Морето лениво близваше босите му крака и побягваше начасá панически и сякаш завинаги назад, само за да се върне бързо разколебано пак, и пак да припне обратно, но изкусено от непознатата му близост отново и отново да полази по зърнистия, грапав бряг, където бе стъпил той, нерешително разкрачен между миналото и днешната, отличаваща се от хилядите си предшественици особена, дайбоже незабравима, нощ, нощта на първото докосване до Маре нострум, когато зад гърба му Юпитер и Венера, почти слели се ниско над хоризонта в рядко виждана по сила звезда осветяваха тръпнещата морска кожа по-силно от надвисналата горе идеална полумесечина, а напред пред погледа му Скорпионът въртеше опашка и изписваше с блещукащите Антарес и Шауле загадъчни знаци над омотаните в мъглив мрак земи отсреща, откъдето чак до тук се носеше скърцането и тракане със зъби на приклекналото многохилядно тъмно множество, отблъскващо се със зъби и нокти от стартовата линия на скалистия роден бряг, готово на всичко само и само да покори това чуждо море и го превърне в свой Медитерранеум, докато иззад близките палмови храсталаци на вълни налиташе смехът на лудуващите въпреки среднощния час деца на отсамшното безработно, но неудържимо веселящо се, кусащо от отрупани плата пържени морски дарове и заливащо ги с прости но вкусни напитки народонаселение с печални очи, смях заглушаван само от набиращия кой знае защо временно сила, иначе безспирно тихо бръмчащ хор на цикадите от близкото блато, откъдето внезапното изпращяване на клонки, приглушеният кикот и тракането на наредените крайпътни кофи за отпадъци, излъчващи порочната миризма на мирно загниващи рибни отпадъци, не оставяха и сянка на съмнение, че там в мрака се вихри вечната гонитба на панове и нимфи, която едва ли щеше да престане преди да пукне зората и плъзнат първите боклукчийски коли, небето се набразди от наследниците на Икар, вече внимателно отмерващи отстоянието от слънцето (повече или по-малко), а плажните аниматори пак поемат своите нерадостни задължения…
Преди заглавието на тази рецепта да те накара да направиш необичайна зa теб физиономия и да предизвика в съзнанието ти редица от въпросителни, нека първо уточня какво имам предвид. Всеки хляб би трябвало да е лесен за разчупване, освен ако не е хляб забравен на плота преди три месеца или хляб забравен във фурната на 250ºC, или експеримент с квасен хляб, на който или му е малко квасът, или квасът не е бил активиран, или Бог знае какво. Лесен за разчупване особено пък е всеки бял хляб, но тук няма да говорим за разчупване на комати, а за лесно разделяне на вече готови порционирани филии от хляба. По-просто казано – не ти е нужен нож. И не стига това, ами тези разделящи се без нож филии са и супер вкусни, попили ароматите на зехтин, чесън и пресни билки. Тъй че, ако имаш желание да приготвиш и опиташ една версия на pull apart bread, заповядай и чети нататък. Въздухът между земята с дивите треви и лазурното синьо небе на Прованс са някъде наблизо, остава само да намериш малко сирене и да си налееш чаша вино.
Не, този хляб не е провансалски, но носи неговите аромати, за които тъгувах цяла зима. От края на пролетта, както всяка година се опитвам да си отглеждам билки на балкона, които да ми стигнат до началото на зимата. Първият ми опит за тази година се провали, тъй като явно не попаднах на добра почва и всичко което насадих загина от едни дребни мушици идващи точно от почвата, която купих. Докато се опитвах да се боря с тях научих, че самите мушици не вредят на растенията, но техните ларви разяждат корените. Точно така изглеждаше картинката в кашпите с току-що поникнал лилав босилек, мащерка и риган. Спряха да растат извеждъж и започнаха да изсъхват. Единствената оцеляла кашпа беше и все още е със зелен италиански босилек. Оказа се по-силен от мушиците, но само той не ми е достатъчен.
Наложи се да изхвърля заразената почва и да започна отначало със засяване на семена и пресаждане на някои растения, които вече са на 2-3 години, като розмаринът ми, например. Мащерката е все още дребничка и докато я чакам си купувам пресни стръкове от магазина, защото така или иначе много я обичам. А в този пухкав хляб, в комбинация с розмарин, зехтин и чесън, ароматът на мащерката изпълва пространството, душата ми; съзнанието, че искам отново да съм тук.
Съобщение: На 1 юли, сряда от 12 до 19 часа, издателство Gourmet Publishing организира ден на отворените врати, в който се включват срещи с авторите на някои от книгите на издателството; представяне на хранителни продукти с благороден произход и среща с техните вносители; дегустация на храни, кафе и вино, съпътствани с лекции. Тъй като моята книга „Аромати от сърцето на дома“ се издава и разпространява от Gourmet Publishing, аз също ще бъда там. Ще може да си поговорим върху рецептите от книгата, пълнозърнестите брашна и всякакви кулинарни въпроси, които те вълнуват. В рамките на отворените врати „Аромати от сърцето на дома“ ще се предлага на цена 24 лв, вместо 38 лв, разбира се подписана лично. Свързано с курсовете, които водя, съм подготвила и лекция „Кратка история на френския макарон“ с дегустация на френски макарони. Покана за събитието, точният адрес, както и цялата програма може да видиш на страницата на Gourmet Publishing във Фейсбук. Входът е свободен!
Това, което прави хляба лесен за разчупване или по-скоро за лесно отделяне на слоевете тесто е мазнината. Останалите допълнения като чесън и подправки са за създаване на по-дълбоки аромати в хляба, а зехтинът за това играе и втора роля, като помага за разгръщане на тези аромати. Хлябът може да се приготви само със зехтин между слоевете тесто или дори с разтопено масло, с което ще бъде подходящ и за комбиниране със сладки продукти. Ако желаеш още по-богат хляб, между слоевете тесто може да се поръсят настъргани жълти сирена или моцарела, а към зехтина с чесън и билки да се добавят нарязани на ситно сушени домати или маслини.
Сам виждаш, че възможностите за комбинации и създаване на различни вкусове на този хляб са огромни. Експериментирай с билките и/или останалите добавки в хляба. Това може да бъде не само вкусно, но и много приятно занимание, чрез което да продължиш да откриваш нови за теб съчетания от вкус, аромат и текстура.
За 1 средно голям хляб.
За тестото:
За билковата смес:
За тестото в купата на миксера или в голяма купа се смесват маята, захарта и водата. Добавя се 200 грама от брашното и се разбърква докато се получи рядка каша. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя за 15-20 минути докато маята шупне.
Към шупналата мая се добавя останалото брашно смесено със солта.
Меси се с миксера с куката за тесто или на ръка върху леко набрашнен плот 6-8 минути докато тестото стане гладко и еластично.
Поставя се в намазана с мазнина купа, покрива се със стреч фолио и се оставя на стайна температура 1 час или докато тестото удвои обема си.
Междувременно се приготвя билковата смес. Зехтинът се смесва с пресования чесън и ситно нарязаните билки. Разбърква се и се оставя настрана.
Втасалото тесто се изважда от купата върху набрашнен плот. Тестото не се премесва, за да не стане жилаво. Ако все пак се упражни повече сила върху него се оставя за 5-10 минути за да се отпусне и тогава се разточва.
Тестото се разточва на правоъгълник с приблизителни размери 42×24 см. Дебелината му трябва да бъде около 6-7 мм.
Върху тестото се разпределя билковата смес.
Правоъгълникът се нарязва на 5 ленти по широчина.
Лентите се поставят една върху друга.
Нарязват се на 5 равни части.
Всяка част се поставя в намазана с мазнина форма за хляб с размери 25x11x7 см. Частите се подреждат с един от разрезите нагоре.
Хлябът се покрива хлабаво със стреч фолио и се оставя да втаса 30-40 минути.
Фурната се нагрява на 220ºC. Формата се хляба се слага на средно ниво на фурната и се пече 10 минути. След това температурата се намаля на 190ºC и хлябът се пече още 20 минути.
След като се извади от фурната се освобождава от формата и се оставя върху решетка докато се охлади.
Лесен за разчупване хляб със зехтин, билки и чесън + съобщение е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана
2004 - 2018 Gramophon.com