Кар(а)тел

 

Писателят Калин Терзийски ме е изпреварил с позицията си по тема, която и без това смятах да засегна. С това обаче той сложи край на колебанията ми дали да не предизвикам публичен разговор, който вероятно ще ми струва скъпо. Буквално.

 

На Калин Терзийски му се е случило същото, като и на мен. На няколко пъти ми предлагаха да ме напазаруват да забавлявам тълпата, пръсната по домовете си, чрез излежаване и замесване с всякакви типове в разни долнопробни „реалита” по телевизията. Явно отговарям на дефиницията : скандално известен, но беден. Нещо като апетитна, но безимотна жена, която грозният богаташ смело кани в леглото си с пълното съзнание, че за нея това е унизително, но неустоимо предложение. По финансови причини.

 

Каниха ме да се овъргалям в кочината за радост на свинелюбивата телевизионна публика срещу „ голямо заплащане”. Продуцентите на „Къртицата” доби наблегнаха, че заплащането щяло да е такова, каквото не съм си представял дори. За „ВИП Брадър” дори не стигнахме до подобни зарибяващи намеци.

 

 

Предполагам, че самите продуценти не влизат в кочината под прожекторите или защото нямат нужда от ( още) пари, или се оценяват сами като безинтересни, или пък смятат, че човешкото унижение, което продуцират, не е за възвишени души, като техните. Но разчитат на човешката лакомия, която и по-голяма от свинската. Защото прасето НЕ МОЖЕ да умре от преяждане ( питайте специалистите, ако не ми вярвате), докато човекът не само може, но и с радост би пукнал от плюскане ( и от срам, ако му е останал такъв). Стига да има кой да му предложи това удоволствие безплатно.

 

Не звучи човеколюбиво, но е вярно за доста двукраки. Пуснете си телевизора и ще се уверите, че не преувеличавам.

 

Не знам за какви предполагаемо огромни хонорари става дума, защото така и не стигнах до подобен пазарлък. На Калин Терзийски обаче явно са му играли „ва банк” със сумата, защото той я определя като равна на онова, което печели като писател за цели три години.

 

Тъкмо това е въпросът: на един български писател, спечелил Европейска награда за литература, издателите плащат толкова малко в България, че търгаши могат да си помислят да го спазарят лесно като уличен просяк. Защото е беден в техните очи. Пише „като луд”, печели европейска награда и четящата българска аудитория. Много е популярен, обаче неизвестни за обществото бизнесмени го държат в зависимост чрез ( относителна макар) бедност.

 

Избралите попрището на писането като правило са хора, които са влюбени в свободата и независимостта (си). Но парадоксално са сред най-зависимите творци в България. Срещу тях има непробиваем картел, който любезно им предлага по 15 процента от печалбата на фирмата за собственото им произведение. „Толкова дават всички”, откровено ще ви кажат във всяко издателство, което е именно признание за картел в тази област, където авторите са безгласни букви от иначе сложно написаните договори.

 

Или има изключения? Извинявам им се. Ако съм си засегнал с обобщението си на царящата ситуация на „пазара” на пишещи роби.

 

Авторът е самотен в своя труд. И като уязвимо самотен го третират. На кого да се оплаче- на „картела” на писателите ли?

 

Картелът на издателите разчита на тази самота за увековечаване на това безправие. А е безправие също и заради това, че авторът няма абсолютно никакви механизми, чрез които да получи автентична информация за разпространението на собственото си произведение. От бройката продадени книги зависи и хонорарът му. Само че тя му става известна само и единствено по преценка на същия онзи издател, който ревниво охранява картелната си привилегия на принципа „ако щеш, никой друг няма да ти предложи по-изгоден договор”.

 

Така стигаме до парадокса, че свободолюбивите по рождение, манталитет и битие дори творци, доказващи страстно любовта си към независимостта с всяко свое произведение, си налягат парцалите и са готови да ходят парцаливи, но да не смеят да си потърсят правата от издателя си. Така година след година успешните автори продължават да спонсорират издателствата и по-неуспешните автори (които получават същия картелен процент при далеч по-малък принос в общата каса) не само от страх, че ще ги обвинят в меркантилност, но и поради чувството за безнадежност пред картела.

 

На това обаче трябва да се сложи край, което означава, че трябва да има начало на публичното изобличаване на тази ситуация. За мен като автор то може и да завърши зле, но съм сигурен, че е от полза за пишещите и прехранващите се от писане българи.

 

За да не давам повод, че всъщност проявявам лакомия ( за по-голям процент от печалбата), декларирам чрез този текст, че съм готов да се откажа от единствения си гарантиран източник на доходи от 7 годни насам и да прекъсна серията си от 7 книги.

 

Просто искам справедливост. А и подкрепа. Не знам как това могат да направят читателите, които в моя случай доказват година след година своята подкрепа чисто физически , като откликват със стотици на всяка нова моя книга при представянията им в София ( това е моят Пулицър, който получавам вече 7 пъти ) . Но писателите могат. Стига да решат да напуснат нишата на индивидуалното (без)действие.

 

Р.S. Същият проблем с (не)справедливостта съществува и при безплатното дефилиране из телевизионните изповедални на автори, които представят само се себе ( а не партии, политологически и социологически агенции, други медии и прочее заинтересовани от телевизионна реклама работодатели). Те би трябвало да се издържат от подобен род изяви, които са вид труд по специалността, поради което и ги канят- но безплатно, както се “полага” на безправните журналисти у нас по логиката на телевизионния картел.

 

Поканеният да коментира в телевизионното студио самотен автор няма какво да рекламира, но е третиран като останалите, на които им се плаща отнякъде другаде и поради това за тях появата по „телевизора” е бонус ( и за работодателя). Иначе казано, чрез тази „равнопоставеност” пред нищото авторът получава по-нищо и от другите, които само формално не получават нищо.

 

Ако ли пък самотният автор е отгоре на всичко журналист ( най-често принуден да напусне работата си защото „много знае”) , той не само не получава заплащане за журналистическата си изява, но и на практика изработва с безплатния си журналистически труд като коментатор заплатите на любезните си домакини от телевизията.

 

Още един автогол ли си вкарах? Хак ( думата идва от арабски език и в оригинал означава „право”) да ми е, ако ме хакнат и от коментарните телевизионни дефилета.

А както се казва в едни протоколи за пред власт(н)ите, “прилагам следния документ” по темата:

Калин Терзийски: Предложиха ми да участвам във ВИП брадър. За сума, която с писане печеля за три години

За да се ценят у нас културата и творците по този начин, нещо не е наред

Писателят Калин Терзийски

Клуб Z

“Мили приятели. Днес (вчера -б.р.) ми предложиха да участвам във ВИП брадър. Предложиха ми сума, която с писане печеля за три години”, сподели във фейсбук огорчението си писателят Калин Терзийски.

Това е целият текст:

“Предложиха да участвам във ВИП брадър. Предложиха ми сума, която с писане печеля за три години. За три години. Печеля толкова с писане. С честно и упорито, съвестно, смазващо от умора писане. За три години. Аз съм първия за България носител на Европейската награда за литература. Но…Така е. Тези които живеят в Бългаия – така ме оценяват. Тези които ми плащат за писането – за толкова ме оценяват.

Сега чуйте: Българите за толкова оценяват моето писане. В същото време ВИП брадър оценява моето лежане и търкаляне по леглата (там, ако отида, ще ми е напълно невъзможно да пиша, защото дори и химикалките са забранени!) …та ВИП брадър оценява моето неписане, за четиресет дни – колкото струва моето писане за три години! Да, знам – вие ще се подсмихвате и ще кажете – ами какво ни се жалва тоя! Да отива там и да взима парите! Пък Ние ще го мразим и ще го псуваме. А ако не отиде – ще му се подиграваме и пак ще го псуваме. Винаги – каквото и да направя, ще съм сгрешил. Но ще ви кажа така – за да се ценят у нас културата и творците именно по тоя начин…явно нещо не е наред.

Кой определя кое е ценно и кое не? Не сме ли ние? Не сте ли вие? Не оценихте ли именно вие моето писане за три години за толкова, колкото и моето лежане във ВИП брадър – за четиредесет дни? Тия, които ми плащат – и вие, които им позволявате. Между другото – аз няма да отида. Не защото ме е срам от вас. Вас трябва да ви е срам – от мен. Аз просто съм уморен. Сетете се – на така прелюбимите ви пари стоят лицата на Алеко Константинов, Пенчо Славейков и Захари Стоянов. На мен за три години писане ми плащат с тия пари колкото за трийсет-четиресет дни сеир. За вас.
За раята.

Текстът е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2015/09/05/%d0%ba%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb/

Свързани новини: