Избива ни съветският манталитет

Източна Европа не строго дефинирано географско понятие. Къде точно са й границите? Например тъкмо в Украйна е географският център на континента, който се простира до Урал. Най-западната държава е Португалия, но тя не е представителна за най-високия стандарт на живот, под който се подразбира западният стандарт.

Когато обаче посочим общото кратно, което определя в обществено-политическия смисъл на понятието Източна Европа ( предопределящо и относителната бедност на региона спрямо Западната, т.н. стара Европа), нещата си идват на мястото. Подразбираме бившите колонии на Империята на злото, чието естествено развитие е било затормозено именно от десетилетната съветска окупация във всичките и незначителни разновидности- с или без пряко присъствие на съветски войски.

Днес Източна Европа в различна степен се е разделила с колониалното си минало и насилствената си съветизация. Но отново откриваме нещо общо и този път това не е споменатата относителна бедност спрямо районите, населени от европейци, освобождавани и подпомагани да се възмогнат от пепелищата на последната голяма война от американците ( епитетите към тях оставям на болните от антиамериканизъм).

Оказва се, че тъкмо в Източна Европа бежанците са най-малко желани, за да не кажа нещо друго- нищо, че самата тя, бившата колониална каруца на СССР, наводни с ( икономически) бежанци Запада в мига, в който шлюзовете на Желязната завеса бяха вдигнати (пак по „вина” на същите американци и онзи омразен Рейгън- давайте с епитетите..).

Оправданието (ни) с относителната бедност няма да коментирам. Няма да припомням и относителното богатство на източноевропейските народи спрямо далеч по-нещастните си съседи по планета от други континенти. Знам, че няма да трогна никого, а и не целя нищо подобно с тезата си тук. Обаче смятам да посоча нещо характерно, което допълва по уникален начин съществуващото иначе западно лицемерие по въпроса за бежанците.

Ако на Запад хората се плашат, с основание или хиперболизирано предимно по икономически причини, то в постсъветската Източна Европа на по-предно място изпъква раздутият до размерите на съветската шпиономания „аргумент”, че сред бежанците ще се промъкнат пълчища терористи. Колко удобно да откажеш на стотици жени и деца спасение!

Ти, читателю, колкото и да си ми гневен за тези редове, можеш ли да посочиш поне един явен случай на проникнал у нас подобен терорист?

Един мароканец? По сигнал на чужди служби? При наличието на най-многобройната полиция на глава от населението в ЕС, на образцова телена ограда за спиране на бежанци, с която нашите управниците се хвалят въпреки протестите на ООН? И въпреки тези отлични мерки и въпреки промъкналите се няколко хиляди потенциални терористи, само един е паднал в мрежите на доблестните ни охранители на държавата от тероризма?

Истината, колко и да е неприятно да се посочи, е, че опасността от проникване на терористи, с които би трябвало нашите многобройни тайни и униформени държавни служители да се справят човек по човек, служи за колективно оправдание по начин, които е доста близък до наследения от съветския комунизъм манталитет.

В „Архипелаг ГУЛАГ” Александър Солженицин бегло припомня за готовността на съветския режим да изтреби колкото трябва невинни (най-вече свои) граждани, но да не допусне поне един от тях да се окаже ненаказан шпионин. Готовност, която е стара руска традиция, доразвита от болшевиките.

Ето какво пише по този повод Солженицин:

„Всички многобройни чуждестранни комунисти, заклещени в Съветския съюз, всички едри и дребни коминтерновци наред, без индивидуални различия, бяха обвинявани преди всичко в шпионаж. И стрелците от Латвия – най-надеждните пушки от ранните години на революцията – пак бяха обвинявани в шпионаж при повсеместното им затваряне през 1937 ! Сякаш Сталин беше обърнал наопаки и после умножил прочутата формула на Екатерина: той предпочиташе да изтреби деветстотин деветдесет и девет невинни, но не и да пропусне един истински шпионин”. ( Александър Солженицин, „Архипелаг „ГУЛАГ”, communitas fondation, София, 2009 г., стр. 282 ).

Като нагледен пример след хилядите случаи Солженицин избира да даде изпратените в съветски концлагер съратници на Георги Димитров от Лайпцигския процес А.Попов и Танев, а за главния герой от процеса добавя: „За самия Димитров Сталин подготвя друга участ”. ( пак там)

Така и у нас: предпочитаме да не допуснем хиляда нещастници, заради подозрението, че сред тях ще се промъкне един злодей.

Истината е, че в земите на бившите съветски колонии преобладаващата част от хората не са подготвени за новата си участ на свободни ( и евентуално състрадателни човеци), предпочитайки да взаимстват от егоизма на „стара Европа” и да го комбинират с наученото под съветския ботуш.

Колкото до Русия, чийто вожд Путин злорадства за проблемите с бежанците и се опитва да насъсква европейците срещу американците по въпроса ( макар да е допуснал в империята си по-малко 1000 души със статут на бежанци чрез подигравателни за човешкото достойнство ограничителни мерки), ще се позова отново на Солженицин , независимо от това, че в края на живота си той се превърна в обикновен руски шовинист и любимец на Путин в това деградирало качество. Коментирайки ужасната съдба на съветските военнопленници, изоставени от своята родина като нечовешки същества, третирани от Москва с МИЛИОНИ като предатели ( щом не са пукнали, а са попаднали в плен), Солженицин възкликва:

„На руснаците им беше най-зле от всички не само в немския, но и в руския плен.

И въобще тази война ни показа, че няма нищо по-лошо на земята от това да си руснак”. ( пак там, стр.291 ).

Смекчаващо вината обстоятелство за днешната руска агресивност и масовата подкрепа, която тя получава в Русия в лицето на новия Сталин?

Те си знаят. Да се оправят. Нали основната гордост на руския шовинист идва от претенцията за „особения път”, за самодостатъчността на огромната държава! Да, доста е особено да си „най-лошото на земята”, третиран като такъв от собствения си Началник, на който отгоре на всичко отвръщаш с благодарност.

Ние обаче трябва да знаем накъде вървим и от какво искаме да се отървем, ако не искаме да си стоим затънали в съветското минало, да тъпчем на място , обвързани с това наследство.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител