Краят на политическия сезон  съвпадна с началото на кампанията за местни избори. И - тъжно, но очаквано - кампанията започна с яростен приятелски огън по Реформаторския блок. Особено тревожен е опитът на колегите от ГЕРБ да прехвърлят отговорността за собственото си политическо поведение върху групата на РБ. Ще направя кратък преглед на това, което се случи:

1. "Историческият компромис" за конституционни промени беше и остава огромен политически пробив на РБ. Преодоляхме мнозинство от над 160 гласа за имитация и постигнахме 180 подписа за същинска реформа. Постигнахме го сами - и ГЕРБ, и Президентът бчха съгласни на варианта на ДПС. Дадохме пример за политически преговори, които по сериозност и зрялост не отстъпват на тези в развитите демокрации. Ако никой не се отметне от подписа си, наесен ще има истинска реформа на ВСС и крайъгълен камък за цялостна съдебна реформа.
По време на преговорите за конституционни промени, в т.ч. и особено преговорите с ДПС, нито за миг не сме обвързвали тази тема с други теми - референдум, омбудсман, НСО. Не сме поемали никакви ангажименти извън компромиса по съдебната реформа, и който го твърди или се е объркал, или клевети.

2. Отхвърлихме въпросите за задължителното гласуване (тук огромна, решаваща роля имаха и "развалените пултове" на ГЕРБ) и за мажоритарния вот. По втория въпрос имахме редкация в полза на преференциите, отхвърлена от всички останали политически сили.
В този случай, РБ показа зъби и характер. Поздравявам колегите от ПГ и ги подкрепям. Задължаването на хората да гласуват не решава въпроса с доверието в политиците. Тоягата не помага. Резултатът от задължителното гласуване, каквото и да си мислят в ГЕРБ, щеше да бъде увеличаване на резултата на ДПС (най-ниската активност на последните избори е в Кърджали, най-високата - в София!) и на протестен вот, насочен към популистки и крайни формации.
Мажоритарното гласуване (при напълно неясни правила) е опит на ГЕРБ да си осигури служебна победа и да управлява без партньори и коректив, без да има мнозинство от гласовете.

3. Подкрепихме въпроса за електронното гласуване. Дано се случи - участието на над милион българи, живеещи в страните от ЕС, в политическия ни живот е ключово за оцеляването ни като нация. Българите в чужбина не само превеждат милиарди левове годишно на семействата си в България, но преди всичко са важна част от националната ни общност, основен демографски и икономически резерв на нацията и държавата ни. Тяхното участие в избори ще обезсмисли глупостите със задължителния вот - ефектът от високо участие и отслабване на ДПС и на купения вот ще се постигне без насилие върху гражданите да гласуват задължително.

4. Противопоставихме се на избора на старите подуправители на БНБ и поискахме отговорността на целия УС на БНБ за фалита на КТБ. Тук избора направиха ГЕРБ и ДПС. Надявам се, че не сме виновни и за това.

5. Противопоставихме се на закона за НСО, запазващ тази уникална за Европа служба за охрана на привилегиите. Поискахме служителите в НСО да се грижат за сигурността на милиони, а не на десетки. Законът мина с гласовете на ... ГЕРБ и ДПС. Няма изненадани.

6. Противопоставихме се на мълчаливия консенсус за избор на г-жа Манолова за омбудсман. Издигнахме кандидатурата на г-н Пенчев и я подкрепихме.
Обвиненията, че нашите гласове са помогнали на г-жа Манолова, са нелепи. Ние имахме наш кандидат. Помогна ѝ тайното гласуване - затова искаме и ще искаме явно гласуване и във ВСС.

7. Парламентът не придвижи Закона за лечебните заведения (основен стълб в реформаторската програма на Петър Москов), но по стахановски гласува Кодекса за социално осигуряване, който далеч не е толкова спешен. Ключовите гласувания по КСО минаха с мнозинството на ГЕРБ, ДПС и АБВ.

В заключение: Краят на сезона очертава доста самотна роля на Реформаторския блок в опитите за постигане на промяна. В два случая се справихме добре, в останалите парламентът формира консервативно мнозинство в защита на статуквото, в основата на което често са ГЕРБ и ДПС. Перспективата пред управлението е тревожна - стабилността изисква бързи и смели реформи, а мнозинство между ГЕРБ, ДПС и АБВ не може да ги осигури.

Идва кратка отпуска. Призовавам колегите от ГЕРБ да слязат от метлите и да си дадат сметка за необходимостта от много сериозен разговор за управленските приоритети и програмата на парламента. Ако искаме стабилна България, трябва да загърбим партизанските си страсти и мераци за служебна победа и да заздравим мнозинството, около важните реформи, които предстоят - Закона за съдебната власт, Закона за лечебните заведения, антикорупционния закон.
Възможно е да се наложи предоговаряне на коалицията. Това не бива да ни плаши. Ако мнозинството ГЕРБ/ДПС/АБВ се запази и атаките срещу РБ продължат, трябва да сме готови за нови избори, на които да получим по-висок резултат, и то като единна и дисциплинирана политическа сила.