Как се пише?

https://asktisho.wordpress.com/2015/10/29/kak/

asfvasv

Изт: lubov.spisanie.to

Павлина Върбанова беше така добра да поизглади текста в последния ми роман. Фен съм на сайта й Как се пише? от време оно, ползвам го редовно за справка и бях очарован, когато разбрах, че подготвя справочник „…за книжовен, диалогичен и дигитален български“. С едноименното заглавие. На хартия.

Книгата е хорошо като печатно издание, в т.ч. графично оформление и прочие, приятна е за пипане, но по-важно е съдържанието:

А то е диалогично. И достъпно поднесено. С практически примери. От актуалната действителност. Професионалната терминология е сведена до минимум, сещате се: деепричастия, междуметия, страдателен залог… Примерите са за предпочитане, според мен. В „Как се пише?“ има много качествени примери. Подбрани са не по азбучен ред, а според еднаквите грешки, които допускаме всеки ден. Прелиствам книжлето с удоволствие. Още един полезен инструмент. Представянето е в Хеликон:

12118808_1155799777780909_57862064284159574_n

На добър час!

Тихомир Димитров 


Подземен минен музей посреща гости в Перник

http://rumiborisova.blogspot.com/2015/10/blog-post_28.html

Ако има в Перник нещо наистина уникално за разглеждане, това безспорно е минният музей под земята. Перник е селище с хилядолетна история, но историята на съвременния град като индустриално сърце на България започва на това място. Тъкмо тук през 1891 г. е открит първият подземен рудник, наричан през годините „Старите рудници” и работил ефективно до 1966г. В началото на 80-те години на ХХ век група пернишки миньори посещават солната мина Величка в Полша, която представлява подземен музей. Така се ражда идеята в Перник също да има такъв музей, който отваря врати през 1986г. и до момента е единственият на Балканския полуостров и един от малкото в Европа.

Музеят е разположен в две от запазените галерии на „Старите рудници”. Двете галерии са с обща дължина 630 м. В тях са обособени 30 експозиционни ниши, които проследяват историята на въгледобива за повече от един век. Експонатите са автентични и повечето от изложените машини и съоръжения са се използвали в подземното производство.

Тук може да се види и пипне истински подземен електрически локомотив „Сименс” от 1925г., с с който са се извозвали пълните с въглища вагонетки. Има и вагонетки, с които са се придвижвали миньорите.

Показана е платформа с буре за вода, от която миньорите пиели – поради състоянието на въздуха в галериите един миньор е изпивал по 5-6 литра вода на ден.

В първата камера се вижда автентичен въглищен пласт, а край него са сложени две фигури на руднични гноми, защото се вярвало, че те са пазители на подземните богатства и миньорите смятали, че тези фигури ги предпазват от беди.

Най-малките посетители на музея се впечатляват от тях, а когато са организирана група, често се включват в игри за разкриване на съкровища.

Децата запомнят и макета на кон в реални размери, където обичат да се снимат. От 1896 г. изкопаните в рудника въглища били изкарвани на повърхността с коне. Историята разказва, че през 1922г. в пернишките рудници са работили 350 коня, поне 2/3 от тях били постоянно под земята, където имало и конюшна. Преди да се въведе ползването на конете, кюмюрът бил изнасян с дървени тарги и ръчни колички, каквито също има в една от първите камери. Наблизо са и първите дървени вагонетки, край които е закачена карбитна лампа от 1902 г., служила за осветление под земята.

Може да се видят и випер – механизъм за разтоварване на вагонетките, ранжирна машина (безконечно въже) от 1928г., проходчески комбайн и гумено-транспортна лента от 1936г.

На 50 метра под земята има и иконостас на св. Иван Рилски, така че туристите могат да се поклонят на небесния покровител на града и на миньорите. Според преданието св. Иван Рилски се явил в съня на един човек, посочил му тъкмо това място и и му казал да копае там, защото ще открие черно злато. Така наистина били открити въглищата. Години по-късно, когато рудникът вече работи, група миньори били затрупани при срутване на земния пласт. И тъкмо, когато губели надеждата за спасение, пред тях се появява белобрад старец в бели одежди и светилник в ръка и ги извежда над земята. Човекът, който е сънувал „черното злато”, казва: „Аз го познах. Това беше св. Иван Рилски, който дойде да ни спаси”. Оттогава миньорите вярват, че св. Иван Рилски е техният небесен покровител и някои от пернишките рудници имало подземни параклиси, на над входа към галериите пишело „Бог на помощ”.

В камерите на подземния музей могат да се видят подкопни машини, дървен и метален крепеж, фронт с хидравлични стойки, съвременни механизирани комплекси за добив на въглища, осветителни тела, сигнално табло, вентилатори, различни модели водоотливни помпи, които служели за изпомпване на вода от галериите, истински рудничен телефон и клетка за канарчета. В подземните галерии се образува един опасният газ, наричан гризу. Той е много силно запалим и при най-малката искра може да предизвика взрив, но няма нито цвят, нито мирис. Липсата на измервателна техника в миналото се компенсирала с канарчета, защото при наличие на газ пилето започвало да нервничи и да се блъска в клетката.

До входа на подземния минен музей има вкаменено дърво на повече от 70 милиона години. Наричат го „дърво на щастието” и разказват, че при влизане в рудника миньорите го докосвали за късмет.

Само за първата половина на тази година Подземният минен музей е посетен от около 7 хиляди туристи. Обектът е сред най-препоръчваните дестинации в близост до София и от април 2013 г. е сред 100-те туристически обекта на България. Най-голям интерес проявяват учениците, немалко са и организираните пенсионерски екскурзии от цялата страна. В списъка на посетителите са и доста чужденци. Музеят под земята е бил разгледан от туристи от Непал, Египет, Латвия, Израел и САЩ.

Въглищно камъче на 25 млн. години е най-предпочитаният сувенир, който гостите отнасят със себе си. Той е придружен със сертификат, указващ произхода му.

За перничани е обичайно Подземният минен музей да е място за различни културни прояви. Провеждат се концерти, спектакли, театрални постановки, модни ревюта. В музея има мултимедийна зала, където се правят презентации. Там може да се види и първият документален филм за Перник.

Най-продаваните книги – 28-и октомври

http://azcheta.com/naj-prodavanite-knigi-28-i-oktomvri/

Класация на Ozone.bg/kniga–za–teb – 19 октомври – 25 октомври 2015 г. 1. Как да печелим от Интернет, Александър Ненов, БГкнига 2. Границата, Робърт Маккамън, Deja Book 3. Бъдеще, Дмитрий Глуховски, Сиела 4. Песен за огън и лед, Джордж Мартин, Бард 5. Завещанието, Кристен Ашли, Ибис Класация на книжарници „Сиела” – 19 октомври – 25 октомври 2015...

Из „Кронхард“ от Ралф Дорман

http://azcheta.com/iz-kronhard-ot-ralf-dorman/

Романът на Ралф Дорман „Кронхард“ е сред номинираните за наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата през 2013 година. Това е семейната сага на фабрикантската фамилия Кронхард. Вилхелм, единствено дете на наследничката на фирмата, израства под строгия контрол на майка си и доведения си баща. Отрано се отчуждава и отдръпва от тях и търси...

Победата на цар (келе)Пир

http://ivo.bg/2015/10/28/%d0%bf%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d0%b0%d1%80-%d0%ba%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d1%80/

Понеже правя опити да обяснявам някои явления в българската публичност, надявам се този път някой да ми обясни що за „разгромяваща победа” на ГЕРБ имаме в София, където е регистриран толкова видим срив на гласовете за гербаджийските общинари и почти двойно увеличаване на листата на победените реформатори?

Отгоре на всичко, голямата победа на Бойко Борисов в столицата, за каквато се представя уж повишеният резултат на неговата проекция Йорданка Фандъкова, всъщност се оказва „марш на месте”, както пееше Висоцки , определяйки марша като „общопримиряващ”. Нещо повече, в абсолютно изражение гласовете за Бойко Борисов и неговата проекция Фандъкова в столичния град и околностите са по-малко от предишния път, но без съответния коментар звучат впечатляващо на фона на предизвестената победа, която демотивира желаещите да гласуват (различно от Бойко, съобщил в деня на гласуването за кого е гласувал, за да прелее с цената на това нарушение още гласове на „Данчето”, както я нарече ).

Ето изчисленията, направени от „Дневник”:

Гласовете за листата за общински съветници на ГЕРБ в София се сви с 62 599 гласа на тези местни избори спрямо вота през 2011 г., показа справка на “Дневник” в окончателните данни на Централната избирателна комисия.

Кандидатът на партията Йорданка Фандъкова запазва броя гласове на тези местни избори за кмет – преди четири години е получила 53% подкрепа, сега при по-ниска избирателна активност процентите й са малко над 60. Тогава тя получи 247 140 гласа, а сега – 238 500.

През 2011 г. листата на ГЕРБ получава 247 140 гласа (48%) и взима пълно мнозинство с 33 съветници в 61-местния общински съвет. На този местен вот партията на Бойко Борисов събра едва 160 816, или малко под 43%, което им носи 30 съветници. Така за първи път от осем години загуби пълното си мнозинство в столицата.

На изборите през 2011 г. в София подадените действителни бюлетини за съветници са 461 050, а за кмет – 463 594. На местния вот през 2015 г. са съответно 375 010 и 396 372.

 

Въпреки тази аритметика, която е безпристрастно безспорна, българската публика бива заливана от твърденията за възход, а не за падение ( да, с малко, но е такова като тенденция) на ГЕРБ. Как пък един коментатор от многобройните говорещи глави тези дни не отбеляза, че победата на ГЕРБ е по-скоро пирова при положение, че има отлив на подкрепата за партията в реални стойности и то в полза на конкурента, с когото се бори за същата ниша в публичното пространство!

 

Това са наистина „видими резултати”, както гласи предизборното послание на ГЕРБ.

 

Да припомня пак какво е възкликнал цар Пир на бойното поле край Аскулум през 279 г. пр. н.е., калкулирайки цената на успеха си след загуба на 3500 души от завоевателната му армия на бойното поле: „още една такава победа и с нас е свършено”.

 

Опитвам се да обърна внимание на очевидното, за да подкрепя тезата си за другата голяма очевидност: медиите у нас са до такава степен пристанали на непобедимия Бойко, че успяват да го обявят за по-голям победител , отколкото самият той май се вижда в огледалото. Защото трябва да му се признае : умълчал се е нещо, което е крайно необичайно за толкова „скромен” човек.

 

Царят на молосите Пир се оказал прав в предчувствието си. Загубил 4 години по-късно следващата битка с римляните и се завърнал безславно в Банкя…пардон, в Епир.

 

Борисов също няма доброволно да отстъпи – става дума за неговия (кел)епир.

 

Поуката е, че срещу завоевателя ( на дясното пространство в българската политика) трябва да се води последователна битка. Борисов, според близкия до всички победители тълкувател Райчев, вече се е изместил към центъра. Трябва още малко да се ПОБУТНЕ в същата посока, за да си се върне у лево ( курсивът е мой, но изразът е на американския посланик Джон Байърли от негов доклад, съдържащ препоръки как да се постъпва с Борисов).

Победителят от битката на 25 октомври може да не изглежда чак толкова загрижен, както цар Пир при Аскулум, но това злорадо “ашколсум”, което получи от Местан с отровни стрели срещу победените реформатори, определено е послание за избирателите, които се съмняват , че ДПС и ГЕРБ са два бойни слона от една и съща зоологическа градина.

 

 

 

 

Share on Facebook

Следизборни депресии

http://reduta.bg/v2/article/%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B8

„Медиите превърнаха мислещия народ в простолюдие, което не мисли и вече реагира само на емоция, патос, страст. Снимката на едно мъртво дете блокира мисълта. Тя незабавно изтръгва състрадание – състрадание, което възпрепятства анализа и търсенето на първопричините. Снимката на един цапардосан Волен пречи на мисленето. Тя незабавно изтръгва удовлетворение. Удовлетворение, което те кара да забравиш и избори, и манипулации, и дилъри на дрога и трева.

Непознатата мистика около българския диаболизъм

http://azcheta.com/nepoznatata-mistika-okolo-balgarskiya-diabolizam/

Диаболизъм (от лат. diabolos — „дявол“) е модернистично литературно направление, което интерпретира фантастичното, паранормалното, призрачното, гротескното и ирационалното. Акцентът е върху мистиката – онова, което не може да се обясни, което плаши човека и го среща с непознатите тъмни сили, за които е чел само в приказките. Ако на въпроса „какво знаете за българския диаболизъм“,...

В АЕЦ "Козлодуй" доматите ги ядат с ... щайгите

http://gikotev.blog.bg/drugi/2015/10/28/v-aec-quot-kozlodui-quot-domatite-gi-iadat-s-shtaigite.1402909

Преди малко информационната служба на АЕЦ-а ни зарадва с блага вест. Снощи е пуснат в експлоатация и включен в енергийната система блок №6, след рекордният (за последните 8 години) престой от 53 денонощия. Но не само това. Ето още какво ...

Българската литература на театралната сцена

http://azcheta.com/balgarskata-literatura-na-teatralnata-stsena/

В седмицата на българската литература в „Аз чета“ искахме да представим допирните точки на възможно най-много изкуства до литературата. Помолихме страхотния екип на Love Theater да ни помогне. Вижте какво избраха за вас Наталия Тотева и екипът на сайта от софийския театрален афиш. Литературата e на мястото си на театралната сцена. Много руски и английски класики са изиграни...

Българската литература на театралната сцената

http://azcheta.com/balgarskata-literatura-na-teatralnata-stsenata/

В седмицата на българската литература в „Аз чета“ искахме да представим допирните точки на възможно най-много изкуства до литературата. Помолихме страхотния екип Love Theater да ни помогне. Вижте какво избраха за вас Наталия Тотева и екипът на сайта от софийския театрален афиш:  Литературата e на мястото си на театралната сцена. Много руски и английски класики са изиграни последните десет...

Мартин Христов: Най-сладката награда е нетърсената

http://azcheta.com/martin-hristov/

Поводът за ексклузивното интервю с Мартин Христов е удостояването му с отличието „Златен кръст“ на Унгарската държава, в лицето на президента Янош Адер, за заслуги в областта на превода и книгоиздаването. Унгарският златен кръст за заслуги е държавна награда, която се дава на чуждестранни цивилни граждани за принос и ярки постижения в културната, икономическата, политическата сфера....

Контролиран вот

https://www.fairelections.eu/reports/view/840

В с. Горско Абланово, общ. Опака беше засечен човек с тесте лични карти, който няколко пъти влизаше и излизаше от стаята за гласуване. След молба към председателя на СИК да го помоли да се легитимира, ми беше обяснено, че "не всички били длъжни да носят баджове". Не поисках съдействие от единствения представител на полицията в района, тъй като усетих, че ме гледаше подозрително тип "мога да им създам проблеми".

Тиквени кубчета и пармезан

http://www.babapena.com/?p=8753

Продукти за 4 порции:
800г парче тиква
200г пармезан
80г краве масло
1с.л. сушена мента

Приготвяне:
Отново съм на тиквена вълна. Сладката тиква е един обичан от мен кулинарен продукт. Може да бъде чудесен десерт, запеканка или модерно предястие. Днес съм приготвила за вас едно съчетание сирене, тиква, масло и подправка. Почиствам оранжевия плод. Оставям кравето масло да размекне на стайна температура. Режа тиквата на кубчета. Издълбавам внимателно средата на парчетата. Запълвам с пармезан. Подреждам в тава. Смесвам маслото със сухата мента. Намазвам парчетата с ароматна мазнина. Наливам половин чаена чаша вода в тавата. Пека на умерена фурна, около час, час и половина. Издълбаната среда от тиквата може да се ползва за пюре, тиквеник или сладки.


Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

Да разлаеш Волен, за да мируват кучетата

http://reduta.bg/v2/article/%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D1%88-%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0

Вместо да се занимава с добре организирания хаос около изборите,публиката се вторачи в разбеснелия се Волен Сидеров. Той се превърна във водеща новина, докато в зала „Арена Армеец“ хората колабираха. И най-важното – лидерът на „Атака“ успя да отвлече вниманието от пълзящия авторитаризъм, което беше и целта на поредната манипулация с нас и българската „демокрация“.

Любими филми, вдъхновени от българската литературна класика

http://azcheta.com/lyubimi-filmi-vdahnoveni-ot-balgarskata-literaturna-klasika/

В Седмицата на българската литература няма как да пропуснем темата „кино – литература“ и да не си припомним любимите ни български филми, създадени по любимите ни книги. И макар често да повтаряме, че книгите са по-добри от екранизациите по тях, не можем да не си признаем, че е особено вълнуващо удоволствие да видиш любимите си...

Безплатна читателска регистрация в Шуменската библиотека за Деня на будителите

http://azcheta.com/bezplatna-chitatelska-registratsiya-v-shumenskata-biblioteka-za-denya-na-buditelite/

Ден с безплатна читателска регистрация ще бъде 30 октомври за Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ – Шумен, съобщава Дарик. Поводът за инициативата е Денят на будителите, който отбелязваме на 1 ноември. Желаещите да се запишат в библиотеката трябва да представят лична или ученическа карта, актуална снимка в паспортен формат (за ученици над 14 години и за студенти)....

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване