На яхта около Спорадите

Още има лято! Стоян ще ни разкаже за едно плаване около Северните Споради в Бяло, дето някои му викат Егейско, море
Приятно четене:

Ветрени мисли на яхта около Спорадите

о.Евия – о.Скопелос – о.Сканцура – о.Перистера – о.Алонисос – о.Скиатос

„Животът е като плаването. Можеш да използваш вятъра и да отидеш, където пожелаеш“ – Робърт Бролт

Израснал съм на българското Черноморие в годините на късния социализъм и ранния див капитализъм на 90-те години. Първо ходихме семейно на море за по две седмици с карти от работните места на родителите. Винаги се ходеше на едно и също място. Пътуваше се до морето с преспиване, спираше се във всеки голям град, за да се огледат магазините, ходеше се на стол за хранене в определени часове и т.н. Обаждането до София се правеше от пощата. След това дойде времето на квартирите и малките частни хотелчета. Открихме нови места и плажове по българското крайбрежие. Ходихме на кръчми, имаше нови хранителни магазини, обаждахме се по мобилни телефони. После визите паднаха. Започнахме да пътуваме и в чужбина. Открихме Турция и Гърция, разбрахме че има алтернатива на нашето море. Междувременно то се преобрази или по-скоро го преобразиха и вече имаше съвсем друг фасон.

Като малък, когато ме учеха да плувам или да карам сърф инструкциите бяха „Плувай до шамандурата най-много“ или „Карай сърф максимум до шамандурите за лодки“. Така неусетно се създаваше един страх от морето, който е масово разпространен. А морето е форма на природата, към която трябва да имаш респект, но и тя е толкова гостоприемна, колкото планините, поляните и т.н.

Преди време, имах един шеф – германец, който всяко лято плаваше две седмици на яхта в Хърватска, тогава той изключваше всякакви средства за комуникации и все едно отиваше в вдън земя. Дори не смеех да проверя в Гугъl колко ли струва едно такова приключение. И така докато един приятел музикант ми сподели, че е плавал предното лято и започна да цитира много приемливи цени. Още през март се свързахме с нашите капитани – Кънчо и Лю от http://moonsailing.com/ и се спряхме на маршрут около островната група на Спорадите в Гърция в началото на септември. За радост успяхме да съберем група и потвърдихме плаването. Започнахме да броим седмиците и да се подготвяме, да четем в Интернет, да гледаме снимки и т.н.

Най-накрая нашето пътуване наближи и потеглихме рано-рано от София към

Ахилио,

където ни очакваше лодката. Това е малко пристанище на около 40 км. на юг от Волос с много удобен пристан за яхти. Кънчо и Лю ни посрещнаха с усмивка на борда на

45 футовата яхта „Sail Away”

С изненадата открихме, че плавателният съд предлага всякакви удобства и е доста комфортен, макар че всяко пространство се използва изключително практично и максимално.

Отплавахме за кратко разстояние до

селцето Агиос Кириакос (Ag.Kiriakos),

което се оказа кокетно рибарско селце с типична пристанищна таверна и хубав плаж отстрани. Имаше и няколко семейни хотела.

Първата ни вечер на лодката премина прекрасно и бодри потеглихме на сутринта. Спряхме за кратък плаж в един залив на остров Евиа, където имахме възможност да се гмуркаме и да скачаме от яхтата.

Остров Евия

е втория по-големина гръцки остров и е свързан с материка с мост. Привечер акостирахме в

курортното селце Псаропули (Psaropouli),

с дълга крайбрежна ивица. През деня на яхтата времето минава неусетно – може да си говориш в приятелите или да се усамотиш някъде около носа на лодката, където да четеш книга или да гледаш морето. Тя се движи с около 5 мили в час или повече и обикновено дневните плавания траят между 3-6 часа. Кънчо и Лю с радост ти отговарят на въпросите за плаването и ти показват интересни места по пътя. Хапваш на лодката, а вечер си купуваш провизии от магазините на пристанището. Лодката разполага с бани и тоалетни подобни на тези в самолетите, а кухнята е напълно оборудване с печка и хладилник. Вечер можеш да хапнеш на таверна, да се разходиш из градчето или да играеш карта/табла с приятели на яхтата.

„Умелият мореплавател не се учи в гладко море“

Ето тази сентенция я видяхме на практика по време на

плаването ни от о-в Евия към о-в Скопелос

Духаше силен вятър и имаше около 1.5-2 м. вълни. В резултат на което половината от нас (включително и аз) започнахме да повръщаме. Разбира се, Лю беше подготвена и ни даде хапчета за морска болест, което ни помогна много. Съвсем скоро вече бяхме много по-добре. Дори опитните мореплаватели не са застраховани от морска болест. По време на плаването прочетох книгата на Дончо и Юлия Папазови за околосветското им плаване с тяхната дъщеря на яхтата „Тивия“. След повече от две години в Световния океан те страдат от тежка форма на морска болест в района на Босфора на път за дома.

Привечер пристигнахме на

о-в Скопелос

и по точно в едноименната му столица. Повечето гръцки острови имат за имена на столиците си името на самия остров. Посрещна ни голямо пристанище за яхти с много туристи от цял свят. Градът е разположен амфитеатрално над брега и няколко църкви закрилят корабите в пристанището. Планът ни беше следващата вечер да спим на безлюден остров и трябваше да си вземем провизии. Оказа се, че да намерим прясна риба не е лесна задача. Местните рибари си имат постоянни клиенти – ресторанти и магазини и не им остава риба за свободна продажба. Накрая си взехме месо за скарата и много зеленчуци.

Потеглихме от Скопелос към безлюдния

остров Сканцура (Skantzoura),

където щяхме да нощуваме на котва в безлюден залив. По пътя отново спряхме в няколко залива за плаж. Този ден морето беше далеч по-гостоприемно. Не мога да ви опиша удоволствието да направиш скара на открито и да прекараш нощта в морето под звездите.

Skantzoura, Alonnisos, Гърция

На следващия ден отидохме до

о-в Перистера (Peristera),

където направихме кратка разходка до изоставен манастир с прекрасна гледка към островите от групата на Спорадите. Оттам акостирахме на

о-в Алонисос

или по-точно в

град Патитири (Patitiri)

Отново ни посреща много добре уредено пристанище за яхти и туристическо градче.

С градски автобус отидохме до

Хората (Горния град) – това е старото градче,

чиято кокетност трудно може да се опише с думи. Калдъръмени улички, бели къщи, цветя, спретнати магазини, вкусни таверни, изумителни гледки – всичко все едно е от картичка. Исторически, местните са строяли първите си селища на най-високата точка на островите за по-голяма защита от пирати и разбойници.

Следващият ден беше отреден на най-известното място на Скопелос –

заливът Кастри

или както всички го знаят

заливът на Мама Миа

от едноименния филм. Ние бяхме поредната яхта, която беше спряла в подножието на параклиса от филма. След кратка почивка там преминахме покрай арката на Лалария, която също е популярно място на острова. Именно там засякохме българска яхта, която беше тръгнала от Калиакра. Следващата ни спирка беше на

о-в Скиатос,

където отново нощувахме под открито небе и си направихме скара с помощта на дингито (малка надуваема лодка). Както Дончо Папазов е написал в книгата си: „Яхта без динги е все едно без мачта!“. Отново мечтаехме на фона на Луната и на Млечния път.

На сутринта се разходихме до

близката крепост

от Средновековието, която е пазила о-в Скиатос. Сърцатите ни капитани Кънчо и Лю винаги се опитват да открият нещо ново с всеки нов екипаж. Дори места които ги няма описани в лоцията – пътеводителя на мореплавателя. Именно този залив беше тяхното откритие с нас. Обядвахме в типична гръцка механа, на която храната се пренася с магаре и зехтина е от близката маслинова гора. Лежерно потеглихме към последната ни спирка от нашето пътуване –

Ахилио,

където отново трябваше да се завърнем към ежедневието. Но дори когато слязохме от лодката, отново плавахме в мислите си и дори в морящката си походка поне за още няколко часа.

„След 20 години ти ще си по-разочарован за нещата, които не си направил, отколкото за тези които си направил. Опъвай платната и отплавай от сигурното пристанище. Улови вятъра и изследвай, мечтай и откривай!“ – Марк Твен

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Плаване Егейско/Бяло море – на картата:

Плаване Егейско/Бяло море

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=61470

Свързани новини: