134. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ГЕОРГ ФРИДРИХ ХЕНДЕЛ

08/20/15 10:12
(http://asenov2007.wordpress.com/)

134. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ГЕОРГ ФРИДРИХ ХЕНДЕЛ

Пламен Асенов
13. 05.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100556235/velikite-evropeici-georg-fridrih-hendel

През 1969 година, изцеден от живота, умира Джак Керуак, автор на библията на бийт поколението – „По пътя”. Неговата леля разказва как в една от тежките си депресии по-рано, той по цял ден седи в любимото си кресло, пие уиски, гледа движението на света по телевизора, включен без звук, а по уредбата мощно звучи ораторията „Месия” на композитора от ХVІІІ век Георг Фридрих Хендел.

Хендел, Месия, Алилуя

Близо тричасовата оратория „Месия” проследява живота и деянията на Исус Христос, описани в евангелията. Преди два века това е нещо като рок-операта „Исус Христос суперзвезда” за нашето време. Казвам го само за да дам ориентир, но трябва да се помни, че ораторията на Хендел е сътворена като истинска икона – с много вътрешна вяра и упование от автора. А също е представена пред общество, което възприема изцяло сериозно, а не скептично – или поне леко иронично, като нас – образа на Месията. Така или иначе, самият Хендел живее като истинска суперзвезда на своята епоха. Неслучайно заглавието на документалния филм за живота му, появил се през 2008 година в родната Германия, е „Хендел, животът на поп-идола”. Да, Хендел е не само изключително талантлив и популярен композитор. Критиците му твърдят, че е себичен, груб и арогантен, поклонниците му казват пък, че е честен, щедър и добронамерен. Освен от работата си като композитор и диригент, той печели пари като импресарио на оперни звезди, като съсобственик и мениджър на оперни театри, включително Кралската музикална академия и Ковънт гардън, като играч на борсата и инвеститор. Въпреки, че поне на два пъти обявява фалит, маестрото винаги съвестно връща задълженията си към кредиторите и поддържа висок стандарт на живот. Прочут е като голям чревоугодник, който не пести средства, за да си достави нови и нови лакомства в големи количества. Хендел е първият композитор в света, за когото е написана биография. Също е първият, на когото е издигнат паметник приживе. Част от живота му е публична и пълна с ексцентрични постъпки, докато другата част е напълно скрита от хорските очи, много факти от нея и досега си остават загадка. Няма загадка обаче по отношение на музиката му, която е наистина безсмъртна.

Хендел, Свещеникът Задок

Този всеизвестен химн се казва „Свещеникът Задок” и също има библейска основа, както голяма чест от творбите на Хендел. И – не, нямам намерение да ви пускам сега мачове от Шампионската лига, за да запълним времето. Просто искам да напомня, че Хендел съчинява този могъщ химн не точно за радост на днешните футболни фенове, а за коронацията на английския крал Джордж ІІ през 1727 година. Оттогава досега Задок неизменно се изпълнява при всяка коронация на британски монарх и вероятно така ще продължи, довека. Всъщност, пускам ви точно това парче, за да илюстрирам и нещо друго важно – именно могъщите хорове, драматизма, който те носят, съвършенството при тяхното вплитане, се смята за един от най-големите лични приноси на Георг Фридрих Хендел в световната музикална история. Никога не забравяйте обаче, че същият този шумен и невероятно драматичен композитор може да бъде – и постоянно е – до висша степен кротък и лиричен.

Хендел, Месия, Колко са прекрасни нозете

През годината 1685 в Германия се раждат двама музикални гении. Единият се казва Йохан Себастиян Бах, другият – Георг Фридрих Хендел. Двамата никога не се срещат лично, но геният Бах изразява възхищението си от гения Хендел, като пише за него: „Понякога не мога да си представя как е способен с толкова прости средства да изрази толкова сложни неща”. Бащата на Хендел, който е на цели 63 години когато синът му се ражда, а на всичкото отгоре, характерно за епохата, е придворен бръснар-хирург, също не може да си представи, че синът му може да се занимава с друго, освен с право. Георг, чиито музикален талант прелива още от дете, не само не среща подкрепа, но и обратно – има тежки забрани да свири. Тогава той се изхитрява, вмъква на тавана в къщата един малък клавикорд и, когато всички спят, свири на него. Веднъж, когато по стечение на обстоятелствата сяда на органа в църквата на владетелския двор на Саксония-Вайсенфелс, го чува херцогът, буквално хваща баща му за врата и го принуждава да обещае, че ще образова сина си в музиката. Така Хендел започва да учи композиция и клавирна техника при органиста Фридрих Захов. На 12 композира първите си творби, на 13 свири пред пруския крал Фридрих І, на 17 вече работи като органист, а на 18 е в операта в Хамбург, където заляга над клавесина и цигулката. На 20 години поставя и първата си опера „Алмира”, последвани бързо от „Нерон”, „Дафне” и „Флориндо”.

Хендел, Алмира, Сюита

В Хамбург Хендел и приятелят му, композиторът Матисън, имат приключение, от което нашият герой можеше и да не оцелее, за да ни радва. Представя се операта на Матисън „Клеопатра”, той самият дирижира, но трябва да изсвири една партия на клавесина, затова дава палката на Хендел. Когато се връща обаче, Хендел категорично отказва да отстъпи мястото. Следва скандал, стига се до дуел, а Хендел не умира, само защото голямото копче на палтото му спира сабята на Матисън. По това време някои благородници предлагат да спонсорират мечтаното от Хендел пътуване до Италия, но той не иска да е зависим. Малко по-късно сам събира пари и обикаля из страната, като се запознава с много интересни и полезни хора, включително либретиста Антония Салви, с когото работи. Заради жертвите от едно земетресение в Рим, папата временно е забранил операта там, затова Хендел пише църковна музика, кантати и пасторали, но по-късно във Флоренция се разгръща и операта „Агрипина” кара публиката да полудее по „нашия скъп саксонец”, както го наричат италианците. Заради тази си слава, през 1710 година Хендел получава от немския принц Джордж, електор на Хановер, предложение да стане придворен капелмайстор. Той се съгласява, при условие, че има възможност да ползва отпуска за неопределено време. Планира пътуване до Англия, затова. Но щом отива в Англия, Хендел на практика забравя да се върне. Нормално, защото в Лондон той жъне изключителен успех и се чувства толкова добре, че малко по-късно става и британски гражданин. Но пък как да не пожъне успех, като още с пристигането си представя операта „Риналдо”. Чуйте това:

Хендел, Риналдо, Lascia ch’io pianga

„Нека да плача” се казва тази знаменита ария от „Риналдо”. В случая изпълнението е не на жена-сопрано, а на кастрата Фаринели. Някои казват, че прекалено често в творбите на Хендел има арии, подходящи за кастрати. Към това добавят, че в Англия той дружи с редица благородници, известни хомосексуалисти и че никога не се жени, въпреки удобните за целта контакти в операта. Така се заговаря за хомосексуална ориентация на Хендел. А известната връзка, която той има в Италия с 16 години по-възрастната от него певица Витория Таркини, се обяснява просто като експеримент на все още неориентирания младеж. В края на краищата обаче, няма твърди данни за любовния живот и сексуалните предпочитания на Хендел, така че нека се концентрираме върху музиката му, тя казва всичко, което ни трябва да знаем.

Хендел, Музика на водата

Да, това е прочутата сюита „Музика на водата”, свързана с друга интересна история. Когато Хендел отива в Англия, на трона е Кралица Ана, тя обожава музиката му, но умира и през 1717 година е коронован Джордж І. По една случайност, това е същият онзи немски принц Джордж от Хановер, когото Хендел благоволява да зареже, без дори да се обади, докато се води негов капелмайстор. И въпросният Джордж, разбира се, е крайно недоволен от това. За да спечели отново височайшото благоволение, Хендел композира точно „Музика на водата”. Помирението идва, след като сюитата е изпълнена три нощи поред на брега на Темза в присъствието на краля, двора и много чуждестранни гости.

Хендел, Музика на водата

Също като колегата си Бах, с напредването на възрастта Хендел постепенно губи зрението си. От катаракта ги лекува един и същи английски доктор-мошеник, след чиято операция и двамата ослепяват още повече. На всичкото отгоре, на 65 Хендел претърпява тежък инцидент с карета, междувременно получава и лек инсулт. Болестите се трупат една върху друга – чревоугодничеството и помадите, пълни с олово, вероятно също помагат. Така на 74 години си отива този истински музикален гений. Погребан е с пълни държавни почести в Уестминстърското абатство, а един друг гений, Бетовен, по-късно казва: „Бих свалил шапка и коленичил пред гроба му”.

Хендел, Сарабанда