в. Ромъния либера

Мнозина се питаха какво ще направи Русия в отговор на
икономическите санкции, наложени от САЩ и ЕС. Как ще вземе
реванш за серията удари, които отслабиха сериозно икономиката й
и създадоха най-голямата заплаха за режима на Путин досега –
драстичен спад на приходите на държавата и на стандарта на
живот? Днес знаем със сигурност, че миграционната вълна и
военната интервенция на Русия в Сирия са част от отговора.

Трудно е да се каже с милиметрична прецизност какъв е
приносът на режима на Путин в създаването или във внезапното
увеличение на бежанската криза. Но е очевидно, че серия от
официално предприети действия поставиха основите за нейната
поява, докато други, специално военните, са предназначени да
помогнат на Русия да извлече ползи от възможното й разрешаване.

И сякаш това не стига, между тях се намества и широката сива
зона на специалните операции, доминирана от сенките на агентите
на Федералната служба за сигурност. Било в преминаванията на
джихадистите от Северен Кавказ към Сирия, било във вътрешността
на бежанските лагери – там, където стотици хиляди бежанци
решиха, като по заповед, в интервал от няколко седмици, да
превземат с щурм вратите на Европа.

Независимо обаче до колко става дума за дирижирани действия,
за спекулативна игра в среда, пълна с възможности, за
конспирации или за хазарт, Русия има големи шансове да излезе
най-печеливша от сегашната конфликтна ситуация. Един завършек,
който трябва да тревожи Румъния. Защо?

Защото, като се имат предвид неоимпериалистичните амбиции на
Владимир Путин, демонстрирани брутално в Украйна, една
подсилена Русия представлява голям риск за стабилността и
сигурността на всички съседи. А на румънската – особено, имайки
се предвид тоталния ангажимент във военното стратегическо
партньорство със САЩ и присъствието на противоракетния щит в
Девеселу.

След анексирането на Крим и началото на войната в Източна
Украйна, лидерът на Кремъл се събуди с вълна от икономически
санкции. Техният ефект, в допълнение към рухването на цената на
петрола, беше унищожителен. С намалени наполовина приходи, много
грандиозни проекти, като изграждането на газопровод към Китай,
но и модернизацията на армията, бяха оставени на изчакване или
ограничени.

Олигархията също пострада. Нейните печалби са
правопропорционални на бюджетите, които изразходва. Повече
пострадаха обаче обикновените руснаци. Когато
националистическата еуфория, предизвикана от връщането на Крим
към “родината-майка” се разсея, те осъзнаха, като махмурлии, че
пак те ще платят сметката. Падането на рублата бързо потвърди
най-големите им страхове. От 45 рубли, колкото струваше едно
евро преди анексирането на Крим, в края на август еврото се
покачи до над 80 рубли.

Какво последва? Путин вкара всички оръжия в битката да се
отърве от санкциите и да върне на народа изгубения хляб след
цирка с Крим. Първият избран метод бе стар като света: разделяй
и владей. Активира троянските си коне във вътрешността на ЕС, за
да разруши консенсуса, без който европейците не биха могли да
подновят пакета от санкции. Последва дълга серия от оплаквания
на лидерите в Будапеща, Атина, Прага, Братислава. Всички се
вайкаха, че наложените на Русия санкции се обръщат срещу тях и
срещу целия континент. Усилията им бяха увенчани с етапен успех.

През март високопоставен официален представител на ЕС,
пожелал анонимност, заяви, че съюзът няма да удължи санкциите
срещу Русия, защото няма консенсус. Кой беше против? Точно
гореспоменатите държави, чийто президенти или премиери
претендираха, че не защитават Путин, а интересите на собствените
си граждани.

През юни обаче, един месец преди срока, в който би трябвало
санкциите да бъдат подновени или премахнати, Путин претърпя
друго поражение. Унгария, Гърция, Словакия и Чехия, както и
много проруски германски политици не успяха да устоят на натиска
на западняците и на политиците, настроени срещу Путин.
Унищожаването на консенсуса, което изглеждаше неминуемо до
неотдавна, се провали.

Путин остана излъган, както и неговите граждани, които
тъгуват за една ваканция в Турция, но рублите не им стигат и за
една в…Крим, където на плажа звучи химнът по три пъти на ден.
Не му остана друго, освен да извади от нафталина съскащата
пропаганда с нацизма и да изрази загриженост, че датата на
подновяването на санкциите – 22 юни, е съвпаднала с тази през
1941 г., когато Германия нахлу в Русия. Само Виктор Орбан,
премиерът на Унгария, му акомпанира и заяви кисело, че “Европа
се е простреляла сама в крака”.

Първите вълни бежанци преминаха границата между Сърбия и
Унгария малко след като Ангела Меркел обяви, че ЕС засега не
може да отмени санкциите срещу Русия. Може би е съвпадение. Но в
никакъв случай не е съвпадение фактът, че броят на сирийските
бежанци нарасна до днешните апокалиптични цифри заради
удължаването на конфликта в тяхната родина. И не е съвпадение
също фактът, че гражданската война продължава пет години на
първо място заради ожесточената подкрепа, която Русия оказва на
диктатора Башар ал Асад.

Без ветото на Русия срещу консенсуса на западните сили за
намиране на дипломатическо и политическо решение за спиране на
масовите убийства в Сирия, което да има като изходна точка
отстраняването на сирийския диктатор, гражданската война щеше да
е свършила отдавна. Преди мюсюлманските терористи от Сирия,
Ирак и други държави да си бяха подали ръка и да създадат
“Ислямска държава”.

Може би е само съвпадение, че “Ислямска държава” бе
създадена с помощта на джихадисти, които говорят руски език,
дошли от бившето съветско пространство. Може би е само
съвпадение, че “Ислямска държава” започна голямата си офанзива в
момент, когато падането на режима на Асад изглеждаше неизбежно.
Може би е само съвпадение, че без намесата на ИДИЛ (един от
акронимите на “Ислямска държава” – бел. ред.), чрез победа на
бунтовниците, подкрепяни от американците и отстраняване на
сирийския диктатор, Русия би изгубила военноморската си база в
Тартус.

Възможно е. Само че в основата на тези изключително
благоприятни за Русия съвпадения стоят серия от факти, които
трябва да ни накарат да се замислим.

Както писа неотдавна Ерик-Нилс Крос (бивш директор на
разузнавателните служби на Естония, който е сътрудничил на
американските власти във възстановяването на иракската армия и
иракските служби за разузнаване) от 2012 г. в Сирия започват да
пристигнат терористи, които говорят руски език. Според неговите
служби за разузнаване, обединението на джихадистите в Ирак и
Сирия, което доведе до създаването на “Ислямска държава”, е било
договорено от тези бойци, говорещи руски език. Теорията се
подкрепя и от други публикации в международния печат.

Как са стигнали джихадистите от бившето съветско
пространство в Ирак и Сирия? В същата статия, публикувана от
“Политико”, Ерик-Нилс Крос цитира публикации на московския
вестник “Новая газета”, които описват подробно как офицери от
Федералната служба за сигурност са създали коридори за
преминаване на джихадистите, действали в Северен Кавказ, към
Сирия през Турция.

Ако не е имало операция на руските разузнавателни служби за
износ на терористи, а журналистите и анализаторите са се
оставили да бъдат заблудени от неверни или погрешно
интерпретирани информации, не ни остава друго, освен да вярваме,
че планетите са се подредили чудесно за Майка Русия.

За рекордно кратък срок Русия се отърва от терористите в
Кавказ, които заплашваха да превърнат Зимните олимпийски игри в
Сочи в терористичен фестивал (или поне така ни се казваше) по
начин, който я устройва чудесно. Защото успя да й реши много
проблеми, появили се в Сирия, но и да даде възможност на Путин
да позира като защитник на християнството и пазител на западната
цивилизация.

Макар че ИДИЛ преследва и Асад, офанзивата на джихадистите
му помага по два начина. Пречи на усилията на бунтовниците,
които започнаха борба срещу него през 2011 г. и му създаде
известна легитимност. Чудовищните деяния на ислямистките
терористи направиха така, че и 300-те хиляди жертви на
гражданската война, предизвикана от него, да бледнеят в очите на
мнозина от сънародниците му. Между две чудовища, биха
съжителствали по-скоро с това, с което вече са свикнали.

За Русия спасяването на Асад е цел, която е на втори план.
Най-важното е да се попречи на САЩ и на европейците да решат
сами кой да е бъдещият лидер на Сирия. Иначе Русия би рискувала
да загуби единствената си военноморска база на Средиземно море –
основна част от плановете на Путин да стане голям
геостратегически играч. Затова победата на бунтовниците,
подкрепяни от Запада, трябва да бъде предотвратена по всякакъв
начин.

Случайно или не, доскоро единственият начин, по който можеше
да стане това, беше “Ислямска държава”. Днес е самата Русия.
Жестокостите на джихадистите се превърнаха в перфектния аргумент
за това Русия да се премести с армията и багажа си в Сирия.
Само дето, имайки се предвид, че ИДИЛ е ръководена и от
“чеченски” терористи, новата война на Путин е почти като тази,
която водеше у дома с “дежурните врагове”, само че на
територията на друга държава.

Колко удобно! Защо да рискуваш животите на своите
сънародници, когато невинните жертви могат да бъдат от друга
националност?! Защо да не се представиш като безстрашен борец
срещу тероризма, като защитник на християнството, като пазач на
Запада, ако можеш? Кой не би предпочел подобен пиедестал, когато
алтернативата е хората да разберат, че си просто един болен за
власт човек, който би направил всичко, за да бъда възприеман
като стратегически гений, включително да пожертва живота на 300
000 души, колкото загинаха вече в конфликта в Сирия?

Макар ракетите въздух-въздух да нямат никакво оправдание в
борбата срещу ИДИЛ, която не разполага със самолети, Путин
настоява, че единственият мотив за присъствието на неговите
военни, е борбата срещу ислямистките бунтовници. В същото време
продължава да защитава Башар ал Асад. Което означава, че в
действителност, неговата армия ще се бори срещу всеки, който
опита да детронира протежето му без негово съгласие.

По този начин цяла верига от изключителни съвпадения
помогнаха на Путин да се позиционира изключително добре спрямо
САЩ на фронтовете в Близкия изток. И пак съвпадения изскочиха в
помощ на отношенията му с европейците. От една страна стотици
хиляди бежанци решиха относително едновременно да напуснат
лагерите, в които стояха от няколко години, и да се насочат към
европейския рай, макар че доскоро бяха сигурни, че вратите му не
могат да бъдат щурмувани. От друга страна инвазията на
имигрантите създаде сериозен разлом между новите членки на ЕС и
стара Европа. За негово щастие, разломът следва до голяма степен
демаркационната линия между онези, които се бореха за отмяна на
санкциите срещу Русия, и онези, които се заинатиха да му дадат
урок за нахлуването в Украйна.

Решението? Пак е в моите ръце, казва Путин. Само Русия може
да ви защити от ислямисткия тероризъм, само Русия може да ви
спаси от бежанците, само Русия може да ви гарантира
спокойствието във вътрешните европейски граници, само Русия може
да върне спокойствието на континента. Ще се бия с варварите в
Сирия заради вас!

Колкото и гротескно да ви изглежда този разказ, той вече има
ефект в Европа. Много политици изглежда едва чакаха удобно
извинение, за да подновят вайканията и настоятелните молби за
отмяна на санкциите срещу Русия.

В петък Зигмар Габриел, вицеканцлерът на Германия и министър
на икономиката и енергетиката, заяви, че сътрудничеството с
Русия на фронта в Сирия е от основно значение за слагане на край
на войната и на бежанската криза. Но, за да стане това, казва
той, е задължително да бъдат отменени западните икономически
санкции срещу режима на Путин. Ако не направим това, Русия няма
да сътрудничи, а ако Русия не сътрудничи, войната ще продължи и
още бежанци ще се втурнат към Европа, смята заместникът на
Ангела Меркел.

За съжаление, играта на Путин не е само димна завеса,
неговият шантаж не е блъф. Липсата на интерес у Европа спрямо
гражданската война в Сирия и слабото, нерешително участие на
САЩ, позволиха на Русия да развие целия си арсенал за диверсии,
на който е способна. Сега е твърде късно, за да бъде извадена
оттам.

Русия има всички шансове сега да излезе подсилена от
кризите, които успя да изнесе към онези, които искаха да й дадат
урок. А изводът е, че си заслужава да нахлуеш или да
дестабилизиращ съседите си, защото никой не може да те накаже.
Румъния не може да се измъкне от бежанската криза без ясна
преценка, спокойствие и много изкусност. Ако допринесе за
нарастване на напрежението между източната и западната част на
ЕС, Румъния ще се включи в играта на Русия. Ще даде шанс на
Путин да си върне изгубеното в полза на ЕС и на САЩ влияние.

БТА, e-vestnik

Р.S. Както е тръгнало, май ще се наложи да учим румънски, за да научаваме истината за маневрите на руската мечка, която (не)играе в двора на съседите, а у нас се чувства като у дома си заради това, че води на синджир “прозападния” Борисов.