АКО ВИ СЕ ПЛАЧЕ, НЕ ПЛАЧЕТЕ ЗА РЕФЕРЕНДУМА, А ЗА ОМБУДСМАНА

08/14/15 14:48
(http://asenov2007.wordpress.com/)

АКО ВИ СЕ ПЛАЧЕ, НЕ ПЛАЧЕТЕ ЗА РЕФЕРЕНДУМА, А ЗА ОМБУДСМАНА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Точно преди да излезе в лятна ваканция, българският парламент взе решения, свързани с реформата в съдебната система, референдума по изборното законодателство и избра нов омбудсман. Каква е предисторията и какво развитие може да се очаква по тези твърде важни за обществото теми – тази седмица слушаме втората част от коментара на Пламен Асенов.

Темата за референдума по въпроси, свързани с изборното законодателство, който бе подкрепен с 570 хиляди подписа и като предложение беше вкаран в парламента от президента Росен Плевнелиев, неочаквано за мнозина, не получи предвижданата подкрепа. На практика референдумът всъщност бе бламиран, защото от трите въпроса, формулирани от президента – за въвеждане на задължително гласуване, за разширяване на мажоритарния елемент в изборите и за въвеждане на електронното гласуване, първите два бяха изцяло отхвърлени.
Това отново доведе до някои търкания в управляващата коалиция, конкретно и за пореден път – между ГЕРБ и РБ, в опит да се изясни въпроса кой за какво е гласувал и какво точно е имал предвид, когато е казал еди какво си по темата. Това обаче е дребен ефект, който вероятно ще отшуми като лятната жега. Президентът Росен Плевнелиев също се показа силно засегнат от неочаквания за него резултат, а мнозина коментатори сякаш наляха вода в неговата мелница, като проплакаха за провала на референдума.
Големият въпрос според мен обаче е защо президентът изобщо се ангажира с каузата на този референдум, който под булото на уж най-демократичния инструмент – допитване до народа, прикриваше всъщност потенциал за доста недемократични или дори антидемократични решения и действия.
Какво имам предвид?
Първо, 25 години поред тук общественото доверие в политиците и политиката спада ли спада, спада съответно и изборната активност, която понякога дори поставя под съмнение самите резултати от даден вот. Но някак си, вместо да види гредата в собственото си око и да я извади за общо благо, тъй нареченият „елит” предпочита да търси механични решения – класически пример за което е въвеждането на задължително гласуване с цел повишаване на активността.
Второ, като цяло, българското общество страда от липсата на добро разбиране за свободата, нейните измерения и функции, начините за нейната реализация и цената, която се плаща за нея. Особено с цената то изобщо не е съгласно.
Доказателствата за казаното са много – например силното отчуждение, което властва сред хората в България, почти пълната липса на реално местно самоуправление, а това, което съществува под такова име е всъщност само параван, с който се прикрива другият огромен проблем – твърде силната централизация на държавата. Тя се държи в този вид, независимо каква е политическата ориентация на вчера, днес или утре управляващата партия. Още много неща могат да се изброят в подкрепа на казаното, но и това е достатъчно.
Трето, българското общество е доста неграмотно в прекия, класическия смисъл на думата, а по отношение на политическата си грамотност пък е на нивото на маймуна в космически кораб. Поредното доказателство за първото твърдение е фактът, изнесен наскоро в едно проучване на агенция „Алфа рисърч”, че 5 на сто от българите никога не са прочели нито една книга през живота си, а други 25 на сто дори и някога да са го направили, никога не са повторили и нямат намерение.
Политическата неграмотност пък си личи от начина, по който с постоянното възпроизвеждане на погрешен избор в ляво, българите сами пречат на собственото си развитие. Или по начина, по който се доверяват на откровени популисти и популизми. Пример – изключително фалшивата идея на Симеон Сакскобургготски, че двуполюсният политически модел е вреден за България, довела до сегашното насипно състояние на политическата ни система.
Но да не влизам в повече подробности. Важното е, че идеята как точно такова общество ще се избави от проблемите, ако използва по-често инструмента на пряката демокрация или гласува мажоритарно, както се казва тук – „гласува за личности”, е изключително неправилна и безперспективна. Няма как в България да има толкова значими личности, които да са подходящи за мажоритарен избор, но изобщо да не са подходящи за пропорционален. Това е нелепо. Така че трябва да си дадем сметка как при засилване на мажоритарния елемент в гласуването всички сме изправени пред реалната възможност парламентът да се напълни с хора като Азис, Черната Златка, Мара Отварачката и прочие маргинални фигури, приемани за твърде велики в твърде широките маргинални български среди.
Още по-лоша е ситуацията с въвеждането на задължително гласуване, неговата логика изначално е сбъркана. Първо, самият характер на демократичното общество изисква да се разширяват правата на гражданите, а не да се разширяват задълженията им. Освен това – представете си, че на референдума гласуват 51 процента от избирателите и 51 процента от тях подкрепят задължителния вот. Така ще се окаже, че 100 процента от българите насила ще бъдат пратени до урните заради желанието на около 26 процента избиратели, които ще реализират нещо като диктат.
Ето защо според мен орязването на двата въпроса за референдума всъщност беше добра новина и едно от добрите решения на този парламент – нещо, с което той не може често да се похвали. Особено ако имаме предвид пък последвалия направо скандалния таен вот, при който Мая Манолова от БСП, един от политическите тарани на социалистите и на задкулисните сили, които управляват тази партия, се оказа избрана за омбудсман.
Трябва да се признае, че, заради своята парадоксалност, това решение на народното събрание ще остане като поредният паметник неръкотворен в българския политически фолклор. Първо, самото гласуване се проведе тайно, макар в това да няма никакъв смисъл, когато се избира точно една от най-публичните фигури в държавата. Второ, опозиционната лява БСП реши да се отърве от проблемите, които на самата нея носи Манолова и я издигна за омбудсман, независимо, че е наясно колко тя е неподходяща за поста. Трето, най-неочаквано управляващите от ГЕРБ взеха решение, че като партия няма да подкрепят никой от двамата кандидати, а депутатите им ще гласуват, както се казва, „по съвест”.
И те гласуваха, но очевидно съвестта на доста от тях им подсказа – странно защо – да изберат един яростен политически противник, причинил им през годините сериозни неприятности. При това, да го предпочетат пред Константин Пенчев, досегашния омбудсман, вече доказал, че е подходящ за поста. Имам предвид например базисното изискване общественият защитник да притежава име на стабилен, самостоятелен, сговорчив и едновременно с това твърд в позициите си човек, на обединяваща фигура, на някой, способен да защитава интересите на различни хора, включително такива с различни от неговите политически пристрастия.
Мая Манолова е депутат вече в три поредни парламента, но с цялото си поведение досега тя е доказала точно обратното. И, въпреки веднага заявеното от гражданското общество недоверие, по волята сякаш на поредната порция неведоми интереси и криви пътеки на българската политика, Манолова получи поста.
С което акциите на институцията омбудсман рязко се сринаха на българската политическата борса.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com