Бирма 2015 (1)

Днес Домосед ще открие нова за нашия сайт страна – Бирма, овреме преименувана на Мианамар от местната хунта, преди българските преводачи-редкатори-журналисти да я прекръстят на Бурма. Което всъщност е и единственото добро от хунтата

Приятно четене:

Бирма 2015

част първа

Янгон – Шве Ин Таин – Калау – езеро Инле – Пиндая

Янгон

В мемориалния парк пред кметството на Янгон попаднах на

международен фестивал на жонглирането

Речта на организаторите чужденци съдържаше сентенции от рода на че „не е сигурно дали точно жонглирането ще оправи държавата, но е стъпка в правилна посока“. Сградата на

британската администрация (Minister’s Office)

в Центъра на Янгон, която е едва ли не малка сестра и на Уайтхол, и на Червения форт в Делхи, е изоставена от хунтата и е оградена с бодлива тел. Вписана им е като културно наследство, ама дали ще съберат пари да направят нещо – не то музей, не то хотел – не е ясно. Поради специфичната история на Бирма с военната хунта и икономическите ѝ приоритети (или липсата на такива) since 1962 Янгон е изкарал късмет (или проклятие) да сe съхрани архитектурно в непокътнат колониален вид. Точно като за моя фотоапарат.

Но колкото е непокътнат, толкова е и неподдъражан, та

сградите са в близко до разпад състояние

Междувременно приоритетите са се променили и китайците напират да ги подменят с копипейстнaти безлични типови кубатури по универсален китайски калъп. Като например хотел Шангри-Ла, попаднал като метеорит в сърцето на тесните (но под прав ъгъл за разлика от в Лондон!) улички.

Намъкнах се и в

нещо, наречено „районен съд“,

което имаше вид да действа поне частично, стига да прецапаш по прогнилото дюшеме на коридорите за съдебните канцеларии на свой риск, без да обезпокоиш гнездящите върху канцеларските мебели гълъби, че да ти изкълват очите.

Преди уречената среща с Нтон и другите при най-голямата от най-големите, за държавата и за региона, златна пагода остана

време да наобиколя джамиите, синагогите и китайските храмове в центъра

Оттам –

в Народния парк да позяпам как Народа си ползва неделята

при хубаво време край фонтаните на фона на пагодата. „Във Африка маймуните коремите си чешат, в Янгон суингите перчеми мазни решат“ (софийски фолклор от началото на 60-те). Може да не са точно суинги, но перчеми имат, също татуировки, и танцуват нещо брейкданс-хипхоповско.

На срещата при

пагодата Шведагонг

Нтон ни държа половинчасова лекция колко лоши били генералите и още поне половин час за цялото си семейство – кой – къде – какво.

Нтон бил мон

Които са около 2% от народа. С брат му участвали в протестите 1988-ма, а после баща им пратил брат му да се скрие в манастир за няколко, докато отмине бурята, че не му сечало много пипето. Още бил там. Издигнал се до игумен.

Пагодата Шведагонг равна няма!

Включително по фактора луна-паркност. Усещането не е принципно различно от на южняшки щатски панаир. Само надпреварвания с прасета дето не правят. Но всеки следващ павилион (те хич не са малко в кампуса на Шведагонг) си представяш, че ще се окаже стрелбище или въртележка. Или поне салон за гледане на карти таро от френска циганка. Най-често се оказва пагода/храм/олтар/оброк/светилище, но и без да са им точно френски циганките,

гишета за астроложки услуги не липсват

Повечето буди имат многоцветни премигващи неонови ореоли, които не биха били не на място около бюст-паметник на Елвис Пресли в Лас Вегас. А над порталите текат електронни надписи с букви от жълти/оранжеви/червени/зелени пиксели като в зала за залагания на конни състезания от началото на 90-те. Оказва се, че било рейтингът на ктиторите на деня. И дъни музика и на запис, и на живо, в цял спектър стилове – от протяжни несконачемо повтарящи се будистки мантри до насечен несконачемо повтаряш се

будистки хип-хоп

На места и придружена със своего рода танци, даже ако не броим селфи-танцуването с GoPro и iPhone, което е шлагерът на сезона.

Вечеряхме с подбрано от Нтон меню в Зеления слон.

Кварталната кръчма на Дамата, ще каже Някой. Друг е въпросът дали след 20 години домашен арест Дамата е добила навици да обядва тук.

А диктатурата как е? Не е зле.

Успяла е ефективно да забрани ползването на мотопеди/мотоциклети/велорикши в 8-милионен азиатски град. За сравнение – теоретично тоталитарната диктатура на пролетариата във Виетнам, не смее и да отвори дума по тоя въпрос.

Военната служба била тежка,

но за сметка на това – продължителна: 10 години. С 15 по-малко от стандартите на царска Русия по Наполеоново време. И също като в Русия имаш избор – войник или монах. А ако не искаш нито едно от двете – прав ти път – оставаш цивилен, с най-голяма статистическа вероятност – селски труженик. От друга страна злите езици разправят, че военната дикатура е омекнала и за всеки следващ по-сериозен проблем тичат за консултация при Дамата, която е и лидер на парламентарната опозиция – феномен, съществуващ от едноцифрен брой години.

Дамата се възприема за бирманския Нелсън Мандела

Дали – с основание, ще се разбере, като/ако дойде на власт. И тук им предстои да градят нация на дъгата, но проблемите не са същите. Това, което е съумяла да направи, е да съсипе Туризъма с призивите си за бойкот, за да не гушат туристите хунтата. В Северна Корея са си нямали Дама в домашен арест да призове за същото и Сульо и Пульо буржоазен турист (с изключение на американците) си се разхожда натам с фотоапарат и гуши семейство Ким.

Бойкотът за Бирма вече е вдигнат,

но е оставил дълбоки рани. Половината служители в туризма се изненадват, като им дадеш бакшиш, а другата – като не им дадеш. „Женщина, определяйтесь!“, както е казал Народа (грузинският).

А аз от цялата торба частни таксита в Янгон за обиколка на града май изкарах точно това със синия номер, директно нагушвайки генералите. Минахме, разбира се, покрай къщата на Дамата. Тя вече не държи речи през оградата, съответно – улицата е отворена за движение. А тя не е просто улица, ами важна градска артерия, даваща почти ексклузивен достъп на целия квартал към града. Военните навремето го блокирали за фрустрация на живущите буржоа, които вече не можели да си стигат с колите до вкъщи и им се налагало да ги държат при приятели/гаражодатели отвъд загражденията. За сравнение – къщата на бащата на Дамата,

генерал Аунг Сан

(в биографията му от „студентски лидер“ до „генерал“ се минава по краткия път за по-малко от 10 години) е отворена в качеството си на музей-светилище.

Той е национален герой, гласен за лидер на независима Бирма, ако не са го били застреляли злобари („malicious people“ според официалната версия на английски) година по рано (1947) в сградата на колониалната администрация в Янгон. Във въпросната къща – дървена вила с високи тавани, просторни проветриви помещения, веранда, градина и парикаран wosley в гаража – е проживял само 2 години. А скоро след смъртта му и семейството се е изнесло, тъй като един от братята на Дамата се удавил в басейна. Другият, 70+, в момента живеел в Ню Йорк. Не е ясно дали се занимава с политика, бирманска при това.

Американката Бетани, съветник на студенти в екзистенциална криза (counselor) във Вашингтонски университет, се оплака, че самолетът от Америка за Корея не можал да запали и я прехвърлили за Янгон през Токио, та си пропуснала шанса да обиколи пагодите. Междувременно

легиони бирмански студенти настъпват към Янгон,

което даже не е столица, за да протестират срещу екзистенциалната криза. Нов Тянанмън е една от опциите на правителството („зверска военна диктатура“ според избрани коментатори). Поживем – увидим (руска народна поговорка). Заделил съм десетина дни. Миналия път, 1988, военната диктатура си изгубила самоуважението, като допуснала студентите в столицата и ги разстреляла на Университетски път (Road, англ.), по съвпадение на който живее и Дамата. За да не се повтарят грешките,

преместили и столицата, и студентите

Столица построили на голо бърдо в средата на буша и я кръстили

Нейпидо,

което се превежда на чешки като Храдец Кралове. А студентите ги пръснали по 200 университета из провинцията, никой от които не предлагащ образование в общоприетия смисъл, а продаващ дипломи четири години след записване. Откъдето и причината за текущия протест.

Столицата я строили тайно от 2002-ра,

докато някакъв майор не избягал на запад и раздул. После 2008-ма въвели режим на тока в Янгон от 7 до 9 вечерта за две седмици. И на края, като пуснали тока, оповестили на обществеността, че използвали тъмнината, за да се изнесат (хунтата това) в новия си дом. Only in Burma!

Шве Ин Таин

Срещу Air Bagan, представили се с Ap 72-500 по трасето Янгон – Хехо с междинно спиране в Мандалей, нямам никакви забележки! От шумния Янгон изведнъж се оказах сред борова гора край

колониалната планинска станция Калау

на около 1300 м надморска височина.

С добре отоплен външен басейн на разположение. Рай!

А 25-километровото загряващо колоездене по чакълест черен път с аграрни гледки бе възнаградено с няколко различни кърита и сармички от рибена кайма в ресторантчето на 7-те сестри, функциониращо вече 30+ години. Със сестрите в кухнята. Едната междувременно починала, но я заместили снахи, зълви и етърви.

Kalaw, Мианмар (Бирма)

На сутринта продължихме с колелата по

Шанското плато

Шан е един от големите не бамарски щати. Където бамар са доминиращата в страната народност, откъдето идва и отреченото от хунтата име на държавата – Бирма. Малцинството шан, се приема, че е сродно с тайландското мнозинство (шан се римувало със сиам ?!), но е само по себе си съставено от поне дузина подмалцинства, като на много от селяните по пътя им е изписано на лицето, че генът им е от Средна Азия или Хималаите.

Забележителност на деня беше

комплексът пагоди с висок Индиана Джоунс фактор – Шве Ин Таин.

Стотици малки частни, лични и семейни пагодки в различна степен на разрушение през вековете съжителстват с още стотици нови и поддържани, много от които надписани с европейски имена на латиница и кирилица.

Обядвахме с пици в една пицария,

в която собственикът ни се закле, че готвачът му е бил на специализация в Болоня. Даже малко повече – бил от Болоня. Предполгатам, че болонският дож го е пратил в доживотно изгнание на края на света заради кулинарните му неумения. Вечерята компенсира на гастрономичния фронт в най-пош/шик заведението за изискана индокитайска кухня Зелената люта чушка. Къритата бяха фамозно божествени, но след 80 км яко каране не запълниха отворилата се енергийна празнина (appétit, фр.).

Реших да се поразходя след вечеря към хотела, за да преслушам нощния живот в туристическото хъбче от две кръстосващи се улици, пагода и пазар Нянг Шве. Към 9 часа решетките шумно падаха пред вратите на дюкяните. Пробвах да намеря еспресо машина в едно спретнатичко заведение с гордата фирма Italian Restaurant. Ядец (разбира се). Тактично пропуснах да се осведомя дали и техният бариста не е от Емилия Романа.

Езерото Инле

Будизмът започва да ми влиза под кожата.

GPS-ът ми отбелязва всякакви благоприятни поличби за Лунната Нова година на Козо-Овцата (също и на Овцо-Козата).

• Точно на 70-тия километър току що проходило момиченце с жълта рокличка ми маха с ръчичка.
• 88.88 километър ме заварва точно на 888 м надморска височина.
• На 90-тия км ме изпреварва кола, точно когато в отсрещното кола изпреварва каруца с неизяснен кимометраж в участък от пътя, в който асфалтът е застлан така, че да побира само една кола.

Отбелязвам и други будистки особености –

в църквите им се пуши, но не се влиза нито с обувки, нито по чорапи

Цяла война за независимост от Великобритания разпалили, защото британците не го разбрали това правило. А абсолютно същото правило важи и за кучетата, и котките. Стига да не са по чорапи, са добре дошли да си играят на криеница между статуите на Буда. Или да ги прескачат. Като в

манастира на Скачащите котки

Които обаче ги хванахме в час по медитация (айляк, тур.) и не ги видяхме да скачат. А в България, ако ти се промъкне куче в църквата, после трябва да я преосвещаваш от нула, а ако ти прескочи котката мъртвец на опело, той става тенец.

При първобитно-общинния строй имало

наколни жилища,

учехме в училище. И при режима на хунтата в Бирма има! В езерото. И имат вид да са много удобни за живеене. Стига да имаш и лодка за придвижване. А зеленчуковите градини, макар и да скачат още да не са се научили, да плават могат.

Гравитират около манастира, който подозрително изглежда закотвен. Chicken!

Наколните здания не са само жилища. Има и работилници. Примерно за тъкане на лотусово влакно. По $75 шалчета от производителя.

А по залез преслушахме и Винарската индустрия

Някакъв французин в изгнание от Бордо получил контракт за винотворец в изба Червената планина. Совиньонбланът, добре охладен, беше поносим за приятна беседа край лозето на залез слънце. Преди да се пренесем в школата по бирманска кухня, действаща под строгия поглед на Дамата от стената – „Á сте объркали подправките, á съм ви пратила в изгнание в Италия!“

Нощният живот, дето го търсих миналата вечер в града, сам ми дойде на прага на хотела! (виж арабска поговорка за Мохамед и Планината). Бяха поканили фолклорна група за песни и пляски да посрещнат голяма група французи. Тътенът на прекусиите и ултрасопрановите писъци утихнаха прилично към 10 вечерта, което се прие за сигнал от французите още няколко часа да ги обсъждат на висок глас и да се опитват да ги изимитират.

Пиндая

Yes!

Хванах полски пейзаж без пагода да ми влезе в кадъра!

(или впоследствие съм я кропнал с фотошопа)

Постановил съм вече няколко аксиоми в геометрията на местността (ареаметрията), валидни за Бирма.

Пагодите са вездесъщи, но най-честно маркират локален максимум или инфлексна точка в растежа на денивелацията.

Което ще рече – добра новина са за велосипедиста, защото следва или нанадолнище, или по-малко стръмно нанагорнище. Абсолютно аналогичен случай са антените на мобилните оператори.

За другата крайност – лошата новина –

Бирма не се отличава особено от останалия свят –

мостчетата през деренцата маркират край на нанадолнище.

Това, по което Бирма се отличава,

е липсата на координация между посоката на разминаване по пътищата и конструкционите особености на автомобилния парк. Някъде преди около 40 години хунтата, предполагам, за да я забележат или запомнят, или пък по съвет на доверен будистки астролог,

променила движението от ляво (колониално) на дясно (независимо)

Акт без абсолютно никакъв практически смисъл, предвид че съседите, с които имат общо най-дълга граница – Индия, Бангладеш и Тайланд, комбинация от бивши колонии и независими царства – карат вляво. По-лошо –

колите по пътищата са предимно трета ръка японско производство

А и първа ръка да са, са от регионалните модификации за Индия, Бангладеш и Тайланд, тоест – с дясно кормило. От Китай се внасят автобуси с ляво кормило, които обаче за всеки случай имат врати за пътници и от двете страни. А най-закостенелият шофьорски навик, който не можел вече 40 години да се изкорени, е да се дава сигнал с ляв мигач за „можеш да ме изпревариш“. Навик с по-катастрофални последици от не даване на мигач, което е обичайната практика при престрояване.

На всичкото отгоре, очевидно и правителството е вдигнало ръце от собствената си щуротия с дясното движение, та касите за царина ти се падат от дясната страна. Та, ако нямаш пътник да съдейства, трябва на бариерата да слизаш от колата, за да идеш да платиш на гишето. В Бирма обаче няма да срещнеш на пътя кола без пътник.

За протокола: сред брандовете бензостанции мнемоничното съответсвие на Lukoil е Lucky 7.

Лунната Нова година

пършивото кученце на спирката на разклона за Пиндая я отпразнува като българско гробищно куче на Задушница. Получи по половинка от порциите пържен ориз и пържени нудъли за обяд на поне половината от групата и поддържащия екип. Няма толкова много нудъли в една порция!

Рано следобед

стигнахме Пиндая

и се настанихме в кокетни сламени бунгалца в оазисче на тишина и зеленина край прашното шумно шосе. И хладна бира на разположение. Предверие на рая? Или първа стъпка към нирваната? Като за заслужили бодисатви. Надвечер се качихме пеша на

Пещерата. Златната.

А аз си мислех, че съм врял и кипял в Будистки пещери. Такива – натъпкани с Буди. За тази в Пиндая ми беше бедна фантазията. Трикът да ти се получи добра будистката пещера, е да е дълбока, да има свързани с тесняци просторни зали с образувания, в легендата ти да играят роли ангели, паяк и принц, и най-важното – да си позлатиш будите.

Освен, ако не си старши генерал от хунтата. В такъв случай ти се полага да дариш нефритен Буда с бамбуково чадърче, на когото пък се полага отделен прожектор за осветяване.

Паякът седи отвън на входа под обстрел с лък и стрели от принц-снайпер.

Не знам за бодисатвите, но за

ангелите в бирманската митология

се разбира, че са същества от женски пол, от които на принцовете спасители се полага най-малката сестра. Другите си остават стари моми. А както е казал принц Хари Уиндзорски, вбесявайки фронтууманката на световния феминизъм Ема Уотсън – да се ожениш за принц, не е достатъчно условие да станеш принцеса. По-добре да се бяха вкаменили на буди в пещерата.

Една цяла поредица статуи представят различните канонични пози на Буда с наименование на английски (по-точно на неопределен език с латински букви) и обяснение на бирмански. Предполагам, че точно тия неща зубрят послушниците по манастирите. Опростена дефиниция за послушник е, че е монах по-млад от 20 години. През живота си имаш право и задължение на произволен брой актове на иди-ми-доди-ми в манастир, по-голям от нула. За момчетата. За момичетата – по-голям или равен на нула.

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Разказът е със запазени авторски права

Други разкази свързани с Югоизточна Азия – на картата:

Югоизточна Азия

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=61266

Свързани новини: