Копенхаген и пътят към Осло (2 част на Екскурзия из Скандинавия)

Продължавме на екскурзията Влади из скандинавските страни. Започнахме с пътя към Копенхаген, днес продължавам с датската столица и ще тръгнем към Осло. Приятно четене:

Екскурзия из Скандинавия

част втора

Ден четвърти – 01. 07

Копенхаген

За днес имаме да гледаме

Малката русалкa

Закараха ни до там, направихме си снимки, аз пък направо си взех тениска с малката русалка на нея.

После ходихме до фонтанa Гефион.

Фонтанът „Гефион”

се намира в парк „Ланжелин“ в Копенхаген и представлява голямо разнообразие от фигури на животни. Фонтанът е дарен на града от фондацията „Карлсберг” по случай 50–годишнината от основаването на пивоварната в Копенхаген и първоначално е трябвало да бъде поставен на главния площад, но в действителност е изграден близо до Цитаделата. Много ми хареса.

След това имахме повече време за

• Кралския дворец – гледахме смяната на караула;

• Кралската катедрала;

• дворецът Кристианборг;

• Борсата;

• двореца Розенборг – и тук имахме повече време.

Този дворец много ми хареса – едни огромни зали, по едни стъпала. През прозорците се разкрива прекрасна гледка към цветните градини.

След това ни оставят на

центъра на Копенхаген

Показаха ни едно заведение, където можем да хапнем за малко пари на шведска маса (защо ли българинът гледа да икономисва дори и на края на света…)

Изглед от стаята в хотела в Копенхаген.Като е гара да е гара… Все едно спя на гарата.

Казаха ни, че имаме три часа време до към 18 ч, вечерта, когато ще дойдат да ни вземат с автобуса от

парка Тиволи,

който се оказа съвсем наблизо до мястото, където похапнахме в много приятна атмосфера. Масички и столчета, където може дори и сам човек да се усамоти и да се храни на спокойствие. Вземам си една табла, по две чинии, пълня ги с най-различни изкушения. Бях много изненадан, когато си вземах три парчета от нещо, приличащо на поничка, което после се оказа някакъв рибен продукт – солен, мазен но без кости… Саламчета, няколко вида, най-много ми допадат, салати най различни, готвено, варено, картофки. Достатъчно. Похапвам си полека, без да бързам, ако искат да ме чакат. Плащаме накрая и

тръгваме. Накъде ли?

Ами, мислим да се возим с корабче по каналите. Но къде ли му е пристана. Търсим го. Питаме на няколко места, лутаме се през мостовете покрай каналите. Накрая намираме един дървен понтон. Но корабче не се вижда. Реших да се разходя наоколо набързо, е, да си призная тоалетна ми трябваше… Наоколо магазини и бизнес офиси. Вървях доста. Велосипеди навсякъде.

Влизам в едно кафене, искам да си взема кафе и между другото да си свърша работата. Отивам към тоалетната, там гледам едно приспособление, на което трябва да се вкара код…. Отивам да си взема кафето и да питам с какъв код трябва да вляза… Написват ми един код и с него се влиза…. Изумително – всеки не може да влезе, а е и желателно да се вземе нещо от бара… И пак голямо кафе и пак по 250, че и повече грама… А като се върнах на мостчето, където трябваше да дойде корабчето, от нашата групичка нямаше никой.

Корабчето минало. Е, ще чакам следващото.

След малко идва един по-голям кораб (не като онези широките и ниските, които возят туристи) , по-скоро пътническо корабче, което превозва хора по канала… На площадката за спиране чакаха още двама пътника. Спира корабчето, спуска мостчето, никой не слиза от него, качват се двамата, а аз последен. Учудих се, че на никой не платиха. Никой не им поиска пари. Помислих си, че после ще мине човек, да му платим. Не мина. Корабчето спира малко по-нагоре от другата страна на канала. През това време аз разглеждам от двете страни на канала брега с бинокъл. Тук – от двете страни на канала е разположен

градският плаж

Препълнен с младежи, деца, почиващи и играещи.

Ofelia Beach, København K, Дания

Корабчето плава нагоре по канала и след около 50 минути се връща пак там, от където съм се качил. Но ако плавам докрай, може да мине някой и да ми вземе пари за плаването. Защо пък да не си пътувам гратис? Замислих се, да не би да ме откара на някой от близките острови, на които е разположен Копенхаген, та да не мога да се върна. После още по-нагоре, пак спря от същата страна на канала, от която се качих. Все още виждам в далечината моста, от който се качих.

Реших да сляза тук, да се върна покрай канала, през градският плаж, да си полегна малко в тревата, да пия по една биричка, да видя какво още мога да разгледам. Стигам до моста, от който тръгнах. От там тръгнах в обратна посока. Тук някъде се намира една църква (не запомних името) . По периферията на кулата има една стълба, която спираловидно се изкачва към върха и от там се разкрива прекрасна панорама над града. Виждам я. Отивам натам.

Минавам през един парк, там имаше патици. Затревени площи с почиващи, лежащи и четящи. После малко по една улица. Безкрайна върволица от велосипеди. Стигам до

църквата

Плащам си входа и тръгвам по стъпалата нагоре. Става все по-тясно. Излизам и на откритата част. Духа много. Изкачвам се до горе. Най-отгоре стълбата става толкова тясна, че вече не може да ми мине раницата… Връщам се на площадката за гледане. Там има няколко макро снимки в рамки. От тях може да се види какво се вижда от тази височина и от това място – означени и надписани – кое какво е.

Прекрасно се вижда къде е парка Тиволи… Следващото място, което ще посетя, преди да затвори. От високо най-добре се вижда – по кой мост да мина, накъде да завия.

Слизам на земята, че много духа и църквата вибрира… Отивам към

парка Тиволи

Вече усещам как едната маратонка ми се разпада – ходилото почти се е отлепило половината…

„Тиволи“ работи до към 23 ч,

имам достатъчно време. От тук през моста, по другият бряг, покрай другият градски плаж и стигам до булеварда Ханс Кристиан Андерсeн. Обикалям парка Тиволи докато му намеря входа. Вземам си билет, карта на парка и съм вътре. Още от сега знам, че няма да се кача на нищо. Но поне ще гледам, ще снимам и ще похапна нещо.

В парка виждам нашата малка групичка, която загубих преди корабчето. Дошли преди час и си почиват в тревата. Ама не могли да се качат на църквата, на която ходих аз, не са минали през градският плаж….

Ден пети – 02. 07

Пътят към Осло

Копенхаген – Хелзингьор – Хелзингборг – Гьотеборг – Осло

За днес имаме да гледаме –

Helsingor (Хелзингьор) и замъка на Хамлет в Кронборг. (Kronborg)

www.kronborg.dk

www.skandlines.dk

www.skymap.dk (Това може би е сайт за карти на различни държави, защото съм го срещал с различни разширения (например http://www. skymap. gr/apps/)

Имахме време да го видим само отвън. Казват ни, че вътре нямало нищо за гледане, но аз виждам, че има вход и влизат хора. Не вярвам да няма нищо интересно. Затова

смятам да повторя Скандинавските страни,

за да имам време да видя всичко интересно според мен. Общо взето организираните пътувания не обещават достатъчно време за всичко интересно, но поне показват на незапознатият кое къде се намира и може да се научи и как се стига до там (от Копенхаген например).

Правим си снимки около замъка, питат ни кой иска да го види отвътре, никой не се обажда, а само заради мен да ме чака групата някак си не е оправдано, а и гоним ферибот. Вземам си няколко камъчета от брега на морето (замъкът е на брега на морето).

Около замъка имаше една групичка деца, извели ги на разходка. Едни много сладки, русички, ангелчета, с едни еднакви дрехи. Някои туристи от групата се опитаха да ги снимат, но… било забранено. Веднага екскурзовода ни реагира остро и каза НЕ, НЕ, НЕ…. В скандинавските страни било забранено да се снимат деца, без съгласието на родителите им… Викали полиция и глобявали нарушителите. Защото после се качвали снимки на деца в интернет, а това нарушавало техните нрави. Оттам

с ферибот на Scandlines до Helsingborg

Хелзингборг

Плаваме около 20 минути. Разглеждаме Хелзингборг, качваме се на замъка – крепост над пристанището (Kärnan). Стигам до върха на кулата там, плащам 50 шведски крони вход, разглеждам града от високо, купувам си няколко картички, разглеждаме магазините наоколо, но за кафе нямаше време…. И за още много неща нямаше време.

Продължаваме за

Гьотеборг

Преди влизането в града, като погледнахме наляво, виждаме много красив увеселителен парк, с влакчета на ужасите и още много неща. (За любопитните – ето за какво става дума) :

http://www.planetofhotels.com/shveciya/gyoteborg/park-attrakcionov-lizeberg?ucurr=EUR

Е, нямахме време да го видим отблизо. Пристигаме в Гьотеборг в ранният следобед.

Топло е, около 27 градуса, нечувани температури

за тези географски ширини. Минаваме през града, разглеждаме. По градските градинки и затревени площи, местната младеж и свободните хора са налягали по тревата и си правят следобеден плаж. На няколко места имаше интересни фонтани, излизащи направо между плочките по площада. И водата се излиза по площада. Младежи и деца се мокрят и се пръскат с вода. Забавляват се. Спираме, близо до един от каналите там. Слизаме.

Имаме около час свободно време. Дори не знам какво имаме да гледаме тук.

Всички се наредиха на опашка да ползват градските тоалетни…. Винаги съм се чудил на туристите като цяло. Където и да спрат, да слезят, първо тоалетни търсят… А тук вероятно са и платени… И бързат да запалят цигара… Та наредиха се всички пред тоалетните.. Което предполага, че докато не мине и последният, групата няма да тръгне. А последния си изяжда много повече от свободното време, отколкото първия. Но аз бързо се ориентирам…

Питам дали имаме да гледаме нещо конкретно , казват, че няма и след час да сме в автобуса…

Хващам по единият тротоар нагоре 20 минути,

покрай заведения, кафенета, магазини до където стигна. Пресичам, хващам на обратно по другият тротоар, покрай ресторанчета, кафенета и магазини, влизам в едно малко ресторантче, ползвам си тоалетна набързо и безплатно, заглеждам се в менюто, все едно, че ще пия нещо…. И тръгвам…

Стигам до автобуса, виждам, че има още около половин час… Оглеждам се наоколо къде мога да ям нещо. Влизам в един магазин и гледам

покрай витрината наредили на едни полици вкусна храна,

като на шведска маса. Цената е на килограм, каквото и да си сложа… Вземам си една тарелка, напълвам си разни неща, саламчета, маслинки, салати няколко вида, една питка и плащам. Излизам, сядам си на един ъгъл зад една спирка (или заведение, не разбрах). Похапвам си и гледам кога ще се събере групата да тръгваме. Даже ми остана и време за кафе. Влизам пак в това магазинче. Искам голямо кафе. И като ми дават една чаша… Ама все едно съм казал малка бира… И навсякъде е така… За голямо кафе ми дават чаша поне 250 – 300 грама и пълна догоре с кафе, плътно, а не разредено. И докато го изпия и то станало време да тръгваме.

Качвам се почти последен. Ами толкова е времето. Друго си е да пристигнеш преди обед, да има време за обед, после за градски плаж, после за кафе, накрая за бира , а и увеселителният парк да се посети. Продължаваме за

Осло.

Пристигаме вечерта.

Белите нощи

и луната, няколко дена след пълнолуние, задържат небето светло поне до към 23 ч, а

докато стане напълно тъмно и се появят звезди си минава полунощ

Това удължава времето за вечерни разходки.

Хотелът си ни е накрая на града, но

дали да не се опитаме да слезем до центъра?

Я, да видим. Чувам от другата страна на магистралата преминаването на влак или метро, което около хотела забавя ход… Дали пък няма спирка наоколо… Сега ще разберем.

Тръгваме, но ще гледаме да не се отдалечавам много от хотела. Виждам един мост, който минава от другата страна на магистралата. Минавам по него. От другата страна има релси, но какво ли минава по тях – трамвай, влак или метро.

Оглеждам разписанието в двете посоки и схемата на маршрута. Записвам си името на спирката и разписанието. Виждам, че до центъра (там където се събират всичките шест линии) има около 5 – 6 спирки. Това ми е достатъчно. След една вечер сме пак тук и в същият хотел. Тогава ще е разходката до центъра.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

* Някой да каже още веднъж, че немците са лоши, зли, студени и каквото-беше-още-там… – бел.Ст.

Други разкази свързани с Копенхаген – на картата:

Копенхаген

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=60957

Свързани новини: