Личният живот на публичните личности

Когато някой е известен – и в резултат от това модел за подражание – често се приема, че той може да бъде напълно лишен от защита на личния живот. Така ли е?
Понякога съществува преобладаващ обществен интерес. Тогава може да има основание за намеса в частното. Отделен въпрос е, че дори информация, която няма характера на частна, не се предоставя на обществото (дългият път до трите нули на Пеевски) –  но това е предмет на друг разговор.

Тук темата е жълтото: когато намесата в частното продава.

Истории по темата.

I.

Първата е от Обединеното кралство, иска се  съдът да наложи мярка забрана за публикуване на подготвен вече материал, искането е от засегнатите лица.

Известен и успешен спортист, който има отговорни постове в своя спорт , участва и в реклами, от две години е женен. Преди сватбата си той е имал друга приятелка, която иска да разкаже историята на връзката си със спортиста. Семейството не иска: смята, че това са лични отношения.

От медията се опитват да покажат, че съществувала нужда да се изяснят нещата, защото бившата приятелка е наранена от лицемерието около цялата ситуация – поради което съществувал значим обществен интерес.

Както и друг път, става дума за баланс между правото на аудиторията да знае и правото на защита на личния живот.

Решението от 1 август 2015 по делото AMC and KLJ v News Group Newspapers показва, че

• лицето има оправдано очакване за защита на личния живот;
• сексуалният живот на едно лице, независимо дали то е свързано с преходна или по-трайна връзка, е по принцип защитен;
• намесата в личния живот не е пропорционална – като се направи преценка има ли предвидена от закона цел;
• не се доказва, че историята вече е в публичния домейн.

 

II.

Втората история  е от България.

Става дума за решение на Комисията по журналистическа етика по казус, предизвикан от предаването Папараци.

Не става въпрос нито за спорт, нито за секс, но въпросът е подобен: ако е общоприето, че публичните личности имат нисък праг на защита на личния живот, колко нисък е този праг и има ли случаи, в които правото на защита на личния живот има предимство пред правото на аудиторията да знае.

Според КЖЕ  и публичните личности имат право на защита, a в случая има   нарушение на Етичния кодекс на българските медии. Намесата в личния живот не е пропорционална. Аргументите са в решението.

Това е тема с продължение, очевидно ще се говори още – предвид особеностите на българската медийна среда.

 

III.

Третата история е от Франция: намеса в личната сфера с фалшива информация:

стана известно решението по делото  Леонардо Ди Каприо срещу Oops!  (DiCaprio v Oops!) за публикация, според която Риана е бременна и той е баща, но не иска бебето. Информацията е невярна, а заедно с това  е представена като  ексклузивна.

Историята силно напомня модела, възприет и у нас (Шок! Невероятно! Сензация! Фотобомба! – последвани от фалшивки).

 

IV.

Накрая – отново от Обединеното кралство: защита на децата:  Клуб Z пише: оставете на спокойствие принц Джордж,  той е едва на две години.

 

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2015/08/14/privacy_public_fig/

Свързани новини: