ПРАВА, ПРАВА, АМА `АЙДЕ И МАЛКО ОТГОВОРНОСТИ, А

08/22/15 08:25
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ПРАВА, ПРАВА, АМА `АЙДЕ И МАЛКО ОТГОВОРНОСТИ, А

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Това лято България е шокирана от високия брой жертви на автомобилни катастрофи. Наглост на шофьорите и безсилие на закона – изглежда това е най-кратката рецепта за кошмара по българските пътища, смята нашият коментатор Пламен Асенов.

Броят на жертвите в необявената война по българските пътища продължава да расте и вече далеч надхвърля жертвите от редица истински военни конфликти по света.
307 души са загиналите и над 4 хиляди са ранените в автомобилни катастрофи тук през първите шест месеца на тази година. Това е с 20 убити и над 220 ранени повече от същия период на миналата година. Трябва да се има предвид, че говорим не просто за статистика, говорим за живи хора, които вече не са живи, за стотици и хиляди наши съграждани с болезнено изкривени съдби, за стотици почернени семейства.
А когато се появи официалната статистика за месеците юли и август пък, тя със сигурност ще бъде още по-жестока – и то не само заради новата трагична поредица убийства и самите жертви, а заради начините, по които стават нещата. Някои от тези пресни случаи като убийството на две деца в Лесидрен, смъртоносното помитане със 100 километра в час на 62-годишен човек на пешеходна пътека в Пловдив, смазването на варненски лекар пред самата болница и други, буквално шокираха българското общество. Непременно трябва да се отбележи също факта, че в голямата си част, поне при най-шокиращите случаи, жертвите са дадени в уж по-кротката и контролирана градска среда, където ограниченията на скоростта обикновено са 50 километра в час и често има патрули.
Две неща правят най-силно впечатление във връзка с автомобилните катастрофи напоследък. Първото от тях може да се определи като изключителна наглост и чувство за безнаказаност от страна на шофьорите-участници, които, пак според статистиката, носят вината в цели 97 процента от произшествията. Специално във връзка с трагедията в Лесидрен най-после публично се повдигна и един въпрос, който от години стои пред съответните власти в България, но никой не му отговаря – това е въпросът за тъй наречените „автомобилни гонки”.
Тези гонки съществуват по целия свят, вероятно ги има и в Австралия, но едва ли се извършват по най-големите и централни улици на кой да е град, както от години се случва в България. Обикновено участниците в тях са младежи на възраст, при която едва ли сами са си купили автомобила, а той им е щедър подарък за любимото дете от мама и тате. Детето обаче смята света за компютърна игра и се включва в състезание с други деца на неговия акъл и никакви способности за шофиране. Около тях момичетата вдъхновяващо пърхат с мигли и се радват на безумствата на своите герои, а приятелите им залагат по някой лев. Всички останали по-маловажни хора в квартала се чудят кога ли най-после тези пикльовци ще спрат да ги тормозят, като форсират двигателите си и неистово превъртат – или „пилят” – гумите в два часа пред нощта точно под прозореца. А също – кога ли тези малки идиоти ще си строшат най-после главите.
В някои случаи те наистина успяват да ги строшат, което е жалко, но не чак толкова, колкото е жалко, че в много други случаи убиват невинни хора, които по един или друг начин са се оказали в периметъра на тяхната чисто шофьорска некадърност, съчетана с чисто човешка наглост.
Онзи ден пред телевизионните камери един от лесидренските участници в поредната такава гонка, завършила с убийството на двете деца, например заяви: „Не сме се състезавали. Гонки в селото няма, защото има камери. Пилене на гуми вечер има, не отричам, но това не е гонка”.
Второто впечатляващо в ситуацията е безсилието на институциите. Не знам как е в Австралия, но в България, оказва се, всичко описано дотук като „гонка” изобщо не е незаконно, независимо къде и кога става. Макар обществото отдавна да е възмутено, а в някои случаи и уплашено, от налудничавия героизъм на автомобилните херои, те не могат да бъдат по никакъв начин докоснати от закона. Много приказки се изговориха след убийството на децата в Лесидрен, но в пространството остана да виси представата за безсилие.
„Не мога нищо да направя” – вдига рамене кметът на града. Сякаш няма правомощия поне да предупреждава отдавна познатите на всички наглеци за нарушаване на обществения ред.
„Гонките не са незаконни” – казват от полицията и прокуратурата. И се намесват, само когато вече има жертви.
Както става ясно, полицията не може да глобява участниците в гонките например за превишена скорост, защото те се провеждат на места, където няма скоростомер или патрул, а без показанията на съответния уред и поне двама свидетели, обвиненията падат веднага в съда.
Още по-изненадващо за всички се оказа обаче твърдението на полицията, че тя изобщо не знае къде и кога се случват въпросните автомобилни състезания, затова призовава гражданите да съдействат, като подават сигнали. Това е малко като в стария виц за онази жена, за която цялото село знае, само мъжът и – не. Така или иначе, веднага се разбра от медиите, че на следващата вечер в София полицията е получила цели 12 сигнала за гонки, но нищо не се чу по въпроса дали тя изобщо е реагирала и по какъв начин.
Да се криминализират гонките като мярка за справяне с проблема – прехвърлят сега топката правоохранителните институции към Парламента. „Да се увеличат глобите за всички нарушения на пътно-транспортните правила, като се започне от говоренето по мобилни телефони и неносенето на предпазни колани, та се стигне до превишената скорост и карането без книжка” – казват някои коментатори в медиите.
С тези идеи има поне два големи проблема. Първият е, че те няма да се реализират. А няма да се реализират, защото са безсмислени. Според мен община, полиция, прокурор и в момента имат предостатъчно възможности да реагират и да въздействат в подобни случаи, като предотвратяват тежките произшествия, но по една или друга причина не го правят.
Вторият голям проблем е, че, дори да се реализират, тези мерки няма да доведат до очакваната промяна. Защото проблемът на България не е липсата на закони или строгостта на закона, а спазването му и ефективният контрол за това спазване.
Да не би наскоро, след като се вдигна от 50 на 150 лева глобата за паркиране на тротоарите, някой да е спрял да паркира там? Не, защото никой не е глобен и никога няма да бъде. Същото ще стане и с гонките – и да се криминализират, те ще се провеждат, а полицията по някакъв начин пак няма да знае къде и кога.
Със своя идея по темата излезе и премиерът Бойко Борисов. „Да се ангажира семейството с решаването на проблема, защото не можем на всеки завой да сложим полицейски патрул, родителите трябва да знаят къде са и какво правят децата им” – каза той. До голяма степен е прав, но и неговата препоръка няма да сработи. И знаете ли защо? Защото родителите в България толкова много обичат децата си, та по-скоро са готови да ги оставят да се убият сами или да убият някой друг, но не и да нарушат свещените им детски права и свободи, като ги научат на отговорност.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com