Русия няма вечни приятели, има вечни пешки, готови да й служат

          Вече зададох тук в ivo.bg въпроса за това какво да очакваме като нов руски проект в България след като лично външният министър на Русия Сергей Лавров, ( неофициално) вторият по влияние в Кремъл , разжалва Генерала, който продължава да му се жалва като човек, чиито пагони са му поставени от Главнокомандващия Петата колона у нас Георги Първанов ( „лицето на отношенията с Русия” по Шаренкова, продукт на личните й усилия в това отношение, както тя твърди в едно откровено електронно писмо).

          Ще започна от това, че от два дни в русофилския сайт КРОСС виси препубликувана от русофилския вестник „Труд” статия, в която с необичаен за подобни инструменти на проруската пропаганада у нас тон се кастри самия Волен Сидеров. Иска се неговото остракиране, т.е. отстраняване след аморитизация му.

          Една от многобройните руски лъжи, прихваната от сирийския диктатор Башар Асад например е, че Русия не изоставяла приятелите си ( коя Русия, впрочем, защото Русия не е само Путин и неговата глутница, узурпирала властта ). Няма нужда да търсим далечни примери за обратното. През очите ни е сваленият по заповед на Москва Тодор Живков, кумир и на Генерала.

Андрей Луканов беше разстрелян като куче, като бивш домашен любимец на Кремъл след скандал около руската собственост върху газопреносната система на България. Кой е бил добрият и кой лошият в този скандал, нека кажат руските управляващи мафиоти, които не прощават някой да им създава проблеми. Но двамата основни участници в скандала Илия Павлов и Андрей Луканов ( скандалът се е разиграл на висок глас с взаимни заплахи в Москва пред руските им началници, а тази моя информация е от очевидец, който държи повече на живота си, отколкото на славата на вестоносец), бяха безмилостно и показно разстреляни. Единият пред дома му, а другият пред офиса на корпорацията му Мултигруп, създадена като руска маша за поглъщане на България „ с други средства” ( т.е. със средствата, награбени от българите под формата на приватизация, дирижирана от Петата колона на видими и невидими позиции).

Третият участник в същия скандала Жан Виденов, не по-малък русофил от Живков, Луканов и Илия Павлов, беше „само” свален от следващия диверсионен отряд превратаджии в партията, оглавена след това от „лицето на отношенията с Русия” ( по писмено свидетелство на Шаренкова, наградена този януари от премиера Медведев в Москва за заслуги към руската пропаганда).

После се създаде Генералското движение. Неговите видни представители се отбраняват от редките опити да бъдат разконспирирани като конспиратори в медиите с подигравки, какви пенсионери били и как нямали никакво влияние. Обаче имаха достатъчно лостове, за да изчоплят от Мадрид спящата си клетка Симеон и младите й метастази от Лондон, някои от които, преминали през управленската закалка на монархо-социализма, днес открито представят руския корупционен капитал у нас на самия връх на руската външна търговия с България- основен инструмент за влияние на Москва ( ако пак някой пита какво имам на ум с твърдението за кукловодите).

Същите скромни пенсионери за малко да назначат напористия си генерал Аспарухов за шеф на всички тайни служби под благовидната ушанка н съветник на премиера Сакскобургготски по въпросите на сигурността. Не успяха поради острата реакция н Запада. Но преуспяха да направят от бодигарда на Живков Генерал – първо на МВР, после на София, а след това и на останалите градове ( за селата все още отговарят повече другарите от БСП, ДПС и „ Атака”)..

Кон за кокошка? Да, но новоизпеченият Генерал не е кокошката в този сюжет.

Сега Той отрича да е троянски кон, но подскачането му напред-назад по руската шахматна дъска в продължение на десетилетие ( описал съм го в книгата „Премиер на РъБъ”), го доведе до патова ситуация. Ще го заменят ли с друга фигура? Или този път ще играят с пешките? По скоро да, засега ще има „шах с пешките”.

          Ето няколко пешки на хоризонта- някои се представят за друго, но лакмусът на русофилството ги поставя на мястото им.

          За Николай Малинов, шефът на Движение „Русофили” в БСП и бивш издател на в. Дума”, напуснал партията заради нейната недостатъчна сервилност ( според високите му критерии) към Русия, не е интересен да с споменава. Той е от явните проекти, от каквито Кремъл също има нужда.

          По-интересно е да се спомене за напусналия по същите причини БСП бивш депутат Страхил Ангелов, който се съюзи в нов политически проект с внука на споменатия по-горе Тодор Живков. Нюхът на акулите явно е доловил, че след неуспеха им с Евгения Живкова е дошло време да се откликне на кървящото сърце на народа по стария режим със „свежо месо”. В солово интервю в сутрешния блок н БНТ „малък Тошко”, без да го питат, се обозначи пред началниците с мантрата за ваната на американците за кашата в Близкия изток ( нали ни е специалист!).

          Като стана дума за БНТ, където пак са за затегнали дисциплината по отношение на събеседниците, да споделя едно скромно наблюдение. Откъде знам за затегнатите гайки ли? Ами да, лично е. Но е достатъчно показателно.

От началото на активния есенен политически сезон получавам десетки ( повтарям: десетки) покани за коментари от БТВ, Нова тв, ТВ Европа, ТВ 7. Друг е въпросът, че рядко приемам любезните покани. На този фон е интересно да отбележа, че нямам нито едно подобно предложение от БНТ за същия период- десетки срещу нито едно.

Ни най-малко не „скърбя”, но за цензурата в БНТ държа да се знае. Внукът на Живков там е любезно обгрижван ( като кандидат за някакъв си общински съветник), за да се изказва по въпросите на Близкия изток и международното положение. Кой съм аз, че да споря, нали?

Именно след моето последно участие в БНТ на 10 май тази година светна в руско-червено лакмусът и на Татяна Дончева. Вбесена от мен, тя връхлетя в студиото да говори по друга тема, но побърза да декларира, че не била чувала по-уродлива позиция за Русия от моята ( ако моята критика е „уродлива”, тази на Раковски или Захарий Стоянов ще й се види „изродска”, ако се запознае с истината за написаното от тях по въпроса). Явно е неграмотна в това отношение макар да се представя за специалист по всичко. Първото условие за русофилството у нас, както вече съм отбелязвал, е невежеството. Така че тя отговаря на това условие: не е чувала за позицията Левски, Раковки, Ботев, че и за Димитър Благоев, Георги Кирков и прочее основатели на българския социализъм, яростни критици на руското мракобесие.

Като маскирана пешка на руската шахматна игра с троянски коне у нас дефилира и Георги Кадиев. Общото между него, Дончева и Страхил Ангелов, е бунтът им срещу ракетата им носител БСП на една и съща основа: не им е достатъчно русофилска. За да изтъкне този факт Кадиев организира на 9 май митинг в лично качество под прозорците на президента Плевнелиев, претендирайки, че така компенсира пасивността на БСП срещу отказа на българския държавен глава да стане единственият държавен глава в ЕС, готов да застане до Путин на Червения площад на въпросния 9 май.

И друго общо има между тези пешки, с които Кремъл ни разгрива тук своята ( шахматна) партия: че медиите никога не им задават въпроси, свързани с очевидно общия им знаменател.

Още една пешка, социологът Иво Христов, се прави, че не е чувала и чела писмата, статиите, изказванията на възрожденските ни „русофоби” , макар да претендира да бъде доцент по социология. Думата й дава споменатият по-горе русофилски сайт, явно добре осведомен за ролята на пешката. За целта й задава следния отговор, на който пешката рапортува, вменявайки на врага продажността на русофилите ( и обобщавайки скандално за „домораслите русофоби”, т.е. опакова в това понятие и най-великите имена на българското национално освобождение):

„- Забелязвате ли, че откакто Русия се върна в световната политика, говоренето на българските русофоби заглъхна?
– Българските русофоби не са нищо друго освен платена клиентела, всеки може да се сети чия. Нашето русофобство не е автентично като полското или унгарското, очевидно става въпрос за слугинаж. Домораслите българските русофоби не могат да се ориентират в момента коя е „правилната линия”. Не са спуснати опорни точки. Те са изпаднали в драма и аз им съчувствам. Когато изпаднеш във вакуум, рискуваш да се изкажеш неправилно. Очертава се геополитически триъгълник между Русия, САЩ и Китай и силовите линии между него ще определят конфигурацията на политиката в световен мащаб в следващите 15-20 години, ако не и повече. „

Доцентът по-нататък ни подготвя за някакви смътни промени- първо в Русия, а после ( както винаги) и у нас. За целта подхвърля индулгенции за самодържието на Путин. Бил обграден от дебнещи го „колониални администратори”, недоубити явно привърженици на сътрудничеството със Запада. Но поне признава невъзможното за отричане: Русия е суровинен придатък на развития свят ( за което продължено и доразвито статукво едни ден Путин ще бъде осъден от своя народ заради прахосничеството на националното богатство и време, вместо да ги използва за наваксване на унизителното изоставане от този свят).

„- Миналата седмица беларуската писателка Светлана Алексиевич получи Нобел за литература. В свой публицистичен текст тя прави забележително сравнение между Европа и Русия. Тя пише, че Русия винаги и живяла във война, затова руснаците знаят какво да правят за държавата и за каузата, но не знаят какво да правят за себе си. Съгласен ли сте с тези думи?
– Да. Пред Русия стои драматичен въпрос. Колкото и да е странно,  въпросът за властта в Русия не е ясен. Някои си мислят, че Путин е самодържец, но това е твърдение на неосведомени. Русия все още ситуативно се насочва към едни или други алианси или прави опити за създаване на собствена икономика за базата на западните санкции. Но пред Русия стои въпросът дали тя ще продължава да бъде суровинен придатък на Запада, а нейният елит да бъде пета колона, която администрира страната. Тази своеобразна колониална администрация и сега има значително лоби в правителството, сред влиятелните бизнессреди и дори в президентските. Това е, условно казано, моделът „Газпром”. При този модел Русия е суровинен придатък на Запада, срещу което получава рента, която отново инвестира в западни банки. Тоест обслужва западното икономическо-военно-политическо ядро. Има руски елит, дълбоко заинтересован този модел да продължи и занапред, тъй като инкасира печалби.
Другият модел е Русия да е самостоятелна, самодостатъчна страна – затова тя има и ресурса, и населението, и интелектуалната визия. Между тези полюса върви напрежение и битка и Русия в най-скоро време трябва да определи накъде ще поеме.
Това означава промяна на социално-икономическия и политическия модел на Русия. Не можеш да претендираш за статут на Велика сила и да продължаваш да имаш същия социално-икономически модел. Следователно в Русия въпросът за властта стои отворен. „

Накрая доцентът изплюва добре известното на автора на интервюто камъче по известното правило, че всеки ляв проект в България задължително и на първо място русофилски ( като „Атака”, крайно лявата десница в България):

„- В България стои отворен въпросът за нов ляв проект. Има ли бъдеще пред него, тъй като вас, доц. Христов, ви спрягат за един от неговите генератори?
– Ще кажа нещо, което няма да прозвучи добре. България отдавна е минала отвъд лявото и дясното, бих казал дори – отвъд болката. Страната е изправена пред драматичен колапс. Само че типично по български този колапс става тихо, бавно. Ние потъваме в едно блато на посредственост, балбукайки доволно, и постепенно умираме. Това, което се представя като енергично гражданско движение, не е нищо друго освен издигащите се мехарчета на гниенето на един организъм. Тази история с новия ляв прект в България означава коренна смяна на съществуващия социално-икономически модел в страната. Тъй като ние сме периферия със силна геополитическа зависимост, нищо в България не може да се промени коренно без да се промени нейния геополитически статут. Аз поне в близките години не я виждам тази промяна.

- Мисля, че отговорихте на въпроса дали правите нов ляв проект. 
– Мисля, че да. „

То be continued
 

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител