Nerd Alert: Марсианецът – книга или филм?

10/04/15 07:21
(http://vasvalch.com/)

Nerd Alert: Марсианецът – книга или филм?

Използвах дългите почивни дни на септември, за да прочета книгата, преди да излезе филмът – просто бях сигурна, че иначе няма да имам сили или вероятно ще се замотая за неопределен срок от време. Е, в перспектива мога да кажа, че това надали щеше да се случи, но пък сега имам възможност да направя едно сравнение между двете.

Да ви предупредя отрано, няма да дам еднозначен отговор дали да се занимаете с филмовата или с книжната трактовка на историята за Марк Уотни. Филмът е много готин сам по себе си и ако ви хареса, спокойно можете после да прочетете книгата за по-голяма и детайлна доза от същото. Ако пък сте чели книгата, няма да ви е скучно в киното.

На хартия

Анди Уеър очевидно е страшен нърд и това ще ви стане ясно от книгата му. Авторът не е спестил онова ниво на детайл в описанието, което прави “Марсианецът” интересно четиво – описани са калкулациите за всяка от стъпките, които оставеният на Марс астронавт Марк Уотни предприема, за да остане жив. Е, без формули и сложни мерни единици – но с точното ниво на детайл.

Но за да не останете с впечатление, че книгата ще се хареса само на хардкор-зубъри, бързам да допълня: книгата е АДСКИ смешна. В последните 2 седмици, когато някой ме попита “Е, как беше?”, първата ми реплика е “Адски смешна.” Което вероятно е странно – все пак говорим за книга, в която особено позитивен герой серия пъти за малко не умира на не-знам-си-колко километра от родната планета. Но да, книгата е адски смешна.

Да погледнем само един пример – като съзнателно не съм избрала най-готиния, или най-интересния, защото щеше да ми отнеме адски много време да споря със себе си кой точно цитат да сложа тогава:

“He’s stuck out there. He thinks he’s totally alone and that we all gave up on him. What kind of effect does that have on a man’s psychology?” He turned back to Venkat. “I wonder what he’s thinking right now.”

LOG ENTRY: SOL 61 How come Aquaman can control whales? They’re mammals! Makes no sense.”

И последно сред списъка с хвалебствия – диалозите. Въпреки че голяма част от книгата е разказана в първо лице през лога на Уотни, моментите с разговори в NASA са част, която ще чакате с нетърпение във всяка следваща глава. Особено любими са ми диалозите между шефа на мисията и случайни учени, които намират решения на проблемите – ще е много дълго да илюстрирам това с пример, така че просто ще трябва да ми се доверите.

Единственият минус, който съм чувала до момента, е че в “Марсианецът” всяка потенциална драма се превърна в реална такава. Бързам да кажа, че това не беше проблем за мен – да, истина е, но от друга страна, Космосът си е опасно място и всичките проблеми звучат напълно реално.

На екран

Тъй като вече ви разказах какво ме кефи в книгата, сега мога просто да се облегна на това начало и да ви кажа как се представя филмът спрямо нея. Това, което най-много ме впечатли, е че екипът доста точно е избрал няколко ключови драми, които да представи. Просто защото ако бяха влязли във всички детайли, или щяха да претупат нещата, или щяха да направят филм в 3 части (което е тъпа идея за книги от по 300 страници, известно ни е от “Хобит”).

Ако гледаме филма във връзката с книгата: избрани са точни моменти, които са представени с необходимото ниво на детайл. Да, не се спират да ти обяснят точно какво става, но иначе щеше да ни доскучее. Техническите подробности са застъпени добре, хуморът обаче малко ми бяга. Вкарани са някои забавни елементи, но пропорцията е далеч спрямо очакваното. Приятно изненадана съм, че филмът е доста близо до написаното, както по фабула, така и в диалога. Изнервих се от смяната на името на един от героите (защо?) и от ненужно драматичната промяна във финала. Другата ми забележка е по отношение на командирът на мисията – няма как Люис да е толкова емоционална девойка, все пак никой не би я назначил за командир тогава.

Ако обаче гледаме филма самостоятелно, това е една от най-готините космически ленти в последните години. Рядка комбинация от добър сюжет и жестока визия – “Gravity” и “Interstellar” са много добри във второто, но слаби в първото. Както се вижда и от снимката в този пост – Марс е направен страхотно, а това важи и за всички други детайли.

И най-важното – ако гледате филма и ви хареса, със сигурност имате повод после да отворите и книгата. Ето това е добра симбиоза!

Постът Nerd Alert: Марсианецът – книга или филм? е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.