Исламабад и Лахор (Пакистан – част 10 от През Азия на автостоп)

Продължаваме заедно с Маргарита и Георги в пътуването им през Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ Каракорум, за да стигнем митичната Долина на хунзите, която подробно изследвахме миналия път. После направихме няколко трека из планината Каракорум и тръгнахме към столицата Исламабад, от където днес продължава пътя ни към Лахор, преди да напуснем Пакистан.

Приятно четене:

Исламабад и Лахор

При християните в Пакистан

част десета от

През Азия на автостоп

(последна част в Пакистан)

25.05

Царски живот в Исламабад

За втори път от три седмици имаме достъп до топла вода. Можем да изперем всичко. Няма нужда да спим облечени с якета, тъй като е доста топло. За закуска има хиляди плодове, нутела, сладко от манго и каквото си поискаш. И на всичкото отгоре нашият хост живее в непосредствена близост до посолството и ни е предоставил шофьора си.

Просто се преродихме

след живота, изпълнен с трудности в планините, не че бихме го заменили за лукса, но днешният ден ни идва като манна небесна.

Целия ден прекарваме вкъщи и вечерта след работа нашият хост Рана ни води на вечеря и до

езерото Равал (Rawal)

на разходка. Ядохме пици в малко изискано заведение на пътя и получихме културен шок от модерните хора по дънки, западната музика и храна. За десерт Рана ни черпи солен сладолед със спагети – доста особено на вкус…

26.05

Нашият хост е страхотен, направо сме като царе у тях. Развежда ни навсякъде, за закуска, обяд и вечеря има отрупани трапези и ни е дал шофьора си за през деня. Днес имаме да свършим купища работа в нета и общо взето прекарваме целия ден забити в един Интернет клуб, с изключение на една малка разходка до

националния монумент на Пакистан –

върху един хълм, малко тип комунистическо изкуство, с невероятно скъп билет и като цяло въобще не си заслужава ходенето.

27.05

Днес

взехме визата за Индия

след 7 пъти ходене до посолството. Поне последните 4 пъти шофьорът на нашия хост ни караше до портала, всички вече ни познават и ни пускаха през неофициалния вход по бързата процедура.

Много сме щастливи! Взехме шестмесечна виза с многократни влизания. Вече се настройваме на индийска вълна и голямо нетърпение ни е обзело.

28.05.

Рано сутринта си взимаме

влака до Лахор,

тъй като искаме да видим повече неща, а ако стопираме ще изгубим целия ден. Докато пътуваме се усеща, че наближаваме Индия, постепенно се появяват купчини с боклуци навсякъде и степента на мизерия се повишава, иначе е доста зелено. Все още се фрапираме от всякаквите просяци и инвалиди, които обикалят из влака, но ще трябва да свикваме за Индия. Някои от тях пеят и крещят религиозни песни с цяло гърло. Но влакът е доста чистичък и не е претъпкан. Мястото със седящи места и кушетвагона са заедно, така че човек може да си полягва когато пожелае.

Към обяд пристигаме в

Лахор, многовековната столица на Пенджаб –

исторически град пълен със забележителности. Тамън слизаме от влака на гарата и всеки може да се досети

кой ни спипва директно? – нашите приятели полицаите!

Водят ни в полицейския участък за регистрация от където звъним на нашите приятели – християните от влака до Мултан, да дойдат да ни вземат.

Лахор, Пакистан

Този път решихме да се осланяме на случайната среща от влака, вместо на couchsurfing.org и без да знаем ни очакват големи изненади.

При християните в Пакистан

Нашият човек

Патрас Джон идва с моторче,

натоварва ни на една рикша и поемаме към

техния квартал – Green town,

който се пада на края на града (а Лахор е наистина огромен). Смяната от дипломатическия квартал в Исламабад с най-бедния на Лахор ни действа доста шокиращо, явно сме се разглезили.

Живеехме срещу парламента и си имахме собствен шофьор, а

сега сме до отходната река

Навсякъде по улиците има купчини с боклук къщите от вътре са потресаващи, често без прозорци, с изпадала мазилка и доста мръснички.

Никой няма климатици или дори генератор и, когато спира тока и вентилаторите, за нас настъпва пълен кошмар.

Температурата е 42 – 43 градуса и къщите отвътре са пещ

Настаняваме се в къщата на сестра Фара и гледката от прозореца на новия ни дом е направо потресаваща – една река или по-точно отходният канал в които тече черна смърдяща вода, минава точно отдолу. Въпреки това

нашите приятели-християни са невероятно гостоприемни

и сме много доволни, че дойдохме при тях, за да можем да усетим и изпитаме и тази страна от живота на хората.

В квартала живеят около 40 – 50 християнски семейства

и Патрас Джон е основал

малка църквичка тук – Grace Assembly of God

Следобеда прекарваме в обиколка по къщите на хората от енорията. Всички са много бедни, но ни посрещат и гощават с каквото имат – безалкохолни, чипсове и какво ли още не. Един човек ни разказа, че навремето основно хората от низшата класа са приемали християнството и за това повечето са доста тъмнички.

В последната къща малко се психясвам, понеже е много сумрачно и странно и живеят прекалено много хора в две, три стаи. По едно време се набутахме зад някаква завеса и там видяхме една супер особена жена, която се поклащаше на леглото и ни твърдеше, че е е

обладана от демони

Патрас Джон си сложи ръката на челото й и почна да крещи разни заклинания. В непоносимата жега това ми дойде малко в повече.

Когато си прибрахме в стаята пещ направо припаднахме, добре че по-голямата част от нощта имаше ток и вентилаторът работеше. Всъщност

повечето от обитателите на къщата спят на покрива,

където е по-прохладно.

Разни хора спят и на легла по улиците.

Смрад на талази лъха от канала, но вече започваме да свикваме.

29.05.

Цяла сутрин хората се занимават с четене на Библията, гледане на някакъв християнски канал и други такива неща. На обяд се качваме на два мотора (пет човека и едно бебе) и тръгваме на обиколка из града. В центъра трафика е пълна лудница и от цялото иззлобване изведнъж спираме да чувстваме горещината. Първо посетихме

форта на Лахор –

с гигантски крепостни стени и врати, доста внушителни,

джамията Бадшахи,

построена е през 16 век и е една от най-впечатляващите, която сме виждали.

В близост има и

сиксхи храм,

но туристи не се допускат.

Градът е пълен със сгради в британски колониален стил

и като цяло е много приятен, зелен и чистичък, особено центъра. Това е и най-развитият и модерен град в Пакистан.

Има много църкви,

ние посетихме католическата и англиканската църкви. Но

в днешно време не им е лесно на християните в Пакистан,

постоянно стават атентати, палежи и убийства, както ни се оплака епископът на англиканската църква.

Вечерта след като се върнахме ни очакваше най-голямата изненада,

бяхме поканени на литургията в тяхната църква,

където се пееха песни, акомпанирани с тарамбуки и дайрета и като капак на всичко трябваше и ние да проповядваме заедно с пастора. През цялото време бях леко изтръпнала да не стане нещо, тъй като хората крещяха Алелуя, което се чуваше по цялата улица, пълна с мюсюлмани, пък църквата въобще не е охранявана.

Така завърши последната ни вечер в Пакистан. През нощта се изнесохме заедно с другите да спим на покрива.

Дадох си сметка, че сме

направили всички непрепоръчителни за туристи неща –

прекосихме Балучистан, пътувахме на стоп из Кибер-Патунква (Khyber–Patunkwa), Кохистан, опъвахме си палатката, където ни падне, и станахме пастори в християнска църква за един час…

Ето и впечатленията ни от времето, прекарано

с хората от бедните квартали и от християнската общност

да живееш в extended семейство в бедните квартали всъщност е доста приятно, защото цари атмосфера на задружност, веселост и взаимопомощ* Непрекъснато влизат и излизат някакви хора. Къщната работа и приготвянето на храната става с участието на всички, без да възникват някакви напрежения и конфликти.

Да отглеждаш бебе в тази атмосфера е лесно – винаги има на кой да го оставиш да го гледа. Е, хвърляш му по едно око от време на време.

Характерно за християнското общество е, че жените не се делят от мъжете,

не се крият в отделни стаи и забулват пред другите. Общуват напълно равностойно, за което ние бяхме забравили след дългия си престой в Пакистан. Хората са доста весели, непрекъснато се шегуват и смеят и всичко това, комбинирано с енергията на любов и загриженост, направи пребиваването ни тук страхотно.

30.05

След традиционната закуска с халва-пури и айрян,

отиваме на посещения на едно от християнските семейства

Вече не ми се струва мизерно никъде, а най-нормално. Хората явно са адаптивни като хлебарките.

На обяд тръгваме с градски транспорт към Индия.

Има градски автобус, който стига на 6 км от границата.

В автобуса ми се случи какво ли не

Аз пътувах в женската част отпред, която е преградена от мъжката.

• Първо една баба видя, че нося бутилка с вода и ме помоли да си пийне (не че е странно, но си представих как в бг-то някой от през няколко седалки се провиква да му дам бутилката си и ми стана смешно),
• после една жена си остави дамската си чанта на коленете ми, понеже й тежеше и реши, че това е най-естественото.
• След това друга жена си сложи детето в краката ми и то заспа върху тях.
• Следващият шок дойде, когато бабата която беше ми поискала водата припадна. Таман я свестиха и една студентка изпадна в несвяст от жегата. Така че бутилката ми общо взето влезе в добра употреба.

След два часа

пристигнахме на границата

и се оказа, че е затворена и точно започва известната церемония за сваляне на знамето.

Церемонията на границата между Пакистан и Индия

Пълно е с публика и даже има трибуна. От другата страна индийската армия също изпълнява церемонията и

двете армии „се репчат“ една на друга,

много е смешно. Тълпата скандира „Пакистан“ и „Аллах“. След церемонията трябва да се върнем обратно и се надяваме утре да ни пуснат без проблем, въпреки че днес е последният ден на визата ни, ако се брои денят на влизане. Добре че Патрас Джон е през цялото време с нас и ни оказва огромна помощ.

Добавка от редакцията – ето едно филмче с тази церемония, за тези, които не са я гледали другаде. Наистина в нашите очи е много смешно

Връщаме се 6 км назад и брат Джон ни урежда спане чрез шефа на една болница, който му е приятел. Има няколко стаи срещу болницата и се дават като хотелски, но нас ни пускат без пари.

Всеки Божи ден има някой човек, към когото да изпитваме огромна благодарност

и който е направил денят ни по-хубав и щастлив. Наистина невероятна радост е да срещаш хора като Патрас Джон и всички останали хора, които ни помагаха в Пакистан, Иран и Турция.

Вечерта рикшаджията ни покани в тях на вечеря. Дойде да ни вземе с мотора си и по пътя щяхме да блъснем поне двама човека. У тях пробвахме нова вариация на серията от ужасни миксове с безалкохолни напитки (един предишен хит ни беше вряла кока кола с канела в Китай). Този път имахме честта да опитаме спрайт с айран. У тях всички спят на ракитени легла в двора. През нощта и ние се местим да спим на покрива, защото в стаята не се живее.

Впечатленията ни от Пакистан

Можем да кажем без колебание, че

Пакистан се превърна в една от най-любимите ни страни

Всичко, което изживяхме тук, беше невероятно. Мисля, че тук живеят едни от най-гостоприемните и загрижени хора в света, изключително кротки и миролюбиви.

За прекараните 45 дни нямахме нито една случка, в която да се почувстваме зле или фрустрирани, единствено полицаите и мерките за сигурност ни идваха в повече.

Друго нещо, което ни направи впечатление, е че хората са изключително честни и дори на пазара е изключителна рядкост някой да се опита да те „метне“, а дори и да го направи ще е с не повече от 10 – 20 стотинки. Единственият човек, който ни излъга по-брутално, беше собственикът на хотела в Далбандин, Белуджистан.

Така че в Пакистан човек не трябва да се притеснява, че някой би го измамил. Кражби и други подобни неща също са голяма рядкост. Доверявахме се на всички хора и благодарение на това ни се случиха прекрасни неща. Ако случаен човек се доближи, той със сигурност иска да ви помогне и не търси никаква лична изгода.

И така в нашата класация за сега нареждаме Пакистан на първо място по гостоприемство и оказване на помощ от тези страни в които сме били (Иран също си дели челното място с Пакистан).

Относно сигурността – препоръчваме на всички да не се колебаят

Шансът да попаднете на терористи е изключително малък, а в Исламабад, Лахор и Гилгит – Балтистан е почти нулев. Но все пак човек трябва да си има едно на ум какво прави и къде ходи. Правителството и полицията полагат неимоверни усилия да предотвратяват злополуки.

Относно природата,

това което може да се види в долината Хуиза и на трековете в Балтистан, е просто изживяване веднъж в живота. Наред с голямото природно разнообразие, срещнахме и изживяхме огромна диверсификация на хора и култури – сунити, шиити, суфи, християни, балучи, таджики, тибетци, синеоки, рижи, с дръпнати очи, тип араби, тип индийци и какви ли още не.

Сега е моментът да се видят тези неща, които постепенно изчезват с настъпващата глобализация, и уеднаквяване на хората, както и с алчните икономически интереси на Китай и желание за индустриален туризъм.

Горещо препоръчваме на всички да посетят Пакистан,

все още абсолютно непокварен от туризма и пълен със скрити съкровища.

Транспортът – по-луксозните автобуси, джипове и др. е много редовен. Навсякъде има прилични хотели. За пътуващите по „нестандартни“ начини пътуването хич не е лесно. Стопът из повечето места е практически невъзможен и проблемите с полицията, която непрекъснато иска да те охранява, са безкрайни.

Свободното опъване на палатка също не е лека задача. За жени пътуващи сами, извън Исламабад и Лахор, може да се окаже доста изнурително и фрустриращо, препоръчително е в отдалечените места човек да си намята някакъв шал на главата и да е с дълъг или поне 3/4 ръкав и широки дрехи. Трябва да се уважава местната култура!

Храната – много е вкусна, а и е доста евтина. За вегетарианците изборът не е огромен, но винаги се намира дал (леща) и чапати (хлебчета). В повечето региони не се яде люто.

В градовете е лудница, но всички пътешественици, които видяхме твърдят, че е

много по-чисто и спокойно от Индия

С две думи, ако имате възможност, не пропускайте тази невероятна страна, няма да съжалявате!

Благодарим на всички наши пакистански приятели,

които ни оказаха огромна помощ и направиха пътуването ни страхотно!

الحمد لله ربّ العالمين‎ – (Al-Hamdulillah Rabbil Alamin!) – Слава на Бог – създателят на всички неща!

Край на Пакистан, но очаквайте продължението от другата страна на границата

Автори: Маргарита Ценова и Георги Златев

Снимки: авторите

*Ето как беше отречена борбата с патриархата Абсолютно съм убеден в оценката на авторката– бел.Ст.

Други разкази свързани с Пакистан – на картата:

Пакистан

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=60646

Свързани новини: