09/15/15 08:40
(http://ivo.bg/)

Любовта към рускините и към Русия се оказват две различни неща за сирийците

И „Дойче веле” задава …отговор на въпроса защо сирийците не бягат на територията на Русия, най-големият приятел на ( режима на Асад в) Сирия.

 

Не бих искал да се шегувам с драматичната тема, но мога да добавя един аргумент на ръба на шегата.

 

Когато избухна гражданската война в Сирия, дълго време обявявана за нещо друго и от доста български търсачи на телета под вола, нашите руски патриоти обясняваха от русофилски позиции, че една от естествените причини за московската подкрепа за режима на Башар Асад е …роднинската връзка. Не, не лично с него, а между десетки хиляди рускини и техните сирийски съпрузи.

 

Сирия е рекордьор по присъствие на руски съпруги, които пребиваващи по различни причини ( но най-вече по време на обучение в Русия) сирийски мъже са отвели в родината си.

 

Интересно, защо поне тази част от сирийците, скрепили семейно дружбата си с Русия, не търсят убежище по родните места на своите съпруги? Дали пък тъкмо поради това, че твърде добре са запознати какво ги очаква ( включително и като отмъщение за някои унижения, изтърпени от техните чаровни половинки в мюсюлманската страна)?

Може би именно по тази причина Русия е пожелала да откликне с взаимност и да изпрати на сирийските жени малко руски мъже.

Както виждате от снимката, публикувана в Медиапул, ( ако разбирате руски език), на руските мъже им се “нрави” в Сирия.

Не се наемам да гадая, но това си е мистерия на загадъчната сирийска душа, избрала да се сдуши с руския народ по най-интимния начин.

 

Ето прагматичният германски отговор в статията на „Дойче веле”, цитирана от Faktor.bg.

 

Никаква помощ за бежанците, екстрадиране, липса на хуманност – това са само част от причините

Москва е смятана за съюзник на Дамаск. Въпреки това сирийските бежанци избягват Русия. А тези от тях, които все пак решат да потърсят убежище там, се оказват изправени пред огромни трудности. Защо?

По данни на ООН, броят на сирийците, търсещи убежище, вече е надхвърлил 4 милиона. Близо половината от тях са регистрирани в Турция, а над 1 милион – в Ливан. От началото на конфликта в Сирия, избухнал през 2011, в Европа са пристигнали около 350 хиляди сирийски граждани. За същия период в руската Федерална служба по миграция са постъпили 3338 молби за убежище от сирийци. Статут на бежанци са получили 1774 от тях. Защо броят им е толкова нисък?

Никаква помощ за бежанците

“Не се доверявам на данните на Федералната миграционна служба”, казва в интервю за Дойче Веле Светлана Ганушкина. Тя е председателка на “Цивилна подкрепа” – единствената неправителствена организация в Русия, която от десетилетия насам се занимава с проблемите на бежанците. Ганушкина ръководи и дейността на мрежата “Миграция и право” на руския Център за граждански права “Мемориал”. Според нея, броят на сирийските бежанци в Русия е значително по-висок – около 10 000.

Дори и да е така, в сравнение с вълната от бежанци към ЕС тази бройка изглежда незначителна – особено ако вземем предвид огромните мащаби на Русия. Защо обаче сирийците я подминават? Нали Москва е смятана за съюзник на Дамаск? Нали уж Русия иска да помага на сирийския народ? “Сирийските бежанци гледат на Русия само като на транзитна дестинация, защото нашата страна не оказва никаква помощ на бежанците”, твърди Светлана Ганушкина.

Тя обяснява, че в Русия тези хора почти нямат достъп до процедура за получаване на бежански статут. “Пристигналият в Русия бежанец не получава възможност да се яви пред властите. Или пък направо бива задържан и връщан обратно. Има много такива случаи”, разказва тя.

Освен това децата на бежанците трудно биха си намерили работа в Русия, а децата им – място в руско училище. “Получилите временен статут на бежанци имат право да работят, но често работодателите не са запознати с правилата и предпочитат да не назначават бежанци”, казва още Ганушкина и добавя, че руските работодателите биха печелили повече, ако наемат нелегални трудови мигранти вместо бежанци.

Русия и черкезите

Малко известно е, че в Сирия живеят повече от 100 хиляди етнически черкези. След Кавказката война през 19-ти век техните предци са били преселени от Руската империя в Сирия. През 2012 година Алберт Кашаров, тогавашният сенатор на севернокавказката област Кабардино-Балкария, повдигна въпроса за връщането на черкезите в Русия. “Всъщност не става въпрос за връщането на тези хора, а за тяхното спасяване”, подчерта тогава Кашаров.

Желаещите да се върнат в Русия обаче се оказаха много повече от бройката, която беше отпусната. Идеята за изграждане на бежански лагери пък не беше одобрена от руските федерални власти. След смъртта на Кашаров през 2013 година обаче дискусията по темата бе заглушена.

Тя беше възобновена едва в началото на септември 2015 от Максим Шевченко от Съвета за човешки права към Руското президенство. “Дания и Норвегия приемат тези хора. Междувременно там пристигат повече черкези, отколкото в Русия – поради простата причина, че при нас те не са приемани добре”, каза той в интервю за радио “Ехото на Москва”. Шевченко нарече съществуващите квоти “срам за моята страна”. През последните три години Русия е приела едва 1500 сирийски черкези. В страната те получават подкрепа единствено от граждански организации, доброволци и роднини.

Екстрадиране вместо подкрепа

Всички останали бежанци от Сирия разчитат в Русия на помощта, оказвана им от правозащитници. На тях често им се налага да ги защитават пред властите, които се опитват да ги екстрадират обратно в Сирия. Сякаш те забравят, че там бушува гражданска война. “С помощта на Върховния комисариат на ООН за бежанците преди няколко дни успяхме да спрем решение на властите в република Дагестан за екстрадиране на двама сирийски бежанци”, казва Светлана Ганушкина. Не е ясно обаче какво ще се случи с останалите сирийци в Русия.

Иля Ковал, Дойче веле

 

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване