10/12/15 10:26
(http://patepis.com/)

Пътуване до Дубай

Днес Стоян ще ни води до Дубай – до един от най-бързо развиващите се градове в света. Приятно четене:

Пътуване до Дубай –

емирството на новото строителство, моловете и класациите „по-по-най“

„Ние, народът на Обединените арабски емирства, не знаем думата „невъзможно“, тя не съществува в нашия речник. Тази дума се използва само от мързеливите и слабите, от тези които се страхуват от предизвикателствата и прогреса. Когато човек се съмнява в своя потенциал и възможности, както и в своята увереност, той загубва посоката, която ще го заведе към успеха и съвършенството и така той няма да постигне своята цел. Независимо колко сериозни са трудностите, силната вяра, решителността и увереността ще ги преодолеят.“

Н.В. Шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум

Вицепрезидент и министър-председател на Обединени арабски емирства

Владетел на емирство Дубай

Преди няколко месеца имах чувството, че Фейсбук се беше превърнал в албум на снимки от Дубай сякаш повече българи бяха в тамошните молове отколкото в родните. Така или иначе тази дестинация ми беше в списъка от места, които исках да посетя. Сформирахме малка група и се възползвахме от офертата на нискобюджетен превозвач с директен полет до Дубай като си закупихме билетите почти половин година по-рано за празниците около 22 септември. Преди заминаването изчетох доста информация за Обединените арабски емирства (ОАЕ) и наистина Дубай се открояваше като града на класацията „Кой е по-най-най“. Беше ми интересно да го видя със собствените си очи. Някой казваха, че е страхотно място, други коментираха, че е бутафорен град.

След почти 5 часов полет пристигнахме на

Al-Maktoum International Airport или както е по-известно като Dubai World Central Airport

В момента летището е в процес на строеж и се очаква до 2020 г. да стане най-голямото летище в света. За щастие засега малко авиокомпании кацат на него и проверките преминават доста бързо. Веднага усетихме местния климат – почти 9 месеца през годината температури от над 35º С, дъждът е истинска рядкост, понякога има пустинни бури за десерт. В края на септември ни посрещнаха температури около 40º С, през деня е суха жега, а вечер заради морето става лепкава. Колата ни под наем закъсня с повече от час и бяхме допълнително изнервени от меко казано слабите познания по английски на пакистанския служител от рент-а-кар фирмата.

Както и да е, потеглихме към

Дубай,

който беше на почти 50 км от летището. Пътищата са изцяло осветени, широки и перфектно маркирани. Трафикът беше спокоен и шофьорите имат приемливо поведение на пътя, но колите се движат бързо.

Пристигнахме в апартамента, който бяхме наели за 100 евро на вечер. Оказа се, че това е почти палат – хол, кухня, 3 спални с 3 бани, напълно оборудван в близост до

Емирейтс Мол

Заради климата, моловете са важна част от ежедневието в Дубай като има над 100 мола в цялото емирство. Вечерта посетихме

Марината на Дубай,

което е един мини-град от небостъргачи с офиси, жилища, магазини в молове, ултралуксозни яхти на пристанищата и т.н. Първоначално човек се стъписва от бройката на високи сгради в Дубай, те са буквално навсякъде и във всякакви форми и размери. На втори план, виждайки, че вечер прозорците им са полутъмни, започваш да се питаш дали са населени или не. Отговорът е май по средата. Оказа се, че

известните пеещи фонтани на Дубай

са затворени заради тридневния траур по повод внезапната смърт на първородния син на шейха на Дубай. Всички радиа и телевизии също предаваха по цял ден молитви. Също и някои други атракции не работеха заради това трагично събитие.

На следващия ден на светло

Дубай изглеждаше още по-впечатляващо –

много небостъргачи и молове и още повече строежи. Строителите са изцяло пакистанци и индийци, архитектите са американци или европейци, а инвеститорите са емирствата. По улиците почти няма хора заради жегите, но въпреки това има алеи за велосипедисти из града и всички туристически зони са много чисти. Отново отидохме до марината и оттам взехме ферибот по червената линия, който преминава през цялото крайбрежие на Дубай. Така успяхме да видим много ембламатични сгради за Дубай като

Разбира се, над всички се издигаше издигаше

Бурж Калифа (Burj Khalifa) –

най-високата сграда в света със своите 828 м. Преминахме и покрай плажове и изкуствени острови, което е обичайна строителна практика по тези ширини. Корабчето е климатизирано и на монитори се прожектира неговия маршрут, както и информация за забележителностите. Целият тур трае час и половина и силно го препоръчвам. В края на морското пътешествие се озовахме в старата част на Дубай т. нар.

The Souk (Сук),

където малки рибарски лодки ти предлагат да те прехвърлят от другата страна на полуострова. Там можеш да видим пазари посветени на златото, диамантите, текстила, подправките и т.н.

Old souk - Dubai - Обединени арабски емирства

Атмосферата е много подобна като на Капълъ чарши в Истанбул. Хапнахме традиционна кухня в местен ресторант и се запътихме към следващото приключение – посещение на поредния „най-най“ обект, а именно кулата Калифа. Пътувахме до там с метрото, което върви във въздуха и се управлява електронно.

Бурж Калифа

държи няколко световни рекорди за сграда в света. Само за сравнение втората по височина сграда в света – телевизионната кула в Торонто е с почти 300 м. по-ниска. Кулата в Дубай е построена за рекордните 6 години и е част от цял комплекс, който влючва и най-големия мол в света

Дубай Мол,

както и световноизвестните

Пеещи фонтани

Опашката от туристи, които са заплатили над 50 евро, за да се качат до 125-я етаж на кулата, е голяма, но 3D анимираните асансьори са много бързи и за отрицателно време си на The Top, както са нарекли площадката за туристи. На практика там си по средата на кулата. Наистина гледката оттам е впечатляваща, целият град е пред теб. Виждаш, че морето всъщност е далече от небостъргачите и осъзнаваш колко разпръснат е Дубай. Успяхме да видим и залеза, както и нощните светлини на града. Навсякъде из града, дори и по тъмно крановете продължават да работят заедно с азиатските строители по тях. Кулата Бурж Калифа е кръстена на шейха на Абу Даби в знак на благодарност за финансовата помощ, която е оказал на роднините си владетели на Дубай (Причината за недостига на пари за тази инвестиция е, че петролното богатство всъщност не е в Дубай, а именно в Абу Даби – дубайските залежи са минимални – бел.Ст.)

Вечерта се видяхме с моя позната българка, която живее и работи в Дубай. От нея, както и по време на цялото си пътуване научихме интересни неща за ОАЕ.

В миналото Дубай,

както и останалите емирства са били английска колония. Получават независимостта си през 70-те год. на миналия век, когато приблизително са открити и залежите от нефт. Въпреки това влиянието на англичаните остава много силно и до днес. В началото на 80-те се създават ОАЕ в което участват седем емирства вкл. Дубай, който е витрината на на държавата, а Абу Даби е столицата. Останалите емирства са доста по-непретенциозни като етапи на развитие. Управляващите семейства на ОАЕ са про-западно настроенти, което определя посоката на развитие на страната.

Икономиката на Дубай

разчита само на около 20% върху нефта, а основните отрасли са търговия, услуги и туризъм. Данъците за хората и за фирмите са минимални, съчетани с първокласна инфраструктура, високачествено здравеопазване и добро образование. Всичко това определя водещото място на Дубай не само в региона, но и на световно ниво.

Представата ми, че местните граждани или т.нар. емирати получават всичко наготово също беше доста разклатена. Все пак получават доста привилегии – подарък земя за строеж на къща, безлихвен заем за къщата от държавата, солидна издръжка за децата, безплатно образование и здравеопазване. Наистина религиозните закони са доста строги със силно ограничени права за жените. Все пак емирствата са толерантни към чужденците като дори в момента се изгражда първия християнски храм с подкрепата на правителството.

Следващият ден започна с

каране на ски в Емирейтс мол

Ние не сме се спускали, но според престрашилите се условията са били добри. Удоволствието за два часа е около 200 лв. с вкл. пълна екипировка. Направихме набързо един плаж при температура от 42º С и както може да се очаква водата беше почти толкова топла. Иначе

плажовете са чисти

и с хубав пясък. Следобяд отидохме на

сафари с джипове в пустинята

Пътувахме повече от час от Дубай в посока границата с Оман преди за навлезем по дюните. Шофьорите направиха истинско рали по пясъка преди спрем в бедуинското селище насред пустинята. Направихме си снимки с традиционно облекло, както и пояздихме камили. Вечерята беше много вкусна с местни ястия. Вечерта ходихме на бар в хотел Атлантис на

изкуствения остров Палм Джумейра (Palm Jumeira)

и се оказа, че този изкуствен остров е доста голям. Той е най-големия изкуствен остров в света като около него в момента се строят и други изкуствени острови. Посетителите в бара бяха предимно чужденци, а цените на алкохола бяха повече от звездни напр.15 евро за една бира.

Последният ден от нашето пътуване беше посветен на

Абу Даби – столицата на емирствата

Разстоянието между двата града го взехме за около два часа в много натоварен трафик по отлична магистрала. Като за начало посетихме главната джамия на емирството –

Sheikh Zayed Grand Mosque

Този храм е истински архитектурен шедьовър от бял мрамор и злато, който може да приеме над 40 хил. вярващи. След това направихме кратка автомобилна разходка по крайбрежната улица на Абу Даби. Градът е очевидно по-малък от своя събрат Дубай, но създава впечатление, че е по-зелен и спокоен. Казват, че богатите жители на ОАЕ живеят именно тук. За всеки фен на високите скорости

Ferrari World Abu Dhabi

е задължителна спирка в пътуването. Това е парк за забавления свързани с висок адреналин и любимите червени коли. След това се отбихме и до ултрамодерната

писта за Формула 1 – Jas Marina Circuit,

изградена на изкуствения остров Jas и комбинираща яхтите с рева на двигателите по подобие на Монте Карло. Отказахме се да си купим билети за нощното състезание в края на ноември, чиито цени достигаха варираха от 1 до 10 хил. евро за целия уикенд.

След това потеглихме обратно за полета ни към България. Трябваше да заредим и колата с бензин, чиято цена е поскъпнала от около 60 ст. до 1 лв. литъра сега. Минахме ме и покрай строежа на бъдещия Лувър или по-скоро неговото копие, което ще приема експонати на френския си събрат. По подобен начин се строят и още няколко туристически обекта напр. Guggenheim Museum. По пътя попаднахме за кратко в пустинна буря, но това не ни попречи да си хванем самолета навреме.

За мен Дубай е динамичен град,

който се развива и тепърва ще продължава да го прави. Със сигурност, не се превърна в любима моя дестинация или място-мечта за живот. Да, в него има мегаломания и бутафорност, но според мен след 10 год. градът ще бъде много по-различен и развит отколкото сега и аз очаквам да го видя отново с любопитство.

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Дубай – на картата:

Дубай