Защо вече не те следвам в Twitter

След като вече писах нещо такова за LinkedIn, където срещам най-много “нарушители”, мога да се обърна и към Twitter. Това е мрежата, в която прекарвам най-много от свободното си време и явно съм започнала да ставам все по-взискателна към това, което чета в свободното си време.

Та, ако се чудиш защо съм те освободила от вниманието си в Twitter, ето най-вероятните причини. Естествено, те не са изчерпателни – може просто някой да не ми е симпатичен Но по-често, отколкото не, вече не те следвам (или никога не съм започнала, въпреки твоя follow), защото:

1. Ти си яйце – по никакъв начин това не е класификация за нечия глава. Но ако не смяташ за необходимо да покажеш кой си с истинска профилна снимка (за предпочитане твоя, а не на кучето/гаджето/детето ти) и заставаш зад до болка познатото базово Twitter-яйце, не виждам защо трябва да сметна за необходимо да те следвам.
2. Не си туитил от месеци – нямам против воайорите в Twitter и ако ти е по-комфортно да четеш, вместо да пишеш, ОК. Но не се учудвай, ако не те последвам – ако последният ти туит е отпреди повече от 3 месеца, значи просто ще допълваш статистиката, а не фийда ми.
3. Туитиш твърде често – доближаваме се до идеята за “зона на Златокоска”; хем не трябва да туитиш твърде често, хем трябва да туитиш поне от време на време. Но тъй като при отваряне на платформата искам да видя различни хора, предпочитам да не те чета в 20 реда наведнъж.
4. Използваш Twitter като кошче за душевни отпадъци – съжалявам, но имам няколко добри приятелки, чиито трагедии съм свикнала да наблюдавам и не си търся още. Ако искаш помощ и съчувствие, обърни се към близък или плати на професионалист.
5. Твърде остроумен/вулгарен/самовглъбен си – като цяло, може да допринесеш към пълнотата на ежедневието ми по няколко начина: 1) да споделяш интересно съдържание; 2) да предоставяш развлечение; 3) да си вдъхновяваща и интересна личност. И тъкмо от третия вариант идва объркването – затова помисли, преди да пуснеш туит, дали казаното ще обогати моя или нечий друг ден. Ако ли не – по-добре недей.
6. Използваш Twitter като чат-система – ако искаш да обсъдите подробно текущите събития с познати, излезте на кафе. Ако последните ти 10 туита са насочени към 1 или 2 души, явно съдържанието ти е за вътрешно ползване.
7. Последва ме, само за да те последвам и аз – няма по-тъжна гледка от една и съща физиономия в нотификейшъните ти. Ако толкова държиш да те следвам, кажи ми нещо интересно, а недей да играеш на дигитална версия на “примък-отмък”.
8. Не създаваш съдържание – дори ако основно споделяш новини и полезни линкове, винаги може да допълниш съдържанието със свой коментар. Не е необходимо да съм съгласна с него, за да те последвам – необходимо е да видя някаква добавена стойност.
9. Току-що ми пусна автоматично “Благодаря!” – независимо дали става дума за DM или за reply, нямаш оправдание автоматично да ми благодариш. Социалните медии са “социални”, за да създаваш лично отношение с хора, което не се прави с автоматика. И ако трябва да обяснявам защо, този разговор няма да приключи добре.
10. Това е туит 4/17 – има конкретна причина, поради която създателите на Twitter са ограничили постовете до 140 знака – за да не трябва да слушаме излияния (добре де, не е вярно, ограничението е наложено от стандартната дължина на SMS, но истината не се връзва правилно с това, което искам да кажа!) Хората, които не разбират защо е важно да си кратък в Twitter, са тези, които не бих искала да следвам.

Не ме разбирайте погрешно – аз съм виновна по не една и две точки от този наказателен кодекс. Но когато едно прегрешение се превърне в навик, тегля чертата. В крайна сметка, ако не може да се разберем още в началото, вероятно ще ви е по-добре без мен.

___
снимка: Kooroshication

Постът Защо вече не те следвам в Twitter е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/vasvalch/feed/~3/AFNDfw8Mr7Y/

Свързани новини: