За Искъра с (лю)Бов – по Вазовата екопътека

09/02/15 06:43
(http://vasvalch.com/)

За Искъра с (лю)Бов – по Вазовата екопътека

Още през седмицата ни дойде брилянтната идея да не прекарваме уикенда изцяло в София, а да направим малка разходка някъде наоколо. Условията бяха прости: преходът да е лесен, а също и кратък, защото част от компанията трябваше да се върне за мача от 15:30. На тези две условия отговаря едно чудно място само на час от София – Искърското дефиле, по Вазовата екопътека.

Заредени с вода и някой и друг сандвич, тръгнахме от София – 7 човека и едно куче. След около час и малко паркирахме и поехме нагоре – но не преди един възрастен местен господин да ни попита “Има ли нещо арабско във вас? Ами тогава защо спирате като у сред пустиня?!” и да ни обясни как там спирали всяка събота по 40 коли, въпреки че място и за още две щеше да се намери трудно.

Пътят нагоре премина по сценария “офис плъхове катерят планина”. Като ходиш съвсем малко всеки друг ден, дори такава лека разходка ще ти се стори като стигането до втория базов лагер на Еверест. Това не прави гледката по пътя по-малко красива и природата по-малко интересна. Ще видите всичко, което може да ви предложи Искърското дефиле: прохладни закътани пътечки в гората, огромни дървета, древен мъх, ръбати чукари, отвесни скали, спиращи дъха гледки. А ако отидете напролет, може и да се полюбувате на водопада Скакля, който се пада удобно точно по средата на пътя нагоре. Като за нас (и предвидимо, в края на август), той бе маркиран само от една по-влажна следа на скалата.

Не оставяйте целта да ви отвлече от самия път до нея. За мен това става най-лесно с фотоапарат в ръка. Какво ти пречи да спреш и просто да погледаш? Нали няма достатъчно трафик, най-много да трябва да се разминеш с някого. А планината показва най-доброто у хората – разминавате се учтиво с “Добър ден” и усмивка. Защо ли не се разминаваме така всеки ден?

Стигането до центъра на Заселе се усеща победоносно. Време е за бира и кебапчета на шарена сянка в двора на селската кръчма. Да си призная, не ни е до Вазов – природата е неглиже, по маратонки и с пусната коса, а не епично-възнесена като от учебник по литература.

Приключваме с обяда и преминаваме към слизането. То е значително по-лесно и бързо, така че скоро сме близо до колите. Минаваме покрай чешмата за студена изворна вода, а до нея са насядали баби и един дядо, който ме уведомява шеговито, че снимането на козичките е забранено – “Високи са им таксите… Като на София Лорен!” Струва си:

Малко логистика: като тръгвате от София, слагате в GPS-а като крайна дестинация Гара Бов (различно от село Бов). Ще стигнете до една голяма зелено-бяла табела за екопътеката след Церово – подминете я. По-нататък ще видите втора табела – завийте по нея и намерете място за спиране на някое разширение по-нагоре. От тази позиция първо ще направите изкачването нагоре покрай водопада до с. Заселе – с най-тежката част от разходката зад гърба ви, ще можете със задоволство да пиете по една бира и после да ви остане само лесното спускане обратно. По пътя нагоре може да се объркате при минаването покрай водопада. Пътят слиза вляво, точно покрай скалата и минава долу близо до пада на водата (когато я има). Вдясно има стръмен участък, който не е за хора Ние си загубихме едни 20 минути в чудене накъде се ходи, не правете тази грешка и вие.