Само преди два дни руският външен министър Сергей Лавров ( и вътрешен номер две или три в неофициалната йерархия на Кремъл, според западни анализатори ) се изказа в стила на германската по рождение руска императрица Екатерина Велика, възприела от Петър Първи завета за руска експанзия на югоизток върху платформата на покровителството над половин Европа по православно-славянска линия. Русия иска представител на Източна Европа да оглави ООН, каза Лавров и с това дискредитира всеки кандидат с подобно потекло като евентуално руско протеже.

Дали Източна Европа е съгласна Русия да играе ролята на „закрилница” отново, както е било през 19-ти век, което е довело до руски агресии и окупации, базирани на тази претенция за покровителство над народите от тази част на континента?

Наистина ли днешна Москва си вярва, че след катастрофалния си успех в окупирането на Крим ще може да разпростре своето мислене от 19-ти век и върху днешна еманципирана от руската имперска мегаломания нейна бивша „сфера на влияние”?

Днес вече самият Путин демонстрира, че демаршът на Лавров не е просто някаква случайна имперска лига, потекла от устата на хищника при мисълта за вкусния обяд, който му бяга напоследък.

В едно от онези интервюта, които вече десетилетие и половина няма как да са случайни в страната да удавеното в Баренцово море свободно слово, Путин днес заявява апетит за нова прегръдка на руската мечка с троянското й пони България, оприличавано до скоро на прозападна блудница от близките му шовинистични слуги като Жириновски и Рогозин. Путин декларира без никакъв видим повод пред агенция ТАСС желание за близки отношения с България въпреки членството й в НАТО.

Кой ли ще да е невидимият повод, освен видимото съглашателство на премиера Борисов, демонстриращ несъгласие със западните санкции, паднал на колене пред Путин като невинен субект на европейския натиск за присъединяване към тези санкции?

Проблемът с руската мечка е в това, че тя е хищник, от който отделен човек не може да избяга нито по суша, нито на дърво, нито във вода. Срещу нейната лакома прегръдка помага само колективната отбрана.

Share on Facebook

„Дойче веле”, единствената западна радиостанция, закрила българската си секция поради отпадналата нужда демократичността на България да бъде подкрепяна от подобна институция, но запазила свой сайт със същата насоченост в интернет, публикува отлична статия за НРБ. Тя громи лъжите за съветските бонуси за поробената българска колония, изчислени в тонове злато.

Статията обиколи де що има прозападни български сайтове в интернет.

От информативна гледна точка статията на уважаваните колеги не казва обаче нищо ново. Това не е упрек към „Дойче веле”- напротив, комплимент е. Тя показва колко важно е източникът да не е български, което означава у нас, че той е безспорен, авторитетен.

Колегата Христо Христов, единственият български автор, предизвикал международна новина със своя книга ( цитирана от световните агенции по повод разследването му за убийството на Георги Марков ), е написал с позоваване на документи десетки пъти повече факти по същата тема.

Обаче кой е някакъв си Христо Христов в очите на завистлива България?

Друго си е „Дойче веле”, потънала сред вълните на проруския пропаганден потоп алтернатива на демократичната подкрепа за България отвън. Тя има предимството да е чужда медия, т.е. безопасна конкуренция в дребнавото боричкане, която не застрашава ранимото его на нашенците, ревниво следящи някой себеподобен да не вземе да се открои. Поради което чуждото откривателство на „топлата вода” на наша територия води до изблик на горещо признание в страната, която има порока да не е родила свой пророк.

Share on Facebook

За глашатай на тази смъртоносна заплаха премиерът Борисов е проводил тази сутрин в бТВ съветника си по прикриване на корупционни практики и всезивестен димкаджия Яне Янев. Умопомрачително интервю на доказана подлога на организираната пре...

Преди няколко седмици, на 25 юли, тунизийските депутати приеха нов "антитерористичен" законопроект. Законът беше приет след три дни дебат от 174 депутата, като само 10 се въздържаха, а нито един не гласува против. Подмяната на закона от 2003 година за борба с тероризма беше в полезрението на правителството за повече от две години, но въпросът беше отложен многократно поради раздори между политическите партии. След атентата в Националния музей Повече [...]

На 10-ти август 1920 г. Европа разделя  Османската империя.  Въпреки че Севърският договор (Севр е името на парижкото предградие, където е бил подписан) е бил в сила около година, последствията от него  са осезаеми и до днес. Преди 95 години, събралите се в една порцеланова фабрика в парижкото предградие Севр, европейски дипломати подписват споразумение, чиято цел е да се установи ред в Близкия изток в резултат на продължаващото разпадане на Повече [...]

В краят на миналия месец па(т)ри(оти)чният лидер Валери Симеонов публикува на сайта на Народното събрание Отчетен доклад (предварителен) за дейноста на ръководената от него временна комисия, за разследване на батака в енерГЕПИката. (Всич...

Най-малко 40 мигранти загинаха в Средиземно море

Димитър Марков, ЦИД: Пострадалите от полицейско насилие трябва да могат да се оплачат не на полицията, а на друг орган

Ражданията със секцио са нараснали с над 40% заради липса на информация

Понеже имам собствен прочит на събитията и мога да си позволя тази самостоятелност в ivo.bg, ще върна читателите към новината, която както нищо друго ядоса Борисов за цялата история на неговия политически възход и предизвика публичната му истерия в ефира на Нова тв, проявена по негова инициатива. Става дума за телефонното му обаждане в сутрешния блок на телевизията на 17 юни миналата година, за да ме нарече „идиот” по повод това, че в същото студио ден по-рано цитирах написаното от мен в „Премиер на РъБъ”: Борисов е бил посъветван от Пеевски да си подаде оставката на 20 февруари 2013 г.

Защо това толкова много разгневи премира, че мнозина наблюдатели определиха реакцията му като най-забележителното му изригване пред публика откакто той играе за нея? Не можеше ли да подмине с обичайната началническа надменност репликата на един толкова презиран никаквец, който дори не заслужава, според него, да бъде споменаван с името му? Хем не заслужава да бъде споменаван поименно, хем пък получава височайшото премиерско внимание да бъде руган лично в националния ефир с обидни ( за един премиер) квалификации?!

Отговорът, който се налага да повторя в светлината на развиващите се и разкриващите се все повече съзаклятнически отношения на Борисов с ДПС, е: уцелил съм го в десетката така, както Първанов с онзи въпрос от 8 октомври 2006 за мезонетите, провалил една кокошкарска семейна далавера, но предизвикал асиметричната реакция на държавния глава така, сякаш беше въпрос на живот и смърт за него. Защото също го уцели в корупционната десетка.

Доста хора у нас и в чужбина знаят „дълбоката тайна” , свързана с връзката на Борисов с главния руски наместник в България Валентин Златев. Отдавна е разконспирирано съзаклятничеството им с Георги Първанов през годините на задкулисното им сътрудничество при подялбата на порциите в политиката и икономиката. Инкорпорирането след разкоспирирането го доказа: Първанов публично си получи дивидентите с участието в корпорацията „Борисов” наречена „втори кабинет” на Борисов.

Заиграването на Борисов с Доган и с посочените от него регенти за управление на натрупаните дивиденти обаче беше най-интимният секрет на човека, упълномощен да управлява колкото се може по-дълго и с кого ли не, само и само да се държи правилно на конците, които се прави, че дърпа. И когато конецът „Пеевски” се скъса в ефира на Нова тв, Борисов изрева като ранена в сърцето хетера, загуби равновесие като изненадан от насрещен вятър въжеиграч. Издаде се.

Кой всъщност е по-отдавна близък до началството на Петата колона в България: юношата Пеевски, приближен от невръстни години до дон Илия Павлов , бос на всемогъщата проруската корпорация Мултигруп или доведеният по-късно син на задкулисието Бойко Борисов?

Измина повече от година. Днес вече не е възможно сюжетът от харема да бъде прикриван с вестникарски смокинов лист, нищо, че медийните евнуси, петимни иначе да воайорстват ( но само с разрешение на султана) се правят, че не виждат лъсналите срамотии . Султанът подготвя смяна на тактиката: вместо да се крие, започва да си ги показва. Отваря си шлифера, за който призовава да го хванат, когато са го хванали в някоя лъжа.

А „идиот” съм вече не само аз, а и всички, които съзаклятниците правеха на идиоти.

В редките случаи, когато някой попита в ефира Борисов защо медиите на Пеевски ( отново) демонстративно го обгрижват и косъм не дават да падне от остриганата му глава, премиерът се гаври в присъщия му бандитски арогантен стил, отговаряйки нападателно с чувство за безнаказаност: щял да поиска от тези медии да пишат вече лошо за него.

Във все по-честите случаи, когато депутатите на Борисов ( за които той по вече стар навик говори като за свои крепостни селяни) прибягват до спасителните услуги на ДПС в гласуването на онова, което Борисов е решил за правилно, той обяснява: няма нищо странно в това, ние така си гласуваме с всеки и с всички, когато трябва.

Но както при всяко обезчестяване, така и в разголването на похотливата истина чрез преследването на властта „на всяка цена”, винаги има първи път. Не се беше случвало още Борисов публично да се съюзи с ДПС предизборно, но и това стана.

ДПС застава зад кандидатурата на новозагорския кмет Николай Грозев от ГЕРБ, който ще се бори за трети мандат – съобщи областният лидер на ДПС Мустафа Мустафов, цитиран от „Труд”.

„ Решението е взето на събрание на общинското партийно ръководство. То е прецедент, тъй като за първи път в региона хората на Ахмед Доган и на Лютви Местан ще се явят в един отбор с партията на Бойко Борисов.

“Времената се менят” – лаконично коментираха от ДПС в Нова Загора. Подкрепата със сигурност ще налее гласове в полза на Грозев при предстоящата битка за кметския стол в 40-хилядната община. ДПС има огромно влияние в 6-хилядния ромски кв.”Шести” в Нова Загора, където хората самоопределят произхода си като турски.

Подобно е положението с ромското население в едно от големите села на общината – с. Баня. Самият градоначалник Грозев се счита за един от фаворитите на ГЕРБ заради активната си работа по европроекти за подобряване на инфраструктурата и разкрасяването на града”.( Труд)

„Времената се менят”? Това е перифраза на знаменитата констатация на великия комбинатор Остап Бендер „ледът се пропука”.

Остава да видим как ще продължат да се менят времената по време на танца на ДПС и Борисов по пропукания лед.

Share on Facebook

Специално за Под тепето – http://podtepeto.com/defile/kak-da-napravim-zhivota-si-oshe-po-gaden-otkolkoto-e/

Много обичам да давам съвети.
Особено такива, които хората и без това следват, независимо дали са ги прочели или не. По този начин винаги се оказвам прав за бъдещето, а това е особено полезно за самочувствието – нали като всеки българин и аз за едната чест живея. Както е писал поетът Стамболов – „не щеме ний богатство, не щеме ний пари”…..
Признавам все пак, че не винаги успявам да достигна онези висоти на мъдрата мисъл и слово, които бих искал. Този път обаче май наистина уцелих ваксата – струва ми се, че няма как да ви дам каквато и да било умна идея, свързана с гадното развитие на гадния околен живот и от това той наистина да не стане още по-гаден.
Да започнем от сутринта. Или от сутринта на изборите.
Предлагам на местния вот през октомври да си изберем такъв кмет и такива общински съветници, които веднага ще закупят за отдел „Чистота” далеч по-шумни машини за прибиране на градския боклук от сегашните. Както и ще дръпнат времето, в което те плъзват като шумни хлебарки поне с още половин-един час по-рано.
Защото това в момента си е чиста лиготия.
Наистина, камионите на „Чистотата” – поне в Пловдив – са от онзи вид, който вие като космическа совалка, която се опитва да излети и да кацне едновременно. Но в пет сутринта това се оказва твърде недостатъчно, за да бъдат събудени по-безсъвестните граждани. Или по-държеливите на шум. Или хитреците, които си купуват тапи за уши. Те продължават най-безотговорно да си спят, вместо да отворят прозореца и да наругаят кмета.
А един кмет ако не го ругаят гражданите от рано сутрин, какъв кмет е!
Смятам, че към сегашния звук на совалка, за по-голяма ефективност на гражданското пробуждане, бъдещите общинари могат да прибавят например и детонации на ръчни гранати. А общият процес пък може да се озвучен от вградени в машините мощни уредби, по които да слушаме бодрата „Ода на радостта”.
Така, де, всички трябва през цялото време да сме горди, че сме европейци, не само когато ни е изгодно.
Някой по-малко умен от мен съветник би предложил също да се пуска по уредбите шум от броене на банкноти. Да, макар и по презумпция по тих, на този сакрален звук дори честното българско ухо няма как да устои и ще събуди прилежащия му гражданин.
Обаче аз не препоръчвам тази идея.
Има опасност някой хлевоуст човек да пусне приказка, че всъщност слушаме как отделни недобросъвестни представители на общинската администрация броят пари от получени комисиони по различни сделки. Например – за закупуване на нови моторни метли за градската „Чистота”.
А подобни клевети не подпомагат развитието на местното самоуправление, напротив, вредят му.
Другата стъпка, която може да бъде предприета от бъдещата общинска администрация, но вече като активно мероприятие, съвместно с местната дирекция на полицията, прокуратурата, съда и прочие компетентни институции, е ориентирана в посока да се вдигне авторитета на онези автомобилисти и мотористи, които си устройват гонки по градските улици и да се повиши доверието на целокупното гражданство в тези храбри деца на страстта.
Както се знае, те са добри, почтени младежи, наши момчета, които са напълно невинни пред закона, защото самият закон не смята гонките за незаконни. А в демократичното общество, както се знае, щом нещо не е напълно незаконно, значи е напълно законно. Така де, в българския вариант на демократичното общество.
Но, както и да е, няма да спорим. Знам само, че в този случай здравата логика, свързана със законността, води към следното недвусмислено заключение – докато задоволяват невинните си страсти да се гонят по пътя, тези наши момчета съвсем законно убиват разни чужди хора наоколо.
Е, какво да ги правиш, деца, не е нещо сериозно, ще им мине.
Като пораснат и поумнеят – ще спрат да убиват!
Добре де, отклоних се малко от съвета, който имам намерение да дам в тази посока. А той е следният: община Пловдив да издаде разпореждане, че гражданите, които живеят на „Санкт Петербург”, „6 септември”, „Източен”, „Цар Борис ІІІ Освободител” и други най-големи булеварди, са длъжни да се събудят в полунощ, да излязат от вкъщи, може и по пижами, и да аплодират чутовните онези херои, качени на форсирани до дупка автомобили и мотоциклети.
Те, от своя страна, трябва да приемат овациите, било като празнично „пилят” гуми /но с разрешената от закона скорост/, било като се вдигат на задно колело, било като се блъскат един друг самоотвержено /но без да прекаляват със саможертвата/, било като се засилват срещу тълпата, но спрат току пред нея.
Така жертви на гонките повече няма да има. Почти никога.
Цялата тази процедура обаче задължително трябва да се извършва под зоркия поглед на полицията. Имам предвид – цялата процедура по извеждане на гражданите от леглата им и следене дали аплодисментите им са достатъчно искрени. Защото знаете ли колко крехки са душите на гордите автомобило-мотористи и колко жестоко наранени се чувстват те от факта, че посред нощ, когато надуват машините си до възбог и правят опасни за живота циркови номера по градските улици, никой не им обръща истинско внимание, не ги гледа, не се възхищава на способностите и уменията им. Само ги псуват.
`Ми нали те правят всичко именно за радост на обществото, пък обществото – нула внимание.
Лошо общество такова!
Другото ми достойно предложение към бъдещата общинска администрация и местния парламент е в града да бъде абсолютно забранено да се строят гаражи, абсолютно забранено съществуващите гаражи да се използват по предназначение и абсолютно разрешено – не, а задължително, автомобилите да се паркират по тротоари и градинки.
Ама не скромно, свито и страхливо да се паркират, така че да заемат само част от свободното място, както става сега в някои случаи. Не, целта е да се постигне пълно градско безтротоарие и безградинковост за гадните пешеходци, които с присъствието и претенциите си направо изнервят горките шофьори. Целта е вместо в град с чист въздух и здрави хора, Пловдив да се превърне в най-големия автомобилен град в България, в град, където хората ходят и до кенефа с колата си, в град, където не се лигавим да си мислим, че всички сме били пешеходци, преди половината от нас да станат автомобилисти.
Аз лично отдавна се чудя например защо Бог ни е надарил с тези грозни крака, които, при това, понякога намирисват не особено представително, а не ни е създал направо с прекрасни автомобилни педали, вместо долни крайници. Има възражение, че в този случай крайниците би трябвало да се увеличат на брой до три, което би създало известни инженерни неудобства и за Твореца и за Творението. Но това не е вярно, спокойно може и да си останат стандартните два.
Така, де, съединител и газ стигат – защо му е на луд човек спирачка!
Да, колкото и да са божествени създания, избраниците ни в местната община няма как вече да поправят тази божествена грешка с педалите на краката. Но все пак те имат в ръцете си достатъчно законови инструменти, та да облекчат тежкото положението на шофьорите, като ги предпазят от пешеходци, които непрекъснато се блъскат в тях и подло умират.
Друг класически начин да си създадем повече проблеми, отколкото си имаме, е общината да задължи строители и инвеститори да работят поне два пъти по-шумно, мръсно и бавно от сега. Ако всеки идиот, на когото му хрумне да строи барака в двора, не затвори изцяло поне своята улица и не създаде проблеми за всички най-малко на две съседни, той да се глобява строго.
Ако реже плочи или използва някакви други виещи до възбог инструменти, то непременно да върши това в следобедните часове, отредени от Господ за сиеста. Ако ще пудри цялата околност с цимент, азбест и други прахообразни, то да не се стиска, а да го прави в количество, достатъчно мирно преминаващите граждани да хванат силикоза за радост на Здравната каса.
Иначе общината ще му потърси отговорност.
Сещам се за още много начини, по които може да се поправи околният ни свят към по-зле. Например да се издаде общинска наредба, че всеки автомобилист трябва да слуша издута до дупка чалга, та да се подобри допълнително градската звукова среда. Може да се задължат всички собственици на зли кучета да ги водят на разходка без каишка. Добра идея според мен също е бъдещият кмет на Пловдив да назначи за заместник кмет по всички въпроси тъй наречения дядо Николай. Няма да обяснявам защо, но съм сигурен, че от това градът ще цъфне. А може и да върже.
Ако тези мои умни предложения все пак не ви харесват, съветвам ви на местните избори през есента да изберете не такива управници, които ще ги следват, а съвсем други.
Къде ще ги намерите, вече си е ваша работа.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Върховният съд на Кънектикът обяви смъртното наказание за противоконституционно

Awesome and easy to make origami ships for coloring. You need a square-shaped sheet of paper. After you...