.com