ЗА РЕШАВАНЕ НА КРИЗАТА С БЕЖАНЦИТЕ Е НЕОБХОДИМА НЕ ПАСИВНА ПОЗИЦИЯ, А АКТИВНИ МЕРКИ

09/11/15 07:20
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ЗА РЕШАВАНЕ НА КРИЗАТА С БЕЖАНЦИТЕ Е НЕОБХОДИМА НЕ ПАСИВНА ПОЗИЦИЯ, А АКТИВНИ МЕРКИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Все по-ясно става, че проблемът с бежанците, които заливат Европа, е по-тежък, отколкото се смяташе. За него няма бързи и лесни решения, обратно, той носи само тревоги и противоречия. Ще успее ли ЕС да излезе от тази поредна криза или ще потъне още по-дълбоко в нея – за втора седмица темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, на официално ниво Европейският съюз сякаш няма голям набор от идеи за справяне с бежанската вълна, обсъжда само въпроса за квоти, с които всяка европейска държава да поеме своя солидарен дял от отговорност. Достатъчна ли е тази мярка?

– За съжаление, Фили, тенденцията за безсилие на евросъюза и липсата на адекватни идеи за справяне с бежанския проблем все повече се потвърждава. Доста време вече се обсъждат прословутите квоти, според които всяка европейска страна трябва да приеме определен брой бежанци, но никой не казва какво ще стане, ако бежанският поток не затихне веднага, а продължи. Тези квоти докога могат да се актуализират. А какво правим със страни като Унгария и Словакия, които, по една или друга причина, не искат бежанци изобщо, макар че сега все още приемат. България също клони към тази позиция, но не смее да я заяви открито. Това, което постигна премиерът Борисов на предпоследния европейски съвет, когато се разпределяха 40 000 бежанци, беше намаляване на квотата за България от 788 на 450 души. Онзи ден обаче бяха разпределени още 120 000, от които тук трябва да дойдат 1 600. Ами ако утре дойдат още например 300 000? Това всъщност не е хипотетичен въпрос, а реалност, която чука на вратата. Държави като Дания например започнаха да въвеждат свои сепаративни законодателни мерки за справяне с проблема. Датчаните казаха – мигрантите трябва да знаят датски език, а също да са наясно, че съкращаваме помощите за тях с 50 процента. Добрият пример, който Европа дава напоследък, е Исландия. Там стартира кампания, в която самите граждани настояват правителството да приеме повече бежанци, отколкото е квотата му, а 10 000 души писаха във Фейсбук, че отварят домовете си за бежанци.

– Това не е ли наистина добър пример за хуманност и гражданска активност?

– Прекрасен е, Фили, само че нека видим за какво точно става дума. Първо, квотата на Исландия е да приеме 50 бежанци. Ако те се увеличат до сто, героизмът ще е двоен, но ефектът – пак практически нулев. Да, квотата на Исландия е малка, защото и страната е малка, с население само около 300 000 души. БВП на Исландия обаче за 2012 година е близо 14 милиарда долара, тоест, номинално на човек от населението – близо 42 000, тоест, поне 7-8 пъти по-голям от този на българина. През 2013 година Исландия е на 13 място в света според Индекса за човешко развитие на ООН, място, което тя дели с Хонконг. Вторият факт, който непременно трябва да се отбележи е, че исландците май не си дават сметка за какво точно говорим при тази бежанска вълна. Медиите цитират исландката Ловиса Арнадотир, която казва, че с мъжа си предоставят на бежанци една свободна стая, която имат в жилището си. ”Мислех си за тази стая – тя може наистина да промени живота на някой. Ако някой оцелее, като остане при нас за известно време, не виждам защо да не помогнем.” Много романтично, но ключовата фраза тук, Фили, е – „за известно време”. Тази мила исландка не знае, не вижда или не разбира, че тези бежанци не идват, за да се спасят някъде из Европа, а когато нещата в собствените им страни се оправят, да се върнат обратно. Не, те идват, за да останат.

– Пламен, защо си толкова сигурен в това? Може утре, ако Ислямска държава бъде победена от международни сили, сирийците например да се върнат в Сирия.

– А кога либийците ще се върнат в Либия и малийците в Мали? Кога пакистанците и афганистанците ще закрачат отново назад към Хиндукуш? Никога. Съдя за това по различни признаци – например по факта, че тези хора имат претенции. Ще го кажа така – не само Словакия не иска бежанци, но и бежанците не искат Словакия. Те не искат дори да отидат в Италия и Испания, страни, които за българите например, са много добри като възможност за нормален живот. Не, бежанците, нищо, че се изсипват от най-отчаяните държави в света, искат да живеят непременно в Германия и Швеция, двете най-социални и богати европейски страни. Не по-малко. Това показва, че в огромната си част те идват тук не с идеята да работят и да се интегрират, а да получават помощи. Така че вероятно истинските бежанци в случая са малцинство, по-голямата част от хората, които идват на вълни, са просто икономически мигранти, а ние не им поставяме съответните правила. Още по-лошо става обаче, ако случайно ги поставим. Например онзи ден, Фили, бежанците в Унгария организираха един протест, след като се оказа, че, за да спази приетите европейски процедури, властите ги бавят и не ги пускат веднага към обетования Мюнхен. В знак на протест те организирано и демонстративно изхвърлиха на боклука сандвичите, с които унгарците ги нахраниха междувременно. Съгласи се, Фили – това не е поведение на страдащи и измъчени хора, това е проява на наглост, която звучи застрашително. Та ето част от нещата, за които исландците очевидно не си дават сметка.

– Добре, но ти цитира редови гражданин, който не е длъжен да бъде наясно с нещата. Какво казва исландското правителство?

– Веднага цитирам Йегло Хардардотир, исландския министър на благосъстоянието: ”Искаме хората да се приобщят към исландското общество.” Много добро пожелание. Но горчивият опит показва, че в масовия случай става обратно. Първо, Европа не е интегрирала своите роми. Второ – турците, които са от 50 години в Германия доколко са интегрирани? Още по-тежка е ситуацията във Франция с хората от бившите колонии. В Лондон напрежението също расте. Да не говорим, че със самото си идване в Европа някои бежанци генерират престъпност. Остави настрани заплахата от промъкване на заклети ислямисти или дори неизбежната престъпност на гетото. Но онзи ден колегата Веселин Желев от Брюксел например разказа за срещите си в един бежански лагер там, по-специално – за пътя на младо момче от Афганистан до Белгия. Вуйчото плаща за него определена сума пари и оттам нататък момчето няма проблем на нито една граница. А то минава през Иран, Турция, България, Сърбия, Унгария, Австрия, Италия и Франция. За да няма проблеми, явно навсякъде са раздадени подкупи, няма друг шанс за спокойно минаване. Така че, Фили, ето как дори невинното желание да се спасиш от злото, понякога само се превръща в зло.

– Добре, Пламен, но какъв е изходът, Европа може ли да откаже да приема страдащи хора?

– Разбира се, че Европа не може да загърби своя хуманизъм и отговорностите си, Фили. Но тъй като в същото време трябва да опази и себе си, изходът е във въвеждането на ясни правила, които да се спазват. Така от пасивно разпределяне на квоти, евросъюзът ще премине към активно управление и контрол на процесите. Но засега точно това европейските политици не правят, нещо повече, в момента впечатлението е дори, че за подобно нещо те май не искат и да чуят. Не знам и не разбирам защо.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com