Пътят към Копенхаген (1 част на Екскурзия из Скандинавия)

Влади тръгва на екскурзия из скандинавските страни. Днес ще минем пътя от София до Копенхаген с миниатюрен бус. Какво му се случи ли? Приятно четене:

Екскурзия из Скандинавия

част първа

Пътят към Копенхаген

С този пътепис ще се опитам да пресъздам атмосферата и светлината, в която видях посещаваните от мен страни, градове и забележителности. Няма да пиша нищо, което вече е писано по темата или съм прочел в интернет. С по едно изречение ще споделям важните неща (исторически събития, географски понятия и интересни неща и места, за които научих, но не можах да видя. За тези, които имат повече време да обикалят по тези места.). Останалото всеки може да прочете.

Ранно съботно утро. 27. 06. 2015 година.

Пристигам в София рано, за да имам време да се настаня и да си свърша някои неща, за които не ми остана време в моя град. Прохладен ден.

Централна гара в София в ремонт

Гардероба, където си бях намислил да си оставя куфара, докато си намеря хотел – не работи. От всички страни бръмчат строителни техники. Отвсякъде ми подвикват разни закъсали търговци на куп ненужни ми неща, предмети и услуги – купи си това, предлагаме ти онова, такси искаш ли… Аз много добре знам защо съм тук и какво търся.

Булевард Витоша в ремонт,

ограден от всякъде. Изхода на метрото при Сердика откъм ЦУМ – затворен… Е, от всичко се вижда, че

столицата е в ремонт

Още един повод да напуснем страната за малко и да се върнем, когато ремонтите приключат. А къде ли ще отидем през това време? Някъде много далеч. За повече дни. Тръгваме на следващият ден – 28. 06. Ще пътуваме цели 15 дена, при това на север.

Към прохладните скандинавски страни. Ще ги обиколим всичките.

Бях си намислил един хотел, близо до стадион Васил Левски, от където ще тръгваме на другият ден. Намерих го, но стая ще може да има след 14 ч. Оставям си куфара там и отивам да си върша нещата.

Търсим скандинавска валута

Много трудна работа – в едната банка нямат една валута, в другата нямат друга, в третата нямат изобщо. Една част – затворена – събота е все пак. И започна едно лутане, едно търсене. С големи трудности успях да си взема нужните ми норвежки, шведски и датски крони. С останалите левове си взех и малко евро, а една част от парите си сложих на дебитна карта – за да си имам от всичко по малко – и за Сърбия, и за Унгария и за Чехия. Пътуването започва на следващият ден. Трябва да имам всичко. Купувам си и очила за четене – недовиждам дребните букви в картите на градовете.

Отивам си към хотела, за да се настаня… Да, ама през това време човека, който е трябвало да освободи стаята си направил резервация от леглото през интернет за още една вечер. Няма да се спи тук… Най-любезно ми предлагат друг хотел, също наблизо. Извикват ми такси, казват му къде да ме закара, обаждат се на човека от този хотел да ме посрещне и така.

Хотел от Орлов мост в посока Цариградско шосе, от лявата страна в локалното платно. Много добре закътан, нов, ако не го знаете, няма да го намерите. Настанявам се и излизам на вечерна разходка. Оживена съботна вечер.

По улиците на София имаше парад на ЛГБТ

(няма да пояснявам какво е това). Но ми беше много интересно – тъкмо тръгваха от Орлов мост – едни такива накичени със знамена, с обици, със забавни очила и прически, с шарени дрехи, с много усмивки и добро настроение. И ми стана много интересно – присъединих се към участниците и минах след тях по цялото трасе. После пих по една бира с картофки наблизо и към хотела. Интересен хотел. Чисти стаи, с обща трапезария – всеки може да си приготвя храна. Имаше интересни и раздвижени канапета, масички, възглавнички и един голям телевизор, плосък екран. Време е за сън.

Ден първи. 28. 06. 2015.

Ранно ставане. Без да закусвам, тръгвам с куфара на колелца, дърпам си го полека и се отправям към стадион Васил Левски, от където

тръгваме в 8:00 ч

Още от сега забравям да свърша важни неща. А и всеки ден ще разбирам, че продължавам да забравям и ще се случват доста непредвидени неща. Добри и лоши.

На мястото за среща с групата имаше и още една малка групичка с раници еднодневки, също тръгнали на някъде. Идва един автобус. Малък. Около 30 места. Помислих си, че това е автобуса за малката група. Но после дойде още един (по-голям…, в който се качи малката група…). За нас остана малкият… Да, да,

удивително малък автобус за Скандинавска екскурзия

Но това е положението. Ние сме 21 пътника. Да видим какво още ще се случи. Багажът ни не се събира в малкото багажниче. Половината куфари остават на пътя. Шофьорите пушат по една цигара и умуват какво да правят. Следва пренареждане. По-големите куфари влизат първи, по- малките около и върху тях. Всичко останало – в салона на автобуса – по свободните седалки, под седалките, над седалките – кой където си намери място. Мрежички на облегалките няма. Хладилник май също нямаше – все топли неща пихме по пътя.

Оказа се, че

с този автобус ще пътуваме два дена до Берлин,

където към нас ще се присъедини групата, която пътува по самолетният вариант – един ден след нас с полет до Берлин.

Тръгваме. За днес имаме около 900 км.,

до Братислава. Времето не беше много дружелюбно първият ден. Проспивам пътя до границата. Едва тогава се сещам, че не съм активирал роуминг. През това време минахме първата проверка и

вече сме в Сърбия

После и втората – удивително бързо. Добре, че ни дадоха 20 минути почивка на първото място, на около километър след границата. Та буквално преди да изляза от покритие с мобилният оператор, активирах роуминга със всички страни по трасето – може да ми се наложи да го ползвам. Проспивам и останалата част от пътя –

събуждам се преди Белград –

винаги ми е било интересно да гледам как се развива този град и как магистралата минава през целият град и извежда до разклона за Нови сад и Суботица, без нито един светофар. Разглеждам града, мостовете над реката и после продължавам да спя до следващата граница и после до средата на

Унгария

Доста пъти съм го минавал всичко това, за да има какво да гледам. Вече минава обед, времето е дъждовно, много дъжд се изсипа през този ден, но ние се надявахме да се оправи на следващият ден, когато ще разглеждаме Братислава.

Маршрута накратко –

София – Белград – Нови сад и Суботица до Братислава. От там Берлин – Рощок – Гедсер – Копенхаген – Хелзингьор – Хелзинборг – Гьотеборг – Осло – Ардал – Гудванген – Берген – Осло – Стокхолм – Хелзинки – Стокхолм – Грена – Малмьо – Родби (Rodby) – Путгартен – Берлин – Дрезден – Будапеща – София.

А това, че сме били в някои градове по два пъти на отиване и на връщане не означава, че сме видели всичко.

Пристигаме в

Братислава

надвечер. Правим малка обиколка от околовръстното през града, докато си намерим хотела. Той се намира на една тясна улица, точно под замъка. Казва се Hotel Ibis (Bratislava Centrum): http://www.accorhotels.com/gb/hotel-3566-ibis-bratisava-centrum/index.shtml

И е на пешеходно разстояние до центъра. Точно пред хотела се спускам по една малка улица и съм на

Hodzovo Nameste. Малко по-надолу е Kollarovo namesti.

Вземам си карта на града от хотела и тръгвам на разходка. През площада и по една малка уличка наляво – имаше няколко бирарии, и ресторантчета. После се върнах до хотела (за да не се загубя). Ползвах малко интернет във фоаето на хотела, стана ми топло, махнах си ризата. Реших отново да се разходя в друга посока.

Тръгвам, но ризата остава на стола. Вървя надолу. Чувам стъпки зад гърба си, но не се обръщам. Стъпките станаха все по отчетливи и все по близо до мен… Кой ли ме гони… Обръщам се и виждам човека от хотела (вероятно е охрана, защото стоеше на една масичка при входа). Гони ме, за да ми даде ризата. ХМ, а можеше просто да ме подсети, като се върна да си я взема. Това беше много мило от негова страна.

Тръгвам надолу през моста. Следват магазинчета, кафенета, кръчмички, бирарии, затворени вече магазини за дрехи, обувки, книги, един музикален клуб за развлечения и места за хранене – пици, дюнери. Наближава полунощ. Вземам си една пица, похапвам си бавно и се прибирам.

ДЕН ВТОРИ – 29. 06.

Братислава – Берлин

Събуждам се рано, за да мога да си събера нещата и да закуся с първите ранобудници, за да имам повече време. Оглеждам от прозореца на стаята хълмовете с къщи и сгради с бинокъла – много интересно. Обичам да си похапвам на закуска, уважавам шведските маси и не мога да им се наситя. Часът е 7:00. Прекрасна утрин, прохладна, малко облаци, които обещават да се увеличат по-късно през деня. Саламчета няколко вида, кашкавал, салати някакви свежи, сладки изкушения – характерните закуски, кроасанчета. Пия първо кафе, после второ, а преди да тръгнем и студен сок. За да не се налага да мисля за храна поне до към 14 ч. Тръгваме към 8, 30 – на

обиколка на Братислава

Спираме на един малък и закътан паркинг до моста долу под катедралата. Отиваме на

катедралата. Това е св. Мартин

(Sv. Martina – http://www. dom.fara.sk/). Катедралата св. Мартин е най-голямата църква в Братислава. Намира се под Братиславски замък. Известна е с това, че е била мястото, в което са се короновали унгарските крале. По това време рано сутринта, там не се пускат туристи. Мислех да се опитам да се промъкна, като си оставя раницата някъде отвън и се вмъкна като мирянин… Ама нямах толкова време. Точно срещу катедралата е

еврейският квартал

Стари сгради. После отиваме към стария град, по едни тесни улички, едни малки къщички, кафенета. Минаваме покрай Американското посолство – оградено с високи огради, както навсякъде по света. Минаваме и покрай

Националният театър

До него е статуята – паметник на известен Братиславски писател (наричаме го Словашкият Иван Вазов. Името му е HVIEZDOSLAV). Минахме и през един площад. От една шахта с полуотворен капак наднича една

статуя – наричат го Словак по време на работа –

излиза от канавката и гледа под полите на жените. Интересно място за снимане. Имаше и други подобни интересни статуи около площада. Разходихме се още нагоре по тесните улички и ни оставиха свободно време. Върнахме се при площада долу, където един голям мост минава над реката. С много натоварен трафик. От двете му страни от долу минават пешеходни алеи – за пешеходци и велосипеди. Мостът застрашително вибрира, когато по него мине нещо тежко. В края на моста се издига на един постамент едно

подобие на летяща чиния

Там горе имало сладкарница (там горе има излишно скъп ресторант – бел.Ст.) Погледнах с бинокъла – не ми се виждаше да е нещо работещо в момента – беше облепено с безцветно фолио по прозорците.

Тук има един много красив фонтан. Малко снимки от моста, под моста, до моста фонтана, замъка на хълма горе и обратно на автобуса. Следва преход до Берлин. По пътя отново заваля.

Пристигаме в Берлин

в късен следобед. Оглеждам се да видя на къде е ТВ кулата на Александер плац, за да се ориентирам къде е центъра. Виждам я някъде в далечината. Минаваме през крайни квартали на Берлин. Покрай нас минава трамвайна линия М6.

Стигаме до хотела. Казва се hotel Kolumbus, на Genslerstrase 18 ( http://www.hotel-kolumbus.de/ ). Спортен хотел, приличен, в краен квартал. Настаняваме се, но на мен не ми се стои тук. Какво е едно пътуване до голям град през лятото, когато не можеш да се потопиш в атмосферата на вечерта. Решавам

да се разходя до центъра

И друг път съм би в Берлин и знам къде искам да отида – някъде в района на Зоологишен гардън, станция на метрото.

Часът е малко след 20:00 вечерта. Мисля си, че ако слизам към центъра час и половина, мотам се около час и се върна за час и половина, ще стане някъде около полунощ и ще се вместя във валидността на дневната карта за градски транспорт. Вземам си карта на града от рецепцията. Питам къде е хотела на тази карта… Както винаги извън картата – чертаят ми някакви улици извън картата. (Не мога да разбера за какво ми е такава карта от този хотел). Вземам си визитка на хотела, малко пари и тръгвам. Навигация нямам. Разчитам на бележки, които ще си водя по пътя за центъра. Е, не може да се загубя… Дали?…

О, загубих се и още как,

но много интересно беше намирането ми после. Но всичко поред. Отивам до трамвайната линия. Записвам си спирката от която тръгвам и посоката. Разглеждам разсписанието. Търся спирка за връзка с метрото.

Под земята по-лесно се оправям. Метро станцията за връзка, която си избирам е Hellersdorf. До там има 19 спирки. Идва трамвая. Качвам се. Машинки за билети има, но работят само с монети. Не предлагат дневна карта. Питам едно момиче колко струва билета – 2,70 евро. Аз имам монета от два и банкнота от 5 евра… Ами сега… Хм. Момичето най-любезно ми дава 5х1 евро, а аз давам 5 на банкнота. Ето ме с билет в ръка.

Броя много внимателно спирките

Слизам на тази, която ми трябва. В метрото си купувам дневна карта. Важи до полунощ. И от там като се почна едно прикачване, едно слизане надолу, качване нагоре в метрото. До Александер плац с едно метро, после с U8 до Osloerstrase. После с U9 до Zoologishen garden.

Изминаха два часа в пътуване под земята, но стигнах до там, където си бях наумил. Сега си мислех, дали да не се мотам наоколо цяла нощ и да се прибера с първото метро на сутринта.

Ами ако се загубя? – мисля си

Но поне видях как мога да стигна до там и понеже и на връщане пак имаме нощувка в Берлин и ако е в същият хотел, вече смело мога да го направя. Разходих се наоколо, много оживено и интересно място. Много се е променило там, от времето, когато бях идвал тук през 2010 година (но това е отделен пътепис).

Поседях, погледах и реших да се връщам. Иначе, ако си стоях в хотела през цялото време в този краен квартал, нямаше да ми е интересно. Връщам се по същият път. Обратно в метрото и пътувам към трамвайната спирка. Стигам. Излизам от метрото. Навън отдавна е тъмно. Ами сега накъде беше.

Трамвай М6, но в коя посока?

Хм. Да видим. Пресичам. Идва трамвая и се качвам. След 3 – 4 спирки всички слизат. Излиза ватмана, отваря ми вратата и ми дава знак да слизам… Последна спирка… ХМ… На съседната седалка дремеше един пияница. Ватмана го побутна, събуди го и го избута навън. Казвам аз на ватмана къде искам да отида, а той смотолеви нещо на немски, което не разбрах. Затвори вратата и замина. Обръщало. Обърна и замина. Аз съм го хванал в обратна посока… Ами сега? Къде съм?Кое време е?Как ще се прибера до хотела. ?Краен квартал, малко преди полунощ. Хора няма, таксита не минават, език не знам.

Стоя на една спирка с един пияница…

ХМ. Потърсих разписанието на спирката. Имало още мотриси, поне 5 преди последната. Изглежда, че тази, от която слязох отивала за депо или поне така си помислих. Качих се на следващата. Минава полунощ и билета ми вече не важи. Броя много внимателно спирките – 17 – 18 някъде. Слизам на моята. Сигурен съм, че е тази –

Genslerstrasse

И вече щастлив, че се оправих, тръгнах към хотела. ХМ, дали съм се оправил…

Още не. Тепърва има да се губя.

Ами сега на къде беше – коя пресечка трябваше да хвана, дали не трябваше да пресека. ХМ, не помня. И като се почна едно лутане, едно ходене, едно тичане –

няма и няма хотел

Върнах се при трамвайните релси и питах едни младежи пред едно заведение. Направо – ми казват те. Въртя се в периметър около километър и не виждам хотел, нито познати пресечки. В лутането дори загубих и посоката на трамвайната линия, за да се върна и да започна отначало.

Полунощ отдавна е минало. Краен квартал.

Едни дълги блокове с много входове. Тишина. Хора няма, коли не минават, таксита няма, карта нямам, език незнам, таблет нямам, оставаше и дъжд да завали, защото и чадър нямах.

Вървя, лутам се. Нищо. Ами сега?

По едно време чувам зад гърба си подрънкване на велосипед. Обръщам се. Една баба се прибира от някъде на велосипед. Спирам я и като малката кибритопродавачка я моля да ми покаже на къде е хотела.

Тя се уплаши. Помисли ме за разбойник

Почна да трепери, пусна колелото. И двамата изпаднахме в паника. Аз продължавам да вървя след нея и да повтарям името на хотела. Бабата се спря. Аз си извадих телефона и показах с жестове, да ми извика такси. Бабата извади нейният си телефон, извика ми такси, като каза улицата, на която сме (все пак виждам табелките на коя улица съм). И остана до мен през цялото време. Пуши две цигари, с жестове ми казва да пазя тишина и да се успокоя. Тя говорела малко руски. И така около 40 минути. През това време

още три пъти се обажда за такси. Но не ме остави*

Дойде таксито. Беше 1:35 ч, посред нощ. Бабата показа визитката на шофьора. Той видя адреса, вкара го в навигацията на колата и ме закара точно пред хотела. Около километър по-нататък и няколко пресечки по-натам… Платих 6,90 евро и влизам в хотела… Хм.

Какви хора само има по света, защо не са и такива хората и в нашата страна.

Време е за сън.

Genslerstraße, 13055 Berlin, Германия

Ден трети – 30. 06

Берлин – Рощок – Гедсер – Копенхаген

Закуската е от 6:30.

Тръгваме в 8:30 ч. за Рощок.

Имаме около 400 км. С малко почивки по пътя, пристигаме в 12:20. Имаме

кратка спирка пред катедралата

там. Колкото да погледнем вътре и време за няколко снимки. Нямах време и да се кача до върха на кулата по витите стъпала. И за още много неща нямахме време до края на пътуването. Но поне видях кое къде е и как се стига до него.

Отиваме на ферибота

и се качваме. Казват ни, че след като се качим първи на ферибота, на другият бряг също слизаме първи (т. е. трябва да сме в автобуса, преди да се отвори борда за слизане). Вземам си якето, очилата за четене, бинокъл, за да гледам брега, пристанището и ферибота, една бира от автобуса, видеокамерата.

Важно е след като слезем от автобуса и тръгнем към салона за пътници на ферибота, да запомним от кой изход трябва да слезем. Изходи има няколко – E – 1, 2, 3; С – 1 – 2 – 3 ; – F, D, А и т. н. И всеки изход излиза на различно място – към платформата за коли, камиони, другите автобуси и т. н. След като огледах навсякъде с бинокъла, снимах и с камерата, разгледах ферибота, реших да похапна нещо. Все пак имаме да плаваме около час и 45 мин. Вземам си храна от витрината на едно от заведенията на ферибота – картофки и една голяма наденица, много пикантна.

Похапвам си, плавам си, гледам си.

Тъкмо си похапнах и стана време да слизаме. Отивам най-отпред на ферибота да видя как така ще слезем първи, като има борд пред нас… Как ли? С много просто измислен пневматичен механизъм. Борда се вдига нагоре (все едно като уста на акула). От към брега се спуска платформа. Двете нива се изравняват – на платформата и на ферибота и колите излизат. И всичко това става много бързо. Слизаме.

Добре дошли в Дания. Тръгваме за Копенхаген.

Имаме около 180 км до там. Пейзажа се променя – започват едни зелени поляни, едни дървени къщички, едни ветрогенератори. Много красиво. Не след дълго се заредиха едни равнини, едни еднообразни панорами, дори и обачета нямаше по небето. Реших да почета малко. Вадя книгата, търся очилата… Няма ги. Сетих се, че ги бях сложил в джоба на якето. Пипам на облегалката пред мен, където имам дрехи и където ми беше якето от сутринта… Риза има, блуза има… Яке няма… Ау… Останало на ферибота, заедно с очилата… Облякъл съм го на палубата, докато гледах и снимах, после вътре съм го махнал докато съм ял и като съм тръгнал, съм го забравил…

И още много неща ще продължавам да забравям

На третата вечер, човек от групата ми каза така –

– Момче, ти си много тежък клиничен случай…

– Защо ли – питам аз.

– Ами как защо – Много ядеш, не ти личи, губиш ориентация, забравяш предмети…

Бързо са го забелязали – че много дълго закусвам, че се губих в Берлин и че съм си забравил якето…

Пристигаме в

Копенхаген

Минаваме покрай каналите, виждам къде са оживените улици. Интересни сгради, раздвижена архитектура, много стари сгради си поделят територия до много модерни бизнес центрове от черен мрамор и тъмни стъкла. Тук продължава да се строи. Отиваме до хотела. Hotel Osterport (www.hotelosterport.dk) Oslo Plads 5

Настаняват ни. Тук сме две вечери. Хотела ни е точно срещу гарата. Разположен е на една доста дълга линия, успоредна на релсите на влаковете. Реших да видя колко дълги са коридорите – от рецепцията до дъното на коридора са цели 250 нормални крачки… И нашата стая беше в дъното на коридора с изглед към релсите на влака… Минаваме през един коридор, следва фоайе с канапета и голяма маса, после коридора продължава, по натам следва пак фоайе с канапета, пак коридор и в дъното му – нашата стая. Сутрин след 5 ч, както беше работен ден, влаковете излизаха и влизаха в гарата по три едновременно – натам, насам, един след друг… Не е лесно да се намери евтин хотел за 35 души в Копенхаген и да има добра локация. След като мина настаняването –

следва разузнаването – кое къде е спрямо хотела

Тръгвам. Срещу хотела през пътя е гарата. В обратна посока покрай хотела е уицата, водеща до центъра. Тръгвам по нея. Минавам покрай един парк – зелени площи и налягали хора.

Влизам в парка. В единият край се събрали насядали зрители. Пред тях импровизирана сцена – едно бюро, две лелки и доста атрибути. Разиграват етюди, много забавни с невероятно чувство за хумор. На фона на весела мелодия си сложили под брадите си, привързани към тялото и изрязани от плат силуети на бебета с бебешки шапки за сън, като на мястото на главите на бебетата, са си техните глави – на актьорите.

Постоях, погледах, поснимах, забавлявах се. После минах през един площад, пълен с велосипеди. На едни колчета привързани. Доста от колчетата бяха празни… Липсващите велосипеди в момента са в трафика – по улиците. Върволици от велосипеди. Като мравуняк. Целта ми беше да намеря

парка Тиволи

Намерих го. Беше късно, скоро ще затвори, но на другият ден след пешеходната обиколка ще побързам да го посетя. Точно до него е общината. От другата страна, малко по-нагоре е пешеходната

улица Строгет, която излиза на пристанището Нюхавън.

Минах и по нея. Похапнах си много вкусна храна за малко пари. После имах време да мина и през някой бар. И уморен се прибрах в хотела. Утре ще продължим.

А сега да започнем нашата самостоятелна обиколка на Копенхаген и да видим на какво ще попаднем.Едно добро начало

Чувал бях за Християния и за Nyhavn – крайбрежен канал от 17 – ти век и развлекателен район в Копенхаген, но и за него нямах време. И затова мисля отново да повторя тази Скандинавия, само че без плаването до Хелзинки – така ще имам повече време да доразгледам Стокхолм.

www.RUNDETAARN.DK

www.cphinfo.dk

Очаквайте продължанието

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

* Някой да каже още веднъж, че немците са лоши, зли, студени и каквото-беше-още-там… – бел.Ст.

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

Европа – общо

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=60468

Свързани новини: