За планинските преходи

09/11/15 06:52
(http://eneya.wordpress.com/)

За планинските преходи

Планината… не е Борисовата градина. Хубаво е да знаеш какво правиш, да си добре екипиран и винаги да имаш три наум, че нещо може да стане и че не можеш да разчиташ всичко да се стече по най-добрия начин, подготви се, че всичко може да се обърка и пак… нещо ще те изненада.
Защото планината не е Борисовата градина, трябва много да се внимава с кой, кога и къде отиваш и да си подготвен, че може да има неподготвени и надценили себе си хора. Последното не е от лошо, а просто от липса на опит… или понякога точно поради твърде много липса на негативни ситуации, хората забравят, че късметът играе и забравят колко опасно и страшно може да е.
Май има няколко основни правила, които си изчистих и изясних, така че… мисля да ги разпиша, току виж биха били полезни.

1. Координацията. Независимо дали сте официално дружество, група ентусиасти или някаква друга смеска, правило първо е координацията. Къде ще ходите, кои, кога, по кой път, кои са хижите, за колко време, кого ще уведомите, какви са условията, в колко се тръгва, от къде се тръгва, кой поема ангажимент да прави резервации (ако е по хижи) и пр. Целта на упражнението е да няма глупави изненади. Да, звучи нелепо да се прави за двудневна разходка до… Костенец например, но въпросът е в изграждането на навика… дали ще ходите до Костенец или Ком-Емине, единствената разлика е мащаба. Хубаво е всички да са запознати с маршрута или поне да са огледали картите, за да могат да знаят къде отиват. Хубаво е да е ясно каква е целта. Дали е спокойна, небрежна разходка, където средната скорост е бавна и хората се шляят. Дали е бърз даунхил, в който средната скорост е много висока, а дистанциите кракти (свръхлек туризъм). С две думи, всички трябва да знаят какво се случва, за да могат да дадат адекватна информация. Ако им дойде нанагорно, също така да си кажат. Чудеса от храброст не е нужно да се правят.

2. Инструктаж. Преди тръгване е хубаво да се проверят за всеки случай нещата. Ако групата е шарена и сформирана спонтанно, задължително е да се сподели с водачите, били те официални или не, кой има опит, кой няма, кой е ходил преди, за да се знае какво ще се случва. Задължително се споменават медицински състояния и проблеми. Уговарят се знаци и начини за комуникация, може да не се наложи, но е хубаво да се знае. Колкото по-голяма е групата, толкова повече хора трябва да се имат наум и да бъдат наглеждани, защото има корелация между количество хора и случващи се непредвидени неща, по много обясними причини. Описание на почивките и на целите също е хубаво да се обяснят, защото е хубаво да могат хората да се подготвят практически чисто психически какво ги очаква. Не разчитате някой друг да ви свърши работата и си проверявате всичко. Не разчитате, че вашите хора са си свършили работата и ги проверявате. Да, звучи сложно… свършете го както трябва или си стойте вкъщи, в планината шега не може и не бива.

3. Екипировка. Преди да се качим в планината, е задължително да имаме адекватния инвентар. Да, може с дънки, без светлина, с маратонки и без връхна дреха. В 9 от 10 случая сигурно нищо няма да ви се случи. На 10тия после едни мили хора доброволци ходят и ви търсят по деретата, чудят се как да се оправят с нелепата ви хипотермия и ПСС ви споменава до 9то коляно. Задължително планинска застраховка, за едните 150 лева годишно е просто нелепо да се правим на интересни и да се смотаваме. Основната екипировка е препоръчително да е събрана, проверена и подготвена, ако не знаете какво ви трябва или да вземете, консултирайте се с водачите или с други опитни индивиди… питайте, защото е за предпочитане да се чувстваш като олигофрен, че си задал тъп въпрос, пред това някой, кякъде да се чуди как да ти спасява крайника (реален случай, който ми дойде на главата преди години, за късмет, благополучно приключи всичко). Обувки, термо, флийс, панталони, светлина, вода, храна, водо и ветроустойчиво яке, шал, чорапи. Това е АБСОЛЮТНИЯ минимум тръгнете ли на преход, а не просто на разходка. И задължително уведомявате някого къде отивате и за колко време, ако ви няма, все някой трябва да вдигне тревога. Все пак, имайте наум КОГО товарите с тази задача и да не е някоя истерия, който ще се обади на първата минута, в която ви няма и да вдигне панаири. Личното задължение на туриста е да направи сам/а тези неща… задължението на водача, бил официален и с тапия или не, е да си провери хората дали са ги свършили тези неща, защото крайния ефект е, че може да се окажете някъде, с паникьосващи се хора, които изпадат в опасни ситуации, за вас и околните, защото могат да застрашат не само себе си, но и цялата група.

4. Застраховки. Това го казвам за втори път, но просто не мога да обясня колко точно е важно да имате застраховка. Ако нямате и дойдат ПСС ще ви стане много ама много тъжно.

5. Аптечка. Пропорционалността на аптечката нараства с големината на групата и продължителността на прехода. Списък с препоръчителни неща в аптечката ви има не един и два онлайн, вече зависи от отделния човек какво смята за нужно да вземе. Хубаво е водачите или поне някой в групата да знае как се оказва първа помощ и как да реагира.

6. Разделяния на групата НЕ се случват и НЕ бива да се случват самосиндикално и без предупреждаване, просто… не. Освен ако не е изскочила някаква много сериозна ситуация, това, че едните се влачат, не е основание да отпердашите напред или да ви писне и да тръгнете да се прибирате, без да сте уведомили останалите. Ако няма как да се движат всички с еднаква скорост, разделянето Е опция, просто трябва да се организира и потвърди и се продължава, като разбира се всяка група трябва да бъде водена от някой, който знае къде отива и какво прави.

7. Почивки. Скоростта на групата е определяна от най-бавните. Затова се уточнява от самото начало кой, колко опит има и как могат да се движат по терена, за да няма дразнене, нервиране и тормоз. На по-бавните хора им е тъпо и се тормозят да поддържат темпо, което им идва прекалено, с което се изтощават, на бързите пък им лази по нервите да се влачат и крайния ефект е, че групата си разваля преживяването. Правят се почивки когато е нужно, но за кратко, вече колко да са дълги си е до конкретна преценка на водача/водачите, но 10тина минутки е стандарта, с който аз съм свикнала, че е оптимален, за да не се разкиснат уморените.

8. Терен. Съобразяваш терена с групата (тук идва предварителното уточнение за опита) и екипировката им. Ако нещата не вървят, трябва да се измисли алтернатива… да, някой може и да успее да изкрета с адски много зор… ала може и да закъса. Което ще наложи или разкъсване на групата или връщане или излишно бавене. Много лесен за избягване проблем… ако всички са били коректни от самото начало. Ако.

И… май е това, за което аз се сещам.
Приятен път и ойларипи.

Filed under: чекмедже "Разни" Tagged: как да се подготвим за планински преходи, планински преходи