Освен наистина впечатляващата 3D визуализация на всички изпитания на ядрени (в това число и термоядрени) бомби ще ви предложа и бонус от друга 2D визуализация, която, обаче, дава много повече информация, за всяко конкретно изпитание. И&n...

Граничните постове с бодлива тел и бетонни заграждения са реалност не само за палестинците в Западния бряг и Ивицата Газа, макар това да е най-известната стена в Близкия изток и може би най-обсъжданата след Берлинската стена. Националните държави в Близкия изток все повече се насочват в търсенето на строителни фирми, специализирани в строежа на гранични пунктове, в опит да задържат границите си в здрав юмрук. Граничните стени са нарастващ Повече [...]

За годишнината от потъването на атомната подводница „Курск” днес в Русия се мълчи така, както преди 15 години току-що възседналият огромната страна Владимир Путин се опита да запази позорно мълчание за трагедията насред надигащия се гняв на руснаците. Новоизпеченият стопанин на Кремъл се кри два дни, но острите медийни реакции го извадиха от малодушното му състояние и той бе принуден да надене маската на публичната скръб.

Последвалите събития, които поставиха началото на войната на Путин срещу свободата на словото, защото беше вбесен от критичността на журналистите, доведоха до днешното състояние на смачканата свобода в Русия. Руският публицист Виталий Портников коментира тази тема в статията си , преведена за ivo.bg от Васил Костадинов.

Happy Putin

Коментращите безумния указ на Путин за засекретяване на загубите при специални операции в мирно време, обръщат внимание предимно на необявената война на руския режим срещу Украйна. Но има нещо символично в това, че Върховният съд на Русия потвърди законосъобразността на постановлението точно когато се отбелязва годишнината от трагедията с подводницата “Курск”. В действителност, Путин неуморно изгражда държава, в която тя не би потънала. По-скоро – никой не би узнал.

А разпространяващите антируски слухове биха се изпращали до не толкова далечни места съгласно мирновременните закони.

Загубата на “Курск” е знаково събитие от първия период на президентството на Путин. Доколкото втората чеченска война започна още при Елцин, в действителност “Курск” е първият случай, който ясно – без никакъв намек – ни показа, “ху из мистър Путин”. Господинът се оказа безпощаден и некомпетентен, човек за когото животът на съгражданите не струва пукнат грош, готов да жертва живота им само за това заобикалящите го да продължават да вярват в престижа на месомелачката, гордо наричана руски флот.

Да, през следващите 15 години господинът потроши за модернизация на месомелачката милиарди петродолари – което ще бъде в крайна сметка една от причините за икономическия колапс на днешна Русия и евентуалното и изчезване от политическата карта на света. Нещо повече, той се грижи никой повече да не посмее да го попита какво става с подводницата. Нищо за нея, не е имало подводница, не е потъвала.

Затова прес-часовникаря на Путин е прав когато казва, че указът не се отнася за Украйна. Указът е за Русия – ние веднага осъзнахме това. Сега господарите на Русия могат да убиват безнаказано, да потапят, да душат, да взривяват – никой не ще узнае. Това беше специална операция в мирно време. Вземете тялото, подпишете се. Гъкнеш ли, че нещо не е наред – в затвора. Въпроси? Няма въпроси.

Руснаците вече са живели така – в съветско време. Самолети не са падали, подводници не са потъвали, военни конфликти с участието на “доброволци” не е имало. Единственото голямо нещастие беше преждевременната смърт на престарелите членове на Политбюро – напускайки ни, тези прекрасни хора с ордени и награди, ни караха да се замислим, че в безкрайно щастливия живот на съветския народ има не само героизъм, но и истинска скръб.

С този указ Путин просто връща Русия в това незабравимо време. Трябва просто да се научим да бъдем щастливи – нищо и никога няма да потъне, няма да се разбие, няма да се взриви. Заложниците ще бъдат избити заедно с терористите, потъналата подводница няма и да си помислят да спаят, “доброволците” ще бъдат оставени за спомен на украинците и на други врагове, които Русия смята да напада – но вече без знанието на руснаците. Ще живеят със синдрома на щастието, усмихвайки се пред телевизора и радостно посрещайки Киселев, Соловьов и самия Путин, докато в един прекрасен ден телевизионното излъчване не започне с “Лебедово езеро” или Втората соната на Шопен.

И щастието отново ще свърши.

Виталий Портников

14.08.2015г.

grani.ru

Share on Facebook