Гейоцид

 

        Аз лично не вервам на американци. Не са братушки.

Както вика най-добрият ни историк, политанализатор, футуролог, Урнитолог, уролог (специалист по оная работа с германки, по собствените му думи), вампиролог, кримнашист и изобщо- голям руски патриот Божидар Димитров: не са проливали кръв за нашата свобода морските пехотинци от 82-ра въздушно преносима бригада и толкоз! Как да ги обичаш и да им верваш.

        Обаче по изключение вервам, че американската Галъп верно ни е пресметната като (почти) най-неемоционалните хора на света. Да видим най-напред информацията и после ще си изясним, кой е виновен за това лишаване на българина от емоции.

 

Американската агенция за социологически изследвания „Галъп“ разкри, че най-емоционалните жители на Европа са португалците, а най-неемоционалниje – литовците, следвани от българите, предаде Mignews.

За социологическото проучване експертите от „Галъп“ са анкетирали жители на 148 държави по света за честотата на проявяване на такива емоции като гняв, печал, тревога, радост и т.н.

Най-емоционални в световен мащаб са жителите на Боливия.

Сред европейците най-емоционални са португалците, които са на 15 място в света. Емоционални са също жителите на Кипър (23 място), гърците (26 място), испанците (27 място), италианците (33 място).

Най-неемоционални сред жителите на ЕС са литовците (138 място), българите (132 място) и естонците (128 място).

Изненадващо на последно място по емоционалност в класацията са грузинците. ( Actualno.com)

 

Малко съм озадачен само, че грузинците ни изпреварват по липса на емоции. Нали са „джигити”? Така наричаме и до днес онези шофьори, които се държат лошо, агресивно или направо нахално. Наследихме думата от съветско време, когато вицовете за грузинците бяха особено популярни и според един от тях истинският „джигит” винаги минавал на червено и спирал на зелен светофар с колата си, за да направи път на друг джигит, който профучава на червено. Днес всеки уважаващ съветското наследство в плещенето българин ще ви каже от екрана, че днес пак е имало инцидент с “джигити” по пътищата на България.

 

Сигурно грузинците тъгуват по онова време, когато руснаците им се надсмиваха с порой от вицове за емоционалността им, която са загубили след 5 дни лишени от емоция бомбардировки на руските самолети, танкове и артилерия ( 8 август-13 август 2008 г.). Глътнали са си емоционалността като Саакашвили вратовръзката. Така им се пада.

 

Ами нашенската емоционалност от какво страда, като не щат да ни бомбардират братушките ( както справедливо са обстрелвали с корабна артилерия Варна и Балчик през 1916 г., за което искрено им благодаря от името на истинските български патриоти)?

Уж всичко ни е наред- бдим над съветските паметници като над валутен борд след управление на БСП. Крим, слава Путину, пак е наш- православен и славянски ( който по време на украинското робство беше почти мюсюлмански, татарски). Руска е ядрената ни централа, най-големият и рафиниран данъкоплатец Лукойл, най-големият ни дефицит в търговията с отделна страна; най-големият ни контингент постоянно уважаващи ни тук чужденци. Руски патрон има най-голямата ни катедрала. Руски по название са централните ни улици в стотици български селища. Руснаци са най-многобройните владетели на български имоти. Имаме най-пренаселения от русофилски партии и отделно взети русофили сред гражданите за европейско развитие европейски парламент.

 

Какво не ни е наред тогава, че се правим на грузинци ( справедливо бомбардирани от Русия)?

 

Вервам в случая на американската статистика както на Бисмарк, който бил казал че сме прусаците на Балканите. Щото можеше да каже и че сме простаците на Европа, нали. Ама сме cool, студени, не ни пука, ледени сме направо и само се правим, че в новата студена война сме на страната на съюзниците, докато доблестният ни премиер се моли на братушките да не му се сърдят, че официално пъшка пряко сили в лагера на Запада и неговите я(н)ки санкции срещу братушките, с които сме емоционално свързани.

 

И сега к’во? Оказахме се неемоционални, т.е. скъсана е последната ни нишка с братушките и висим само на някакви си енергийно-ядрени-корупционни зависимости в отношенията си с тях. Това е то западното колониално иго, води до убийство на емоциите и особено на най-важната за всяко (все още) шаващо българско същество: вечната дружба, подменена от еврогейските “ценности”.

Гейоцид!

А помните ли какви емоции ни заливаха отвсякъде?

Пуснали портокали, че и по някой банан дават да си купиш – емоция.

Разрешават ти да отидеш до Югославия да си намериш обувки за абитуриентския бал- емоция.

Организират ти ведомствено тържество с пре(с)пиване на работното място-емоция.

Позволяват ти да дойдеш от провинцията да поработиш 10 години в гиганта на българско-съветската дружба в Кремиковци за да вземеш софийско жителство – емоция.

Отварят, затварят и пак отварят концлагери, в които не попадаш лично – емоция.

Сравнете тези чудни емоции с днешния гейоцид и ще видите колко яко се е изказал др. Янко за днешните я(н)ки натрапници: два свята, единият е излишен. Изборът е наш. Като Крим.

 

 

 

 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2015/08/30/%d0%b3%d0%b5%d0%b9%d0%be%d1%86%d0%b8%d1%82/

Свързани новини: