КЛИШЕ ЛИ Е РЕФОРМАТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Точно преди да излезе в лятна ваканция, българският парламент взе решения, свързани с реформата в съдебната система, референдума по изборното законодателство и избра нов омбудсман. Каква е предисторията и какво развитие може да се очаква по тези твърде важни за обществото теми – слушаме първата част от коментара на Пламен Асенов.

Изразът „реформа в съдебната система” вече стана истинско клише в българския език. Това се случва, когато нещо се повтарят толкова често за толкова дълъг период от време и от толкова много хора, че омръзва на всички. Така съответната дума или израз, поне привидно, се изпразват от истинско съдържание и масово започват да се посрещат с празни погледи – често дори от онези, които имат най-пряк интерес нещото да се реализира.
В посткомунистическия български преход точно това е един от начините, по който много необходими за общественото развитие идеи и действия се сбутват под килима от силите, заинтересовани да запазят статуквото. Само че, колкото и да е неприятно за тях, нуждите на реалността са безпощадни и всички опити за спиране или отклоняване на бъдещето дават само временен резултат.
С други думи – съдебна реформа в България ще има и няма как да няма, защото тя е пряко свързана с демократичните процеси в страната, с нейния икономически просперитет, с нейното европейско и евро-атлантическо бъдеще. Неслучайно още от времето, когато България беше в предприсъединителен период за членството си в Европейския съюз, а и през последните 8 години на членство, във всички доклади за напредъка на страната състоянието на правосъдието е основен критичен лайтмотив на Брюксел.
Големият проблем пред тази реформа обаче е не само съпротивата, която се оказва както отвътре, от самата съдебна система, така и отвън, от други заинтересовани среди. Както казах в един коментар тук по същата тема преди две или три седмици, проблемът съзнателно и целенасочено беше заложен в самата конституция още през 1991. Тоест, истинската, дълбоката промяна в съдебната система, е възможно да се реализира само чрез промяна в Конституцията. А това е наистина сложен парламентарен въпрос, чиито отговор, особено в сегашния осемпартиен законодателен орган, съчетан с управление на четирипартийна коалиция, изисква умения, свързани не само с висшата политика, но и с висшата математика.
Фактът е, че в политически план реформата в съдебната система, предложена от министъра на правосъдието Христо Иванов, бе посрещната на нож от опозицията, а също от един от членовете на управляващата коалиция – АБВ, лявата партия на бившия президент Георги Първанов. Въпреки подкрепата от страна на ГЕРБ, РБ и тъй наречения Патриотичен фронт, математически погледнато, това тутакси направи шансовете на промените практически никакви.
Още повече, че зародилата се гражданска активност в полза на реформата беше веднага блокирана от контрапротести – ненормална, но очевидно ефективна практика, която левицата и русофилските среди в България въведоха преди около 2 години и оттогава насам използват постоянно за своите цели.
В един момент се оказа обаче, че има вариант, при който реформата в съдебната система и свързаните с нея промени в Конституцията може да минат, но всичко зависи от ДПС, които поискаха някои промени в оригиналната концепция на министър Иванов. Настанаха тежки преговори по темата и за два-три дни политическите среди бяха в наистина инфарктна ситуация. Стигна се дори до заплаха от разпадане на самата управляваща коалиция, доколкото ГЕРБ показаха готовност да се съобразят с исканите от ДПС промени, докато РБ не бяха готови на компромиси, защото твърдяха, че вече са направили всички възможни. В края на краищата обаче, вариант се намери и така проектът получи онези 180 гласа, необходими, за да бъде внесен и разгледан от парламента.
В случая няма да влизам в подробности по отношение на самите промени, които се предвиждат, първо защото са доста специализирани като материя, второ – тепърва ще се гледат и обсъждат в Парламента, а значи подлежат на редакция и трето – трудно да се каже дали и доколко, когато бъдат реализирани, наистина ще доведат до очакваните добри ефекти. Например доколко ще бъдат достатъчна гаранция, та да отворят широко пътя на България за присъединяване към европейското Шенгенско пространство. Или доколко бързо ще подпомогнат привличането на така мечтаните чужди инвестиции.
Със сигурност обаче поне един важен ефект има от цялата работа, но той е политически. Имам предвид новата стара роля, в която се намира ДПС – ролята на балансьор, на някой, който, в зависимост от интереса си, може да свали или да закрепи управлението, макар да не участва пряко в него. В разигралата се покрай съдебната реформа ситуация ДПС за пореден път показа, че е незаобиколим фактор. А също – че грешат онези, които побързаха да отпишат партията от реално влияние в българския политически живот заради изолацията, в която тя изпадна с участието си в управлението на Пламен Орешарски. Аз лично очаквам този факт да бъде еднозначно потвърден от резултатите, които ДПС ще получи на предстоящите през есента местни избори.
Както е известно, по време на тези местни избори ще се проведе и референдум, свързан с промени в самото изборно законодателство. Идеята за този референдум дойде от бившия служебен премиер Георги Близнашки още преди да стане премиер, по време на дългите и безплодни граждански протести срещу правителството на Пламен Орешарски. Тя бе подета от някои граждански организации, подкрепена от президента и основните партии в управляващата коалиция, като с тяхна помощ бе организирана подписка, която събра около 570 хиляди гласа в полза на референдума.
Президентът Росен Плевнелиев се нагърби да бъде вносител на предложението в Парламента и той наистина го внесе. В него се формулираха три въпроса по основни изборни теми, свързани с въвеждане на задължително гласуване, засилване на мажоритарния елемент в изборния процес, както и реализация на възможността за електронно гласуване.
Дали защото точно президентът внесе този проект, дали защото различни партии, а вероятно и отделни депутати, си дадоха реална сметка за ефектите, които могат да се очакват от реализацията на тези предложения, дали поради някаква друга причина, но изведнъж се оказа, че в парламента тези три въпроса не срещат точно онзи ентусиазъм за подкрепа, който изглеждаше, че имат преди това. В крайна сметка, при гласуването се стигна до отхвърляне на два от въпросите, а като тема на референдума остана само един – този за въвеждане на електронното гласуване.

/Диана/ Защо се получи така и какво развитие може да има темата, ще чуем следващата седмица във втората част от коментара на Пламен Асенов.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина https://asenov2007.wordpress.com/2015/08/07/2923/

Свързани новини: