Манастирът „Свето Благовещение” насред кюстендилското поле до село Копиловци e по-известен с биопродуктите, които монашеското братство произвежда и продава в специализирани магазини, на своя сергия в столичен магазин и по заявки от свои постоянни клиенти. Екологично чисти плодове и зеленчуци, пчелен мед, риба от собствен развъдник и други чисти храни предлагат монасите на схиархимандрит Касиан, но наред с това те ревностно водят във вярата свое вярно паство. Всяка неделя и на големите празници манастирският храм се пълни с богомолен народ за света Литургия и обща молитва. На пръв поглед в това няма нищо особено, но манастирът не е част от Българската православна църква и следва не официалния църковен календар у нас, а светоотеческия, по който се водят православните в Русия, Сърбия, Грузия, Йерусалим, манастирите на Света гора и някои гръцки самостоятелни църкви.



У нас също има старостилци. Някои са обединени в Българска православна старостилна Църква, водена от епископ Фотий. Други старокалендарци, с благословение на своите митрополити или без него, се придържат към стария стил на Юлиянския календар, но не са се откъсвали oт БПЦ.


Храмът на Копиловския манастир „Св. Благовещение” изглежда импозантно с бялата си фасада, увенчана с красивите си кубета. Отвътре храмът е бял, украсен със стари икони, поставени така, че богомолците лесно да се покланят. Преди неделната литургия в олтара са игуменът арх. Касиан и още един йеромонах, за да служат сутрешното богослужебно последование. В храма е един послушник, който подготвя службата.

По-рано са дошли и две жени, облечени с дълги поли и по обичая – със забрадки. Те старателно чистят свещниците и благо се усмихват на всеки новодошъл. Постепенно храмът се пълни с хора. Жените, с еднакъв като на подранилите дрес код, какъвто не се среща на улицата, са повече. Идват млади семейства с децата си. Пристигат и една монахиня и една млада послушничка. Монасите са заели място на клироса, който е издигнат на високо.


Преди да започне литургията на определеното място се подреждат всички деца и чинно едно подир друго минават при дядо Касиан за изповед. Тя продължава до началото на Литургията, но след службата опашката ще продължи. Присъстващите са подредили свещите си по свещниците и едва след началото на службата те се палят. Всичко в светата Литургия е същото като във всеки православен храм. Различието е, че вместо Българския патриарх Неофит се поменава гръцкия архиепископ Калиник, водач на един от старокалендарните синоди в южната ни съседка, който между впрочем вече е в обединение с друга от по-големите гръцки старостилни Църкви. Някои старостилци смятат (и монасите на о. Касиан са измежду тях), че тайнствата в църквите, приели новия стил не са истински и благодатни. Но за обикновения православен, който не е изкушен от теченията в ученията за църквата, благодатта идва чрез духовния пастир, когото следва.


Когато започва проповедта на отец Касиан, всички се скупчват, притихват и слушат напътствените му слова. Монах го записва с камера. Отецът дава за пример подвига на светиите, за който научаваме от житията им и как нито на йота не са отстъпвали от вярата, за което често се плащали с живота си. За да се приближим с малки крачки към примера им, за да имаме залог за вечен живот, трябва да бъдем част от светата Църква и да пазим „чистата еднозначна, правилна, православна вяра“. „Като четем светите отци, разбираме, че има анатема на новия стил, на новия календар, има анатема на икуменизма, който се шири с хуманистично и добротворно прегръщане на всички религии и учения, че всички религии учат на добро”, казва още отец Касиан. По думите му обстоятелствата показват къде и как да преодоляваме изкушенията и онези пречки, които се изправят пред нас като проблем, като изпитание, за да изпълним дадена Божия заповед. „Вървим по този път с просветена свише същност, със съзнание и отговорност пред Бога, че ние стоим пред него. Той вижда всичко, което вършим”, припомня отецът.


По братската обстановка в храма се разбира, че хората следват дядо Касиан заради начина, по който той ги води във вярата. Проповедта му започва с това, че човек така е устроен, че все да иска да прави добро. И така са неговите пасоми. В навечерието на Петровите пости млада жена моли всички наред да я простят, ако с нещо е съгрешила пред тях. Децата са кротки и добри, не палуват безконтролно в храма, от малки се учат на покаяние, благочестие и добротворство.
Семейство е докарало новата си кола дядото да я освети, за да е благодатно пътуването с возилото. Пред храма се чува развален английски. Разговарят младежи в работни облекла. По всичко личи да са доброволци, дошли да помагат в манастира.


След службата всички се събират на братска трапеза и така е всяка неделя.


Архимандрит Касиан сега е кандидатствал за получаването на регистрация като вероизповедание, за да се официализира църквата и служението му. От Дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет е издадено отрицателно становище. Доколкото се разбира, основанието е заради ограничението в българския закон, който не позволява да има друга православна деноминация, освен официалната. Все пак, последната дума ще има съдът, който ще разгледа в закрито заседание подаденото от архимандрит Касиан заявление. Духовникът се чуди и не проумява как може у нас официално да регистрират като вероизповедания откровени секти, а него не искат да го регистрират.


Наскоро той е имал среща с българския Патриарх Неофит. Предшественикът му дядо Максим не приемаше такава среща, но сега тя се е състояла. Само се усмихна за нашата регистрация Патриархът, сподели арх. Касиан и припомни, че двамата с дядо Неофит имат старо познанство, но не разкри повече подробности за разговора им. Сред някои от православните българи, които следват стария стил се говори, че би могло за тях да има епархия и да имат свой епископ в рамките на БПЦ, но според отец Касиан това може да стане само по Божие чудо.