ИЗБОРИТЕ ИДВАТ И СИ ОТИВАТ, ЕЛЕКТРОННИЯТ ВОТ ОСТАВА

10/23/15 10:55
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ИЗБОРИТЕ ИДВАТ И СИ ОТИВАТ, ЕЛЕКТРОННИЯТ ВОТ ОСТАВА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В неделя в България ще има местни избори, на които се очаква партия ГЕРБ да вземе най-много места на кметове и общински съветници. Заедно с това ще се проведе и референдум за въвеждане на електронното гласуване, който обаче не предизвиква вълна от силна гражданска активност. Темата коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, миналата седмица казахме, че предизборната кампания е вяла, а резултатите – предизвестени. Има ли промяна през последните дни?

– Не бих казал, Фили. Самият премиер Бойко Борисов онзи ден каза, че кампанията е скучна, защото той не участва в нея. И донякъде наистина е така. Е, тук-там се появиха малко по-остри политически сюжети. Например в родния ми Пловдив, където победата на ГЕРБ е предизвестена, основният конкурент за кметското място, кандидатът на БСП Георги Гергов, заложи на черния ПР, като пусна клип в традицията на гьобелсовата пропаганда. Дори с това обаче едва ли ще спечели любовта на избирателите в Пловдив, град, където БСП е на дъното, а самият Гергов е известен като човек, който с пари си купува влияние, а с влиянието си трупа още пари. На всичкото отгоре, той е руски гражданин и почетен консул на Русия тук, така че избирателите с право се питат чии интереси в действителност защитава този човек. Същото се питат и за Волен Сидеров, лидерът на партия Атака, който през тази година май ще получи купата за най-голям предизборен цирк.

– Какво направи този път човекът, който преди време официално откри в Москва кампанията си за европейските избори? Едва ли е успял да бие това си постижение…..

– Онова изпълнение беше смешно, но можеше да се възприеме и като иронично, Фили, а сегашното е просто жалко. Една вечер в София, както се казва – във видимо нетрезво състояние, той започва да хулиганства около някакво денонощно магазинче, като обвинява собственика, че продава дрога, нахвърля се на околните граждани, разправя се и с полицията. На другия ден пък, вече уж трезвен, налетя на прокуратурата, отиде да търси сметка от вътрешния министър, изобщо – за пореден път демонстрира наглост и чувство за безнаказаност. И всичко това, Фили, се прави съвсем съзнателно и показно с чисто предизборна цел.

– Добре, но не би ли трябвало, особено преди избори, политикът да демонстрира точно обратното – висок морал, толерантност и други качества, с които да привлече хората?

– Може би в нормалния свят, но в България все още има хора, които се впечатляват от такива изпълнения. Демонстрацията на безнаказаност явно им дава увереност, че под крилото на този политик и на тях ще им се размине всичко. Но да не влизаме в дебрите на политическата психопатология. Ще допълня само, че държането на Сидеров също има връзка с темата Русия и нейната хибридна война срещу България. Неслучайно този цирк се разигра по времето, когато в Москва руският външен министър Сергей Лавров размаха пръст към българския премиер Бойко Борисов заради спрените руски проекти и заяви, че Борисов „трябва да се срамува пред българските избиратели”. Ако някой може да ми докаже, че това не е директен опит на Москва да повлияе на изборите в европейска България, Фили, аз съм готов да си изям шапката.

– Ако се стигне дотам, ще ми бъде интересно да го видя на живо. Според теб обаче дали, освен към изборите, има руски интерес и към референдума за въвеждане на електронното гласуване. Или няма и затова темата се неглижира?

– Не мисля, че руснаците се интересуват от електронно гласуване, Фили, но техните хранени хора тук със сигурност са против. Най-пресен е примерът с депутата Велизар Енчев, отдавна осветен от комисията по досиетата като служител на комунистическата ДС. „Електронното гласуване е творение на дявола” – просвети ни онзи ден той и добави, че то не трябва да се въвежда, защото не гарантира тайната на вота и улеснява купуването на гласове. Според Енчев никоя европейска страна не е въвела този вот, а там, където са правени опити, те са завършили с провал. Точно обратно е мнението на доста хора, които защитават електронното гласуване и са специалисти по съответната технология. Те припомнят, че има решение на ЕС през 2019 година тази практика да се въведе официално навсякъде в Европа и уверяват, че запазването на тайната при електронния вот е гарантирано поне колкото запазването на банковата тайна.

– Пламен, по техническата страна на въпроса вероятно може много да се спори, но по-важно в момента е да разберем какви са обществените нагласи по въпроса, каква е готовността за участие в референдума, какъв резултат може да се очаква от него?

– Всъщност, Фили, преди няколко месеца, когато стана ясно, че референдумът ще бъде заедно с местните избори, подробно изяснихме защо решението не е добро. Е, казаното тогава се потвърждава. Хората като цяло остават индиферентни по темата и участието в референдума вероятно ще бъде ниско. В кампаниите си политическите партии почти не засягат въпроса, въпреки че повечето от тях уж подкрепят идеята. Противниците на електронния вот също не се обаждат много, вероятно за да не стимулират ниския обществен интерес да расте. Огромната част от хората, особено в малките градове и селата, изобщо нямат представа, че паралелно с местните избори ще има и референдум, а какво остава пък те да са си изградили някакво информирано мнение по темата за електронното гласуване. Така че не бива да останем учудени, Фили, ако в понеделник резултатът от референдума се окаже почти катастрофален.

– Това значи, че стотиците хиляди българи в чужбина още дълго ще са лишени от възможността да участват по-активно в обществения живот на България…..

– Права си, Фили, смята се, че чрез електронния вот броят на участниците в изборите ще нарасне с около 15 на сто и то реални гласове. Това е нещо като политическо цунами, то може сериозно да промени политическата карта на България и неслучайно с него се свързват както надеждите на гражданските активисти за промяна към добро, така и страховете на редица партии, че ще загубят позицията си на значим фактор. Не съм сигурен обаче, че евентуалният провал на референдума ще спре въвеждането на електронното гласуване, то изглежда по-скоро неизбежно, както онзи ден каза Румяна Коларова, социолог и съветник на президента Плевнелиев. Първо, какъвто и да е резултатът от допитването, то няма задължителен характер и Парламента може да вземе съответно решение. Второ, такова решение може да вземе дори правителството, защото въпросът всъщност е технически, той урежда начина на гласуване, не самите принципи на вота. Трето – 2019 година чука на вратата и тогава все пак ще трябва да го въведем според европейските правила. Затова, Фили, макар да подкрепям с две ръце въвеждането на електронното гласуване, аз не бих се притеснявал особено, ако точно на този референдум то не получи подкрепата на мнозинството българи и решението малко се отложи. Според мен подобно развитие всъщност ще покаже само едно – колко безсмислено е провеждането изобщо на референдуми в България.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com