ЩЕ ТЕКНЕ ЛИ ЮЖНИЯТ ПОТОК И НАКЪДЕ

08/28/15 05:24
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ЩЕ ТЕКНЕ ЛИ ЮЖНИЯТ ПОТОК И НАКЪДЕ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Връща ли се към живот руският газов проект „Южен поток”, след двусмисления анонс, направен неотдавна от руския президент Владимир Путин – тази основна тема от изминалата политическа седмица в България обсъждаме днес с нашия политически коментатор Пламен Асенов.

– Пламен, преди десетина дни президентът Путин промени позицията си отпреди десетина месеца и каза, че Русия е готова да сътрудничи с България, включително за „Южен поток”. Как се посреща тази примирителна руска позиция в София?

– Всъщност позицията изобщо не е примирителна, Фили, а много несръчен опит да изглежда такава. На 6 декември миналата година същият този Владимир Путин, при посещение в Турция, буквално изсъска заканително, че спира газовия проект „Южен поток” и ще го замени с нов, наречен „Турски поток”. Трасето на „Турски поток” трябваше демонстративно да заобиколи България и да достави газ за Европа през Турция, Гърция, Македония и Сърбия. Това изявление се възприе като форма на наказание срещу София, задето създава проблеми на руснаците за реализация на техния стратегически план. Защото отдавна е ясно, Фили, че „Южен поток” не е икономически, а политически проект, чрез който Кремъл иска да реализира поне три цели. Първата е да има алтернативно газово трасе за Европа, чрез което изцяло да отреже непослушната Украйна. Втората цел е да се увеличи още повече енергийната, а оттам и политическата зависимост на страни като България, които и без това са податливи на руския натиск. Третата цел е да се създаде европейско ядро от склонни към сътрудничество с Русия държави. Освен България, то може да включва Словакия, донякъде Унгария, поне при управлението на Виктор Орбан, също Гърция и Кипър. Идеята на Кремъл е ядрото да внася доста повече напрежение и смут в европейското единство, отколкото може да го прави всяка от тези страни поотделно.

– Добре, но същите цели бяха ли валидни и за газопровода „Турски поток”, който трябваше да замени Южен?

– Абсолютно валидни са, Фили, с леки корекции в детайлите, но не и в същността си. Проблемът тук обаче е друг. Още от самото начало за всички, освен за най-слепите, беше ясно, че никакъв проект”Турски поток” няма да има. Причините са много, няма сега да ги изброявам, има достатъчно информация по темата. Важното е друго – че през декември, веднага след изказването на Путин в Турция, в България изплува мръсната пяна, онази група хора, не слепи, но които се правят на слепи с користна цел. Те започнаха да манипулират българското общество с внушението – видяхте ли сега какво стана, ние се противопоставяме на добрата Русия заради лошата Европа и бащицата император е принуден е да ни накаже. Но нали сме му деца, един ден той ще ни прости, ако целуваме ръка, горещо се молим и покажем, че сме си взели поука. Да, Фили, горе-долу такова робско, патерналистическо, унизително за всички ни внушение направи руската пета колона тук. И ето че сега, с поредното възстановяване на идеята за проекта „Южен поток”, стигнахме именно до момента, в който императорът великодушно ни прощава. Не се шегувам, колкото и да изглежда невъзможно подобна елементарна манипулация да се реализира в ХХІ век спрямо едно уж европейско и демократично общество, тя е факт. В съответствие с това беше и поведението на самия Путин при последното му изказване, онова, което ти нарече „примирително”, Фили. Всъщност нищо примирително няма в него, просто под формата на уж подадена отново ръка и този път Русия демонстрира нагло имперско отношение към България, едва-едва прикрито със смокиново листо.

– Пламен, какви са конкретните ти основания да твърдиш това?

– Първо, Фили, Путин се изказа на среща в украинския полуостров Крим, територия, както знаем, незаконно окупирана от Русия. Точно това е поводът цялата демократична международна общност, включително България като страна от ЕС, да налага санкции и да води политика за сдържане на руската агресивност. София ясно е заявила, поне чрез президента и външния си министър, че подобряване на отношенията с Русия може да има само при решаване на въпроса с Крим според международното законодателство. Путин обаче провокира тази позиция, като точно от Крим уж протяга ръка към България. Второ, в изявлението си той говори за членството на България в НАТО не като факт с 11-годишна давност и плод на суверенен избор, а като забежка, която току-що се е случила и за която той великодушно ни прощава. На всичкото отгоре, отново опитва да ехидничи, че не е сигурен дали обикновените българи са доволни да членуват в алианса. Тази версия за добрия народ, който обича Русия и лошите политици, които са се продали на Брюксел и Вашингтон, отдавна се използва от българо-руската пропагандна машина, действаща срещу България. Трето, Владимир Путин изобщо не пита иска ли България да развива отношения с Русия на този етап, не, той директно казва, че това ще стане. Както се пее в прочутата песен – тук се слуша мойта воля, аз съм капитан! Бум! Четвърто, Путин директно лъже, като казва, че София се е отказала от проекта „Южен поток”, след като цял свят знае, че точно той го прекрати на пресконференция в Анкара. Пето, Путин никъде не споменава, дори не намеква, за българското членство в Евросъюза и как то ще се отрази на намерението му отново да се прави „Южен поток”. Ето защо, Фили, смятам, че би било твърде прибързано, недалновидно и против интереса на България, ако сегашното управление в София обърне сериозно внимание на поредната манипулация на руската външна политика и предприеме необмислени ходове.

– Има ли индикации за подобно нещо, изобщо, как се посрещна изявлението на Путин от българските политици?

– Както може да се очаква, откровените русофилски среди тук са във възторг. Те виждат възможност покрай завръщането на идеята за „Южен поток” около джобовете им да се завъртят отново едни големи и хубави пари за усвояване. Това са среди от бизнеса, това са медийни среди, също някои малки, но много кресливи русофилски неправителствени организации, това са и политици, най-вече от ляво и крайно ляво. Манипулацията на Путин бе горещо приветствана на първо място от партия Атака, която си е откровено руска. Бившият президент Георги Първанов, чиято формация АБВ пък дори е партньор в сегашното управление, също каза, че подадената от Путин ръка трябва да бъде поета – макар да е наясно, че никаква подадена ръка няма. Опозиционната БСП не остана по-назад и заяви – да чуем Путин. Социалистите обаче явно го чуват по особен начин. Като резултат от грешното чуване, те веднага започнаха да внушават, че Русия не е агресивна държава, а останалият свят иска да я представи за такава. И пак настояват България да се противопостави на европейските санкции срещу Кремъл. Тези реакции обаче, колкото и неприятни да са, могат да минат за естествени, Фили. Лошото е, че управляващата коалиция няма единна и ясна позиция по темата – или поне досега не е излязла с такава. Напротив, свидетели сме, че сред някои министри, а не е ясно дали не и у премиера Борисов, продължават да са живи очаквания, може би дори – надежди, проектът „Южен поток” наистина да бъде продължен. Е, освен пряко на българската национална сигурност и българските икономически интереси, това би навредило сериозно и на едва закрепеното напоследък европейско доверие в България. Да не говорим, че със сигурност ще разтърси самото управление, а най-вероятно и ще го срути.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com