Преди девет дни (на 22/07/2015г.) Федералната служба в сферата на връзките, информационните технологии и масовите комуникации (РОСКОМНАДЗОР) публикува следният предупредителен текст на интернет страницата си: Видеохостинг YouTube может б...

В продължение на следващите шест месеца, космическият апарат 'Касини' , намиращ се на орбитаоколо Сатурн , за последен път ще проведе изследване на две ледени луни на газовия гигант. Сондата три пъти ще прелети покрай Енцелад и детайлно ще изучи вешеството от гейззерите. Също така космическият апарат за последно ще изследва луната Диона, която също може да има гейзери.

Мандарини е филм за безсмислието на войната, доказано на шепа ничия земя, с много малко думи. И много човещина.

Годините са 1992-93, действието се развива в Абхазия-Грузия, в малко градче, към което военните действия наближават. Последните му жители са от естонски произход и отглеждат мандарини. Иво и Маргус спасяват по чудо оцелелите в схватката Ахмед от чеченците и Нико от грузинците.

Филмът е естоно-грузинска копродукция. Режисьор и сценарист – Заза Урушадзе, оператор – Рейн Котов, музика – Ниаз Диасамидзе.

Гледай също: Песента на морето, Раната, Игра на кодове, Кутия за храна, Пяната на дните, Филомена

Вече стана дума за петте програми, които се появиха на сайта на БНР с марката Digital radio. Въпросът е какъв е интересът на българското обществено радио  да плати за програми с търговска марка Digital radio, за да ги включи в програмите на сайта си. Защо едно обществено радио с 1450 души, музикални състави от най-висок клас и златен фонд  плаща на външно търговско дружество за тези пет музикални програми Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop.

Вече стана дума за това, че общественото радио има уникални функции и уникална мисия и не всичко, което някой   предлага да се качи на сайта на БНР, е допустимо и законно да се финансира с публичен ресурс. Според журналисти на заседанието на СЕМ в четвъртък генералният директор на БНР попитал къде пише – ако наистина е възникнал  такъв въпрос – ето тук : Съобщение на ЕК, основано на договорите и практиката на Съда на ЕС.

Вече стана дума за това, че БНР носи редакционна отговорност и трябва да има пълен контрол върху съдържанието, достъпно чрез сайта му.

Вече стана дума, че не се обсъжда технически въпрос – един плейър, едни стриймове – а програмна политика (5 от обявените 22 програми на общественото радио, според съобщението на сайта на БНР). От което следва, че не може решения от подобен тип да се вземат неизвестно на какви нива или еднолично.

Но сега за друго. Радиото получава публичен ресурс,  за да информира, но също и да се  развива като основен български културен институт. За какво плаща БНР на частно дружество: за стрийминг и за търговска марка, казва Мартин Захариев (Клубът на журналистите, БНР, водещ Ирен Филева).

Какво се оказва:   БНР, основен български културен институт,  става  един от клиентите на частно дружество и марката на това дружество се появява върху музикалните програми на сайта на  общественото радио.  Какъв е общественият интерес  да се сключва договор, по силата  на който на изхода на БНР (ако предположим, че правата за стрийминг на произведенията са на БНР – което е отделен въпрос, подлежащ на проверка)  се появява посредник към аудиторията?

Наистина ли няма кой в БНР да се занимае със стриймването, та да се налага да се възлага на колеги – директори/бивши директори/собственици на радиа от частния сектор? Наистина ли? След опита от Бинар? И не, не е убедителна тезата за цената, когато говорим за цифровото бъдеще на радиото.

Наистина ли тези програми вече се предлагат на телекоми и на всеки, който ги желае, срещу заплащане,  под марката на частно дружество? Наистина ли?  Офертите са на пазара  –  в каталозите на телекомите. Това казват и  прессъобщенията на частното дружество – партньор на БНР:

Каталог на Виваком, 2015:

Мтел предлага “иновативното радио” срещу  1.20 лв месечно.

Въпросът е принципен.  Да се коментират имена, лица, кой за избирането на кого като какъв е гласувал като депутат,  кой идва от частния сектор и  кой какво общо има с какво – има смисъл, но е друга тема.

*

Съветът за електронни медии на две заседания се занимава с петте програми.

На сайта на СЕМ е публикувано Решение, в което Съветът  указва на БНР

1. Сключеният от генералния директор договор с Уеб радио и ТВ ООД да бъде одобрен от Управителния съвет с оглед разпоредбите на чл. 62, т. 2 и т. 3 от Закона за радиото и телевизията.

2. Настоящият договор, както и въобще сключването на подобен вид договори, които пряко кореспондират с лицензираните записи на Българското национално радио, върху
които медията притежава права, да се прави само след обсъждане на събрани и налични детайлни, пълни и ясни обосновки относно:
– типът съдържание, което ще се предлага и по какъв начин;
– причините, налагащи това съдържание да не се създава самостоятелно от доставчика със собствен технически, персонален и авторски ресурс;
– начина и критериите за избиране на партньор за осъществяване на услугата;
– механизмите за осъществяване на редакционна независимост и
– механизмът за осъществяване на последващ контрол.

3. Българското национално радио да актуализира и разшири обема на Правилника за участието на БНР в съвместни продукции и предавания, създадени от независими продуценти, приет на основание чл. 47, т. 4 от ЗРТ, като в него се предвидят и разпишат правила за уреждане на казуси, подобни на възникналия от договора, сключен с Уеб радио и ТВ ООД. Същият правилник следва да въвежда и гаранции и механизми за оказване на последващ контрол, както и на пълна редакционна независимост. Да се предвидят гаранции името и сайтът на обществената медия да не се използват за лансиране на търговски марки на търговски партньори.

4. Общественият доставчик да изработи Правилник за дигитализиране на културното наследство и звукозаписния фонд на БНР като стъпка за допълнително гарантиране опазването на културната памет на страната.

You can use both glass and plastic bottles (thicker ones). To cover a single bottle you will need...

Продукти за 4 порции:
400г пъпеш
4 кайсии
400мл прясно мляко

Приготвне:
Смутитo е вид гъста напитка. Приготвя се без топлинна обработка на продуктите. В нея участват плодове и течност, която се счита за основа. Смутито е различно от шейковете, защото при него няма добавка на захар. Разчита се на съдържанието на захари в плодовете. Правя си често смути, защото ме освежава в жегите. Обелвам пъпеша и кайсиите. Отделям костилки и семки. Надребнявам плодовете. Събирам в купа. Добавям прясно мляко. Пасирам продуктите. Поднасям в чаши. Добавям кубчета лед и лимон.

„Аварията“ е книга за решенията, които взимаме. И за последствията от тях… Когато сме изправени пред важен житейски кръстопът, ние имаме само два избора: Да действаме от позицията на любовта. Или от позицията на страха. Среден вариант няма. Но какво става, ако вземем наглед „правилното“ решение и изведнъж цивилизацията – такава, каквато я познаваме – престане да съществува? Представяте ли си свят като днешния, където токът на цялата планета спира, без никой да знае защо? Ами, ако точно тогава се окажете натикани буквално в миша дупка? Ще се изправите ли пред най-големите си страхове или ще позволите на човечеството, регресиращо до първичните си, зверски инстинкти, да ви разкъса на парчета? Ами, ако нямате избор? Ще оцелеете ли в една нова Тъмна епоха, която признава само правото на силния? Книгата отговаря на всички тези въпроси и поставя под съмнение отговорите, които смятаме за правилни. „Аварията“ е фантастичен роман за една голяма любов, развиваща се на фона на катастрофата, в който героите няма как да са по-близо до съществуващата реалност. Остава само един последен въпрос обаче: Дали тази реалност е единствената?

Теглете от ТУК.

Позволявам споделянето с приятели (по социалките и по мейла) и ще се радвам на обратна връзка.

Enjoy!

Тихомир Димитров

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана Копринкова/ 562 лева на човек от четиричленно семейство са необходими, за да се води приличен живот в България, изчисляват синдикални експерти. Минималната работна заплата в страната обаче е най-ниската в целия Европейски съюз, а цените са на ниво 70 на сто от европейските. По темата днес слушаме коментара на Пламен Асенов.

Всички европейци се радват на ниските цени в България когато дойдат тук, но вероятно малцина от тях си дават сметка, че за самите българи тези ниски цени са високи. И правилно, защо да се интересуват хората, ние, българите, трябва сами да решим проблема си, а не да се оплакваме.
Трябва, обаче вече толкова години след падането на комунизма, не можем. А не можем, защото тъй нареченият „посткомунистически преход”, беше и си остава повече комунистически, отколкото „пост”; защото страната повече се разграбва, отколкото да развива бизнес; защото законите и тяхното приложение пречат, а не подпомагат инициативността, добрите идеи, привличането на чужди инвестиции; защото отношението към собствеността, което е реалната градивна основа и на другите обществени отношения, беше затрито при комунизма, но не беше добре култивирано отново после…..
Още много „защото” могат да се изброят, трудното обаче е тенденцията да се обърне.
Какво показват фактите – поне според синдикалните експерти на КНСБ. Семейство с две деца има нужда от общ доход минимум 2 248 лева на месец или по 562 лева на човек, за да живее „нормален живот”. Понятието „нормален” в случая включва разходите за храна, жилище, образование, здравеопазване и почивка.
Първият проблем в случая е, че едно „нормално семейство” в България, което разчита само на заплата, няма откъде да вземе толкова пари, особено като чист доход. Да приемем, че жената е учителка, а мъжът е на среден административен пост в общината на голям град. При това положение общият им доход ще е около 2 000 лева бруто и значи семейството изначално е с 200-250 лева назад от нормалния живот. Но все пак да видим какво получава то и какво плаща.
При 20-тина години стаж и други добри условия, жената би получавала около 850 лева, от които ще даде към 150 лева данък, социални и здравни осигуровки, както и, например, 300 лева вноска по заема за жилището. От останалите пари ще отдели 150 лева средно на месец за ток – при условие, че не се ползва климатик през лятото, защото тогава сметката набъбва още. Остават 250 лева. Таксите за вода, три мобилни телефона, интернет и кабелна телевизия – да речем скромно 100 лева, при доста ограничени разговори по телефоните. Остават 150 лева, с които нашата учителка ще плати таксата за детската градина на малкото дете, но веднага след това ще започне да се чуди дали да се вози в градския транспорт до работа или да се разходи за здраве, за да има джобни за кафе и сандвич на обед. Както и да ги смята, с тях тя вече има минус от поне 50 лева – а остават още разходи за фризьор веднъж на месец, малко грим, обувки, дрехи, някоя книга, неща, които изобщо не са глезотии, а жизнено необходими.
Така мъжът, който, приемаме, получава 1 150 лева, щом покрие данъците и осигуровките си, плюс тези важни разходи на жена си, реално ще донесе в къщи около 750 лева.
С колата ли ще ги донесе или пеша? Защото ако е с колата, веднага отидоха още поне 200 лева средно на месец за бензин, винетки, гуми, ремонти и други. Но да оставим колата, не можем да си я позволим. Парите обаче и без нея продължават да намаляват бързо.
Джобни на голямото дете, джобни за самия мъж, плюс транспортните разходи за двамата – минимум 200 лева. Остават 550, с които трябва да се купят някои лекарства за грипа, който неизбежно покосява всички в семейството, за наранените детски колене, за неприятната болка на татко в ръката, плод на дълги упражнения пред компютъра, плюс хапчето за кръвно на мама, заради приятните преживявания в училище. Слагам 50 лева на месец средно, макар че лекарствата реално са повече. Някакви дрехи, бельо и обувки за двете деца и татко – 100 лева. Остават 400 лева за храна на цялото семейство, тоест, по 13.33 лв. на ден. През лятото това са два хляба, две кила домати, една диня и половинка сирене. През зимата не знам какво може да се яде за тези пари, освен сланина и хляб.
Къде в случая синдикалните експерти видяха свободни пари за почивка, изобщо не ми е ясно. Къде в тях може да се видят хоби, свободно време, култура, дори вестник? Къде са неочакваните гости, подаръците за сватбата на сестра ми, къде е помощта за родителите, които са на две мизерни пенсии, има ли някъде пари за бутилка вино и едно романтично цвете на месец…..
Добре, де, експертите от КНСБ все пак са по-щедри от държавата, която казва, че човек тук може да се оправя дори с доста по-малко пари – например с 380 лева на месец, колкото е минималната работна заплата в България. До вчера тя беше 360, но я вдигнаха малко. Вярно е, че минималната заплата служи най-вече за статистически цели и за да се увеличат обвързаните с нея заплати на политиците и висшата администрация. Но все пак може да ни даде представа за нещата.
Тези 380 лева минимална българска заплата са около 180 евро, а в най-близката до нас като икономическо ниво европейска страна – Румъния, съответното число е 200 евро. В уж сравними с България страни като Литва и Словакия пък минималната заплата е напълно несравнима – съответно 360 и 380 евро, тоест два пъти повече.
Изобщо няма да говорим за Германия и Великобритания, където нивата са 6-7 пъти над нашето, а страни като Люксембург, Холандия или Швеция, направо ще ги забравим, че съществуват на европейската карта, защото спрямо нас те наистина се намират на нещо като друга планета.
Успехите на българите в справянето с живота обаче изобщо не свършват дотук, защото трябва поне да хвърлим поглед към близо 2 и половина милиона пенсионери и да видим как те се радват на заслужен отдих и спокойни старини.
Наистина не мога да се сетя каква точно радост изпитват със средна пенсия от няма и триста лева или 150 евро. Тази сума обаче, колкото и да е мизерна, вече не им дава право на енергийни помощи през зимата например. А токът за отоплението на един човек има същата цена като токът за четиричленното семейство? И ако някой си прави илюзии, че тай наречените „безплатни лекарства”, са наистина безплатни, да спре да си ги прави – не са. Обратно, те са постоянен и доста голям месечен разход.
А някой може ли да ми обясни защо обикновено се смята, че пенсионерите нямат нужда от нови дрехи и обувки и с радост доизносват онези отпреди 50 години? Че нямат нужда от хубава и разнообразна храна, а могат да карат само на хляб и кисело мляко? Че не искат да отидат на театър, опера или концерт?
Всъщност те не правят всичко това и още много неща, защото не могат да си ги позволят, а не защото не искат. И не могат да си ги позволят, защото при тези мизерни европейски доходи, цените на всички стоки в България, както отчитат пак синдикалните експерти, са 70 на сто от европейските. Средно.
Преди пет години са били с около пет процента по-надолу, тоест, успешно догонваме Европа по цени – с процент на година. По доходи обаче изоставането е драстично и лошата новина е, че не се вижда начин, по който това положение може скоро да се промени.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com